Никулден - Кога в морето не плават кораби


Никулден - Кога в морето не плават кораби
Тази паламудена панорама не е от настоящата есен, защото паламудът, даже цели туруци, се появиха за малко през октомври и изчезнаха - Снимки Николай Недев и Бургаски музей
06 Декември 2009, Неделя


Първият улов рибарите посвещават на патрона си, а първата уловена риба трябва да се приготви и изяде на самия бряг
Още  в древността селищата покрай Бургаския залив дълбоко почитали един от най-праведните християнски светци – Николай Чудотворец.


Автор: Цоня Дражева - директор на Регионален музей – Бургас

Той се възприемал от хората като господар на морето, укротител на бурите и морските стихии. Предците ни вярвали, че светецът- чудотворец плава на златен кораб в морето и винаги се намира там, където има нуждаещи се от помощ. Затова моряците и  рибарите от залива го избрали за свой покровител. В негова чест били издигнати средновековните манастири в двата края на Бургаския залив. От север заливът бил пазен от главния манастир „Св. Никола” на нос Емона, а от юг – от манастира „Св. Никола” при днешния Черноморец (преди с. Св. Никола).
От древността сред бургаските лодкари се запазило поверието, че при правене на нова лодка, на носа й задължително се вгражда иконата на Св. Никола. Това укрепва нейната конструкция и пази от бурите в морето. В семействата на бургаските рибари много сериозно продължава да се спазва обичаят за палене на свещи в дома пред семейната икона на Св. Никола, когато мъжете са в открито море. Така моряшките жени търсели подкрепата на светеца, за да върне съпрузите им живи и здрави. По спомени на стари бургазлии до 40-те години на ХХ век, в навечерието на празника по-възрастните и добродетелни жени обикаляли къщите на моряците и рибарите и взимали по шепа жито. Вечерта те го сварявали в къщата на някой уважаван и известен с добър късмет рибар, поставяли го в специален съд във форма на кораб и го украсявали, а на сутринта преди празничната служба го осветявали в църквата. Така, осветено от Никулденското бдение, житото било раздавано по домовете за помен на починали или загинали в морето моряци и рибари. Поменът завършвал на брега на морето, където хората хвърляли във водата венци от бръшлян заедно с остатъка от житото и преливали с червено вино в памет на  загиналите моряци и  рибари през изтеклата година.

Хвърляне на венец в открито море в памет на загиналите моряци


И днес се спазва обичаят в Бургаско никой рибар, моряк или член на семействата им да не работи на Никулден и никакъв кораб или лодка да не излизат в морето, освен за извършване на ритуала за помена. Ако са на път в далечни морета, те спират там, където ги свари празникът и пускат котва. В чест на св. Никола те окичват със зеленина и цветя носове на лодките и корабите.
Традиционната трапеза има интересна ритуалност, която е свързана с една стара  българска легенда:
„Веднъж Св. Никола излязъл с приятели с една гемия в морето. Неочаквано ги връхлетяла буря и гемията се продънила, започнала да се пълни с вода и да потъва. Спътниците на светеца му се подиграли, че не може да направи чудо и да ги спаси. Тогава той уловил с ръце един шаран и с него запушил дупката на пробитото дъно“.
Вероятно в първоначалната версия се разказвало просто за риба с люспи, които олицетворявали късмет и повече пари. Но така възникнал обичаят на празника да се яде шаран като свещен курбан за патрона Св. Никола. Той се приготвя задължително пълнен с ориз, булгур, стафиди и орехи и се пече обмазан с тесто – „рибник”. Върху тестото се правят шарки от пръчици и топчета, очертаващи гръбнака, опашката и главата. На трапезата рибникът се разчупва така, че да се запази костта на главата във форма на кръст, която се хвърля в морето за здраве и благополучие на цялото семейство.

Освещаване на никулденска трапеза


Почитането на Св. Никола като покровител на рибарите е създало някои задължителни ритуали и забрани след празника му. Първият улов рибарите посвещават на патрона си, а първата уловена риба трябва да се приготви и изяде на самия бряг, като костите й се хвърлят в морето. Вярва се, че на този ден се затваря морето и приключва есенно-зимния  риболовен период. След този ден традицията забранява ловенето на риба до пролетта. Така  рибарите не само се запазват от зимните  стихии, но и оставят морето да възстанови своето рибно богатство през пролетта.

Никулден е обявен за официален празник на Бургас през 1992 г. Вече 17 години бургазлии почитат своя патрон, като спазват древните традиции и създават нова празнична атмосфера.

Честит празник, скъпи съграждани, моряци, рибари, банкери и търговци, поклон пред благодетелните щедри хора, всички вие, които почитате Свети Никола!

От редакционната колегия на в.“Десант“     


Традиции

Никулден се отбелязва в чест на морската стихия, на моретата, реките и езерата. Прието е в жертва на св. Никола да се принася шаран, който се смята за слуга на светеца, но може и друга риба – задължително обаче с люспи. На празничната трапеза се канят роднини, кумове и съседи. Навестяват се и именниците Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина, Нено, Ненко, Нино, Кольо. Както костите на гергьовското агне, така и костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката. Съгласно вярванията и поличбите, това се прави за берекет, плодородие и семейно благополучие. На темето на шарана има специфична костица, която е във формата на кръст. По стара традиция възрастните жени я пришивали на шапката на новородените, за да ги пази от зли сили и уроки.
На този свят ден всички кораби, които плават в момента в открито море спират, за да отдадат почит на своя патрон.

Молитва към свети Николай, която се отправя всеки четвъртък

„О, пресвети Николае, превъзходни угодниче Господен,
горещ наш застъпниче, добри пастирю, учителю и наставниче!
Ти, като пожива ангелски на земята,
се яви същински благ ангел и в твоята чудна прослава.
Ние вярваме от всичката си душа и мисъл, че ти, добросърдечни помощниче и молитвениче наш, с твоите истински ходатайства
и с благодатта, която изобилно ти е дадена от Господа и Спасителя, винаги ни помагаш за нашето спасение.
И така, приеми, блажени угодниче Христов, и в този час нашите молби и ни запази с твоето застъпничество.
Моли се на Господа, Който дава мир на всички, да изпрати мир на църквите, като събере разделените в едно, и да запази страната ни в мир и тишина.
Моли милосърдния Господ да ни спаси от нашите прегрешения
по каквито пътища Той знае.
Моли Него Благия, милостиво да даде на нас и на целия свят всичко потребно.
Помогни на мене грешния и падналия духом в този живот.
Измоли Господа Бога да дарува прошка на всичките ми грехове,
които сторих още от младини през целия си живот с дело, с думи, с мисъл и с всичките си чувства.
Моли Господа да ме избави от вечните мъки, та винаги да славя Отца и Сина и Светия Дух и твоето покровителство, сега и винаги, и во веки веков. Амин”.



В категории: Традиции

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки