Лечков си присвоява и Карандила!

Автор: Пролетина Николова

Не е ясно колко души не харесват ГЕРБ и нейния довереник в Сливен – Йордан Лечков, но има един човек в града на стоте войводи, който със сигурност никога повече няма да гласува нито за тази партия, нито за този кмет. Името му е Александър Василев.

Като шеф на местното Лесничейство Василев бе единственият държавен служител в Сливен, който опита да се противопостави на мераците на Йордан Лечков да заграби най-апетитните терени в защитената местност Карандила. Заради което си плати – на 11 септември новият директор на Държавната агенция по горите доц. Георги Костов го уволни. Костов, който досега няколко пъти показа, че основната му дейност е обгрижване на приятелите на Бойко Борисов, а не опазване на горите, така и не посочи убедителни мотиви.

В официалните си изявления смутолеви  дежурните слова за преструктуриране и оптимизиране на работата.

Всъщност, истинската причина за изгонването на Василев е, че миналия декември той си позволи да противоречи на Лечков и отказа да подпише един незаконен документ, с който 20 дка от Карандила стават собственост на дясната ръка на кмета - Жечо Брадата.

След силен натиск Василев все пак го подписа, но сливенският градоначалник не е от хората, които прощават подобно упорство. В момента, в който приятелите на Лечков заграбиха властта, отмъщението спрямо инатливия Василев не закъсня.

Разследване на “Десант” разкрива как на практика се разигра цялата история, след която сливналии могат вече спокойно да отслужат една заупокойна молитва за Карандила.

Жечо Стоянов – Брадата е бизнесмен от гр. Кермен. Но не с бизнеса си е станал популярен в региона. Известността му е свързана с това, че принадлежи към приятелския кръг “Империа” на кмета Лечков. Двамата са най-редовни посетители на всякакви софри из Карандила.

Брадата изпълнява разни услуги на кмета, основно да придобива собственост, към която апетити има Лечков, а в замяна също получава дребни хапки. Тези дни от Брадата се заинтересува ДАНС, след като се разбра, че той почти е приватизирал Карандила.

Местността, която е част от Природния парк Сините камъни, на книга се води защитена, но на практика излиза, че няма нищо по-лесно от това да бъде разграбена. “Десант” се добра до доклад на ДАНС, в който е разкрита цялата афера по разграбването на парка. Агенцията за национална сигурност е стигнала до извода, че зад всичко стои сливенския кмет Йордан Лечков.

Първия опит да завземат терени на Карандила Брадата и Лечков правят още в началото на миналата година. Жечо се снабдява с пълномощно от реститути, които имали 14 дка гори в сливенско, но не могли да си ги възстановят, защото вече били раздържавени.

Как точно Брадата се е споразумял с тях не е ясно, но в общинската поземлена комисия той входира молба въпросните терени да му бъдат възстановени в реални граници точно на Карандила. Което и става.

Помага му услужливият чиновник Добрин Банчев – шеф на поземлената комисия в общината, който му разписва документите. След като се уверили, че схемата работи, Брадата и Лечков пристъпват към втората част.

През есента на миналата година Жечо надушва, че някоя си баба Пенка от село Тополчане също безуспешно се мъчи да възстанови 20 дка гори, които се намирали около селото. Те били собственост на свекъра й, но комунистическата власт ги конфискувала в края на 40-те години на миналия век.

Баба Пенка разказа пред “Десант”, че се появил някакъв човек, който веднага й броил 11000 лева на ръка за горите, а тя трябвало да му разпише едни документи, че му ги продава. Завел я при нотариус в Сливен и с обща помощ, понеже бабата имала перде и на двете очи, сложила подпис.

Според старицата, тя му била разписала документ за покупко-продажба на гори. С такова убеждение останала. Проверка на “Десант” установи, че бабката му е разписала пълномощно, с което му дава пълни права да прави каквото сметне за нужно оттук-нататък с нейните наследствени гори. Видяла се с пари, веднага след това баба Пенка си платила операция на очите. А Брадата задействал познатия механизъм в поземлената комисия.

