Някога Пенчо Славейков ги наричаше тия „чардафонска интелигенция” и „фасулковци”, но накрая болен, отвратен и съсипан от тях, избяга, за да умре в чужбина
Автор: Стоян Георгиев
Или нещо повече за двата свята, единият от които е излишен
Разглеждайки шарената и блудкава родна преса, доста постна напоследък откъм сериозен и задълбочен анализ на нашето горчиво битие, попаднах на една статия на Надя Костова, озаглавена „Гола поетеса се чепи върху паметника на Славейков”. До нея пък открих знаменитото заглавие „Младен ще ви шиба и двамата с Альошата!” на една видна журналистка, да я наречем Просташкова. Трета статия пък ми обясняваше как бившата президентша Антонина Стоянова живее в къща за 5000 евро на месец в Женева. Какво ли пък е направила за българите тази застаряваща готованка? Нищо! И защо тогава харчи народните пари?
Но такива като госпожа Стоянова не са една и две. Политическите пиявици още дълго време ще смучат кръвта на българския народ. За мене обаче са по-интересни всички онези, които се „чепят”, „шибат” и оплюват пред очите на нацията без да им мигне окото. Тази нагла и незнаеща мяра полуинтелигенция, главният бич на народа ни според Стоян Михайловски, е на път съвсем да затрие нормалната обществена мисъл у нас. Някога Пенчо Славейков ги наричаше „чардафонска интелигенция” и „фасулковци”, а накрая болен, отвратен и съсипан от тях, избяга от България, за да умре в чужбина. Даже не успя да получи нобеловата награда за литература поради преждевременната си кончина. Неговата нерада участ е доста показателна как тази дива и скверна тълпа се отплаща на истинския талант и колко е опасна за държавата. Тя никак не е безобида, така както не беше безобиден и нейният баща бай Ганьо.
Голата поетеса, стъпила победоносно върху главите на двамата Славейковци в пъпа на столицата ни, е 27-годишна софиянка, която е скрила своята идентичност и се подписва в интернет пространството като Мюмлата. Това вероятно тя прави от предпазливост, тъй като законът я заплашва за странния й ексхибиционизъм със затвор от една година и 3000 лева глоба. Ние вече сме обръгнали на какво ли не, но това скандално поведение вече ни идва твърде нанагорно. Какво всъщност ни демонстрира с този акт некадърната стихоплетка, освен херостратовската си жажда за слава и известност? Фактът, че е отгледана в SOS селищeто в Трявна естествено предполага някакви емоционални липси, довели до тежък психически комплекс, но да се качиш върху главите на двама български класици и после да заявиш в телевизонно интервю, че те били „изключително незапомнящи се” и „талантливи само за времето си” не може да се оправдае с нищо.
Но какво ли не прави неизлечимият синдром на „криворазбраната цивилизация” у нас и тичането след всякакави нездрави моди, както и вроденият ни национален нихилизъм? Ето какви чудеса вече ни сервира техният неразрушим съюз.
Може би госпожа Мюмлата е била повлияна от нестандартното поведение на английската художничка-авангардистка Анджела Маршал, която при една изложба „хепънинг” на свои картини предлагала сексуслуги на всеки посетител, за да вникне по-дълбоко в тайните на изкуството й. И все пак и тя не би посмяла да яхне чисто гола Шекспир или Дикенс, нали? Но у нас всичко трябва да бъде революционно и много „по-напредничаво”. Иначе как ще ги учудим и как ще ги настигнем тия нафукани европейци. Така и бай Ганьо ги удивляваше в банята и операта.
Някога дядо Славейков беше написал статията „Двете касти и власти”. В тая връзка все си мисля, че днес у нас имаме две Българии – едната на обикновените хора, които честно и почтено се трудят и понасят всичките пагубни недомислия на продажните си политици и друга една - учила недоучила, съставена от лумпени идиоти, които обаче са неистово жадни за признание, въпреки ограничените си „таланти”. Жалкото е обаче, че последните винаги успяват да изплуват в мътилката на обществените процеси, да пробият мъглата на неизвестността и да се наложат като ментори с нахалството и с просташката си безпардонност. Бог да пази държавата ни от тях, защото те ще я разнищят като молци!
„Род безумен и халосан,
няма, няма да харосаш!”
Така ги заклинаше дядо Славейков, а гениалният му син Пенчо добавяше: „Младежта ще умие лицето ни! Нейното безумие ще ни докара умът”. Виждаме как действа това безумие в днешните бурни и смутни времена и как ни „вразумява”. Едва ли двамата народни будители са предполагали, че някога на главите им ще кацне една гола муза, за да вдъхновява за тяхна сметка всичко бездарно и пошло в тази страна. Вероятно това е имал предвид Петко Славейков, като е написал в един свой фейлетон следното: „Ние българите сме недоносчета... А какво ражда недоносчето? – Пак недоносче. Затуй нашите деца, т.е. нашите общестевни и необществени дела, не са освен безгрешни недоносчета”. Жесток, но правдив извод!
Пред българския народ стои с неумолима сила дилемата кой ще победи в двубоя с посредствеността, кича и чалгата – той или псевдокултурата, националното или подражателното, сериозното или палячовското, творците или епигоните, честните граждани или новозабогателите парвенюта и в крайна сметка коя от двете Българии ще удари другата в земята.
Накрая ми се ще да си припомним крилатата фраза на Христо Смирненски от едно негово произведение, която е изречена по съвсем друг повод, но е много подходяща в нашия случай: „Два свята, единият е излишен!”
