Вромос още излъчва уран и радий

Автор: Диана Славчева

На 13 км южно от Бургас се намира западният плаж на Черноморец, по-известен като залива Вромос. Кога и защо му е дадено това име едва ли някой си спомня, но на гръцки то значи «миризлив».

Историята мълчи по въпроса какво са имали предвид кръстниците на това райско място край пътя за Созопол, давайки му названието, но ние установихме, че проблемът не е миризмата. С появата на гласността в зората на българската демокрация се раздуха историята със заустването в него на радиоактивните отпадъци от хвостохранилищата на близката мина «Росен».

В нейните забои, заедно с медната руда, в различни хоризонти бе открит и уран, част от който след отделянето му при флотацията, постъпваше в хвостохранилища, откъдето се изливаше направо в залива, разположен южно от нос Атия.

През 1970 г, по време на измерване в рудниците на Бургаски медни мини, Иван Узунов от физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" открива и второ замърсяване - с радий (след първото, регистрирано в района на гара Яна, Софийско). Съдържащият се в бургаската руда радий също бе изливан след обработката му в района на плажната ивица на залива Вромос, където безхаберните хора се къпеха в морето и събираха тен на пясъка. Ученият стига до извода, че «значителна част от рака на белия дроб всред населението се дължи на комбинираното действие на късоживеещите дъщерни продукти на радона и на нелъчевите замърсители на въздуха».

И тогава Комитетът за опазване на околната среда предизвика построяване на ново хвостохранилище като се преустанови изливането на радиоактивния хвост върху плажната ивица. Но бълваните от мината в продължение на десетилетия радиоактивни утайки (находището «Росен» се експлоатира в периода 1945 – 1995 г., след което е закрито поради неефективност на добива и изчерпване на запасите, б.а.) бяха образували дебел слой от радиоактивна тиня в близост до брега. По-страшното беше, че в Атия, в м.с.Росен, в село Росен, в Черноморец, та чак до Созопол,  местното население използваше пясъка от замърсените плажове и радиоактивната баластра в строежа на новите си къщи. Със същия микс бяха застлани улиците и тротоарите им. В Черноморец бяха построили даже и детската градина с такъв пясък. След като историята се размириса, зоната с радиоактивно замърсяване бе оградена и маркирана с предупредителни табели.

През 1998 г. от ЕС отпускат по програма ФАР 800 000 екю (валутата на общността, преди въвеждането на еврото, б.а.) за изграждане на ново хранилище за радиоактивни отпадъци край залива Вромос, както и за почистването на съществуващите флотационни радиоактивни отпадъци и рекултивиране на замърсените участъци. Тогава се разнесе поредната медийна воня покрай залива. По време на семинар на НАТО на тема "Екологичните последици от студената война", проведен в Бургас, се разразиха разгорещени дебати за замърсяването на околната среда, засягащи и залива Вромос, на които представителите на пакта поставиха въпроса как и къде са изразходени средствата, отпуснати за Вромос, тъй като общински съветници и представители на Гражданска защита бяха сигнализирали, че парите са изчезнали, а хвостохранилище не е изградено.

След извършените разследвания по случая, Икономическа полиция излезе със заключението, че "на този етап от проверката не са констатирани данни за извършено престъпление от общ характер". Инж. Илко Бонев, тогава директор на «Бургаски медни мини» и автор на проекта,  парира тези обвинения с твърдението, че въпросното депо е построено край минно селище Росен.

Част от пясъка на Вромос действително е изгребан, а брегът е засипан с чиста пясъчна фракция. Възроденият плаж бе открит лично от тогавашния министър на околната среда и водите Евдокия Манева, а старите предупредителни табели за  замърсяване бяха заменени с нови, в които плажната ивица бе обявявена за екологично чиста и годна за използване за всякакви нужди, включително и курортни.

Любопитното е, че след като веднъж вече районът е обявен за чист, в началото на новия век се лансира идеята да той бъде заложен като депо за драгираните материали, постъпващи от разширението на пристанище Бургас. За мотив на това решение тогавашният министър на транспорта и съобщенията Антони Славински изтъкна „историческите” замърсявания в тази зона, като идеята на създателите на проекта бе, че 8-те милиона кубически метра тиня и меки глини, които евентуално ще се извозят тук от разширението на пристанището, щели да послужат като тапа, с която да се затиснат отложилите се на дъното на залива радиоактивни вещества.

Около Вромос отново се размириса. Инициативен комитет за защита на залива започна активни протесни действия, благодарнение на които проектът бе променен и заливът бе спасен от нови замърсявания.

Има ли днес повишена радиоактивност в залива Вромос? Нека следваме фактите в хронология: През 1998 г., по време на изпълнението на проекта на инж.Бонев, измереният радиационен гама-фон варира от 0.22 mSv/h до 0.35 mSv/h. През този период са взети и анализирани 244 проби пясък от плажната ивица и акваторията на залива, като в почти половината от тях е установена висока специфична активност на уран-238 и радий-226, което обусловя повторните изгребни работи по плажната ивица. Анализирана е и проба от пресен нанос от залива, като е установена специфична активност на уран-238 - 508 Bq/kg и на радий-226 - 436 Bq/kg.

„Сравнено с измерени проби от нива и депо непосредствено до залива, тази активност е 10 пъти по-висока” – четем в протоколите от тези замервания. През 1999 г. са анализирани проби от пресен нанос от централната част на плажната ивица, водни проби, както и почвена проба от нива до плажа. Измереният гама-фон е в граници 0.24 – 0.30 mSv/h. Заключението е, че „резултатите от гама-спектрометричния анализ на пробите от наноса са характерни за замърсяването с флотационен отпадък, като се наблюдава известна сезонност в концентрациите на естествените радионуклиди”.

Измереният през 2001 г. гама-фон вече е в граници от 0.22 mSv/h. През периода октомври-декември с. г. той показва стойности, «типични за терени, повлияни от техногенно замърсяване с естествени радионуклиди». В този протокол е отбелязано, че «по-високи стойности на естествените радионуклиди уран-238 и радий-226 се установяват в пробите от шлам от кариера "Черноморец». Тези стойности остават непроменени и при контролните замервания, направени през периода юли-септември 2002 г.

През следващата година Софийския университет публикува отчет на «Практиката по полезни изкопаеми на България», в който е написано: «Проблем създаде хвостохранилището на Росен, като част от него бе изхвърлено  в Залив Вромос, където сега има повишена концентрация на уран, магнетит, сулфиди». В периода юли – септември 2004 г. изследваната проба от пресен нанос от плажа е с активности 389 Bq/kg за уран-238, за радий-226 е 385 Bq/kg (Нормалните стойности за специфична активност на  Ra-226 съгласно Наредба № 1 за целите на радиационна защита са до 200 Вq/kg в почвата) и за олово-210 е 212 Bq/kg.

 «Характерното замърсяване» продължава да се установява и при периодичния контрол, извършен в периода октомври - декември 2007 г. Тогава изследваната проба от пясък от плажа е с активности 432 Bq/kg - 238U, 415 Bq/kg – 226Ra и 371 Bq/kg - 210Pb. По-високи стойности на специфична активност на естествените радионуклиди отново са измерени в шлам от кариера “Черноморец”.

Сводките на незименно показват едно и също с години: «Периодичният контрол на радиационната обстановка в залив “Вромос” установява характерното замърсяване с флотационен отпадък»! През октомври – декември 2008 г. изследваната на проба от пясък в контролна точка от плажа е с активности 480 Bq/kg за уран-238, 445 Bq/kg за радий-226, 354 Bq/kg за олово-210. По-високи стойности на някои естествени радионуклеиди отново се регистрират в отпадъчните продукти от кариера «Черноморец».

Последните данни от измерванията на радиационния гама-фон по плажната ивица на залива Вромос, предоставени ни от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), показват, че средната стойност на гама-фона в тази зона е 0,26 mкSv/h, като има участици, какъвто е естакадата на флотационния отпадък, където той достига до 0,31 mкSv/h – все стойности, които не са по-различни от установените при измерванията още преди приключването на рекултивацията. Това ни навежда на мисълта, че или въпросната рекултивация не е извършена както трябва, или просто от нея няма никаква полза.

По отношение на отчитаните резултати има много смущаващи моменти.

Така например данните за естественият радиационен фон у нас ту се предоставят в  мерна единица наногрей, ту в микросилверти. Питам се, не се ли прави умишлено това, за да не може населението да се ориентира какви всъщност са стойностите му?! И другият тревожен факт е, че приетите като „нормалните за страната граници” на естествения гама-фон варират в подозрително широки допустими стойности.

Според Агенцията за ядрено регулиране те са от 0,06 до 0,60 µSv/h, а според Гражданска защита - от 0,08 до 0,40 µSv/h. Това е все едно да кажеш, че е нормално температурата на въздуха да е от 10 до 100 градуса, или че е съвсем естествено човек да тежи от 50 до 500 кг. и да е висок от 30 до 300 см! Подозирам, че се дават такива широки граници, за да се хвърлят песъчинки в очите на всички, които се тревожат от по-смущаващо високите измерени стойности.

В бюлетините на ИАОС неведнъж  става дума за кариера «Черноморец», установихме ние след дълго ровене и анализиране на протоколи в РИОСВ-Бургас. Що се отнася до кариерата, показателен е случаят отпреди десетина години, когато представители на голяма италианска компания, проявяваща интерес да я закупи, взеха проби от добиваните в нея гранити. При изследванията им в Италия, те установиха висока радиоактивност в добиваните в кариерата материали и се отказаха от сделката. През миналата година фирма «Екоакустик» АД заяви своето инвестиционно намерение да развие производство на аквакултури (калкан, барамунди, ципура и други видове риба) в поземлен имот  № 81178.32.435, в местност "Кайряка" в землище Черноморец, в близост до същата тази кариера. По този повод от РИОСВ - Бургас издадоха становище, че за този проект не е необходимо да се извършва т. нар Оценка за въздействието върху околната среда. Друг е въпросът дали не се налага да се извърши Оценка за въздействието на околната среда върху въпросното производство. Но едва ли някой ще се наеме да стори това.
Факт е обаче, че при изработването на проекта за новия Общ устройствен план на община Созопол, в териториите, които са непосредствено край залива Вромос и кариерата в Черноморец, не е предвидено никакво застрояване. Обяснението, което дава пред медиите главният архитект на общината Румен Александров е, че тези терени са „замърсени с радиация”. Въпреки това в „Стратегическата програма за развитие на община Созопол в периода 2007-2013 г.” е залегнало „възобновяване на проучванията за изграждане на яхтено пристанище в залива Вромос край Черноморец”. Което значи, че съществуващата или не уж „рекултивирана” радиация е спънка за изграждането на къщи и ваканционни селища, но няма да попречи на акустиращите там яхти и на развъждането на деликатесни риби. А това определено ме облъчва с нелицеприятни мисли и ми  навява спомен за оня популярен виц от времето на чернобилската авария: „Какво е радиация? Онова, което го няма, но непрекъснато намалява“.


Свързахме се за коментар по темата с автора и изпълнителят на проекта за почистване на Вромос Илко Бонев, по това време изп. директор на „Бургаски медни мини“.

- Г-н Бонев, може ли да се каже, че заливът Вромос е напълно изчистен от дългогодишното радиационно замърсяване?
- Всичко е в норми, така може да се обобщи най-точно. Има си норми за този вид терени, които са 200  Bq/kg, и в тази връзка да. От друга страна, когато се въвеждаше проекта за разширяването на пристанище Бургас, имаше идея, и тя беше много добре мотивирана – материалите от удълбаването на пристанището да бъдат депонирани, част от тях поне, в залива Вромос на съответна дълбочина, за да се прекрати изнасянето на тежките минерали от дъното на залива на плажа и по този начин щеше да се реши окончателно проблемът. Освен това плажът щеше да стане бях и хубав, защото хидродинамиката на морето е такава, че когато в зоната на прибоя вървят вълните, тежките и по-едри частици от пясъка се изнасят на брега, а леките и финните отиват навътре в морето. По този начин, независимо, че драгираше песъчлива тиня от дъното на залива, на плажа щеше да излезе хубав пясък, а тинята щеше да се дръпне навътре в морето и да покрие това, което не сме успяли да извадим навреме. Но имаше много силен протест от жителите на Черноморец и това не стана.
- Питаме, защото все още се отчита  висока активност на радий, на уран, и то доста над нормите.
- С тези неща аз вече не съм ангажиран. Но наистина има  малка ивичка, която морето е изхвърлило, в порядъка на може би 2 метра ширина по дължина на една трета от залива, която го обхваща като една вежда. Но по-нататък има идея и тя да се изчисти. Има идея как да се направи. Говорил съм със зам. министър Манева по този въпрос и по-нататък и това ще стане.
- Излиза, че с рекултивацията, която направихте, не можа да се изчисти всичкото замърсяване?
- Рекултивацията зависи от това колко пари има. Тогава имаше една германска фирма, специализиране в почистването на радиоактивни замърсявания - „Уранер берг бау“, които консултираха проекта. Те бяха предвидили няколко варианта и накрая одобриха този от тях, за който да стигнат парите.



В категории: Разследвания