Тъй като вече веднъж е задвижвал процедурата по заграбване на Карандила и се е уверил, че работи безотказно, сега решил да не се занимава с досадни чиновници, та възложил тази работа на своя охранител Георги Радев. Издал му пълномощно и го пратил из институциите. След като почти цялата работа била свършена, Брадата се присъединил към Радев за решаващия рунд.

В средата на декември м.г. Жечо Брадата и Радев се появили при добродушния поземлен шеф Банчев с молба да им възстанови 20-те дка на баба Пенка пак на Карандила. Те се мотивирали с това, че реалните гори на старицата няма как да бъдат върнати, понеже преди пет години държавата ги била продала на някакъв бизнесмен.

Поради това Банчев трябвало да им даде три равностойни, според тях, терена – до хотел “Миролио”, на брега на езерото и в самия център на Природния парк – недалеч от Кушбунар.

Законът за възстановяване на собствеността върху горите прогласява, че подобно реституиране на терени може да бъде извършено само и единствено от специална комисия, съставена от служители на Районната дирекция по горите (РДГ), поземлената комисия, Областната управа и лесничейството. Но точно в случаите с приятеля на Лечков, Банчев все пропуска да свика подобна комисия и решава всичко на своя глава.

Пред журналисти той обясни, че според него нямало смисъл от комисия. “По-рано всеки случай го разглеждаше такава комисия, ама миналата година ние я разтурихме, защото почти всичко в общината вече бе реституирано.

През декември, когато постъпи искането на Брадата, реших, че няма смисъл, заради един случай само, да събираме пак цялата комисия”, обясни общинският чиновник. Наместо да изпълни закона, Банчев му направил своя трактовка. Той подписал искането на Брадата и го пратил да си вземе подпис и от шефовете на РДГ в Сливен Пейчо Върбанов и на Лесничейството – Александър Василев. Все едно, че има комисия – така и така няколко човека слагат подпис под един и същ документ.

ДАНС обаче е установила, че освен едното нарушение на закона, Банчев го погазва и още два пъти. От една страна той е разрешил възстановяването на гори, които не са равностойни на тези на баба Пенка, а са десеторно по-скъпи от тях, тъй като се намират в защитен парк. От друга, документът с неговия подпис се оказва и с невярно съдържание. В него пише, че теренът на брега на езерото представлява поляна.

На практика там поляна няма. Има обаче вековна букова гора, което прави този терен още по-скъп. Банчев се оправда, че бил невинен, тъй като реално той само указвал кое да се приватизира.

Отговорността трябвало да я носят горските шефове. За поляната също не носел отговорност. “В моите документи пише, че брегът е поляна, аз откъде мога да знам, че там няма поляна, а има гора”, оправдава се Банчев.

Всъщност Законът не просто изисква комисия при всяка реституция, а я задължава на място да провери в какво състояние е терена, който се възстановява. Най-вероятно, още щом е видял приятеля на Лечков в кабинета си Банчев е забравил и закон, и служебни задължения.

От доклада на ДАНС се разбира, че сигналът за аферата при тях не е подаден от него. Което също би могло да се изтълкува като нарушение на закона, защото всяко служебно лице е длъжно да информира органите по сигурността за нарушения.

След като с лекота се справят с Банчев, още същия декемврийски ден Брадата и охранителят Радев се насочват и към горските началници. Но в кабинета на шефа на Лесничейството Александър Василев удрят на камък. Той не само отказва да им подпише хвърчащото искане, по което не се е произнесла предвидената в закона комисия, но си позволява и да ги отпрати.

Един час по-късно Василев е привикан при началника на РДГ Пейчо Върбанов.

Там го очаква интересна компания: Върбанов, Брадата, Радев и изненада – кмета Лечков.

Разговорът продължил около половин час, след което Василев се обадил на директора на Природния парк Сините камъни Иван Иванов и му се оплакал, че е бил шантажиран.

“Той ми каза: Ваньо, заплашиха ме, че ако не подпиша, веднага ще ме уволнят от Лесничейството. Но аз знам, че ако подпиша, пак ще ме уволнят точно с мотива, че съм подписал. Има вероятност 90% да ме уволнят сега, ако не подпиша, и около 70% вероятност да ме уволнят при следващото правителство, ако подпиша”, разказа Иванов.

Това че шефът на природния парк си припомня такива детайли, не го прави герой в тази история. Иванов е един от хората, които винаги си мълчат при всяко разграбване на парка. Той нито веднъж досега не е дал и една пресконференция, за да разкаже, че приятели на Лечков си присвояват Карандила, нито е сигнализирал отговорните инстанции. Все едно, че не е сложен за шеф на Сините камъни, а за да надзирава безучастно разтурянето на парка.

Очевидци дори разказват, че винаги когато влиза в кабинета на Пейчо Върбанов, Иванов се държи като негов подчинен.

Самият Върбанов, който от десетилетия е несменяем шеф на Районната дирекция по горите в Сливен, е нагледно доказателство как един чиновник лесно влиза под кожата на всяка нова власт. Той е любимец на президента Георги Първанов и често му урежда дискретни ловни хайки в региона. Но също така бе довереник на бившия началник на Държавната агенция по горите (ДАГ) Стефан Юруков.

Най-логично би било да бъде изхвърлен от системата заедно с Юруков. Върбанов обаче предвидливо завърза приятелство и с Лечков, който му е индулгенцията и пред новата власт. Както се разбра, сегашният шеф на ДАГ доц. Георги Костов не го пипна и с пръст.

Върбанов дори и не крие, че е задължил директора на Лесничейството да подпише за незаконната приватизация на Карандила.

“Аз бегло го минах тогава този въпрос, защото не исках да се занимавам. Тя отговорността си е изцяло на Банчев от поземлената комисия. То тогава имаше една суматоха. Дойде Брадата, с когото много добре се познаваме, и за да ме остави на мира, му разписах една резолюция на искането, че сме съгласни да вземе терените. Ама мен за нищо не могат да ме пипнат, защото отдолу не стои моя подпис. Аз никога не подписвам нищо”, заяви Върбанов.

Неговото изявление е нагледно помагало как се оцелява – тъпчеш подчинените си, те подписват всички незаконни неща, така угаждаш на властта, но самия ти си невинен като росно цвете. Според ДАНС обаче точно Върбанов се явява закононарушител. Той може и да не е сложил подпис, но над документа стои неговата резолюция с указание към Василев. Тя се тълкува като заповед, която в случая е незаконна.

Най-притесненият човек от цялата история обаче не е нито нарушилият закона поземлен шеф Банчев, нито Върбанов, за когото законите също нищо не значат. Не е и пълномощникът на баба Пенка - Брадата, нито Лечков, който продължава всеки път, след подобни вестникарски разкрития да твърди, че били поръчкови, а е самата баба от Тополчане.

Това лято старицата била посетена от служители на ДАНС. “Дойдоха едни хора от властта и ми заявиха, че аз съм била вече собственичката на Карандила и имали да ме питат едни неща. Така се уплаших, че сърцето ми като се разтуптя и щеше да се пръсне. Цяла нощ не спах. Сигурно някакви бандити са ми взели името и сега може да дойдат да ми търсят сметка и да ме убият”, кахъри се жената.

Тя обаче има основание да се притеснява. Като едното нищо ще я изкарат най-виновна за присвояването на природния парк. В България обикновените хора винаги са си патили от национални герои. Някогашният герой от Лайпциг Георги Димитров после докара такава диктатура в страната ни, че и 20 години след края й, все още не можем да се отърсим от нея.

А поразиите на героя от САЩ Йордан Лечков тепърва ще излизат на бял свят. След случая с Карандила обаче човек трябва да е много заслепен от ГЕРБ и последователите й, за да продължи да приема Лечков за спасител, а не като истинско бедствие, надвиснало над Сливен.

В категории: Разследвания