„Знаеш ли ти кои сме?“ или за политическото лицемерие у нас


„Знаеш ли ти кои сме?“ или за политическото лицемерие у нас
Едвин Сугарев по време на кръгла маса за... нарушаването на човешките права в Китай
07 Август 2009, Петък


Някога Айнщайн беше казал, че не е сигурен в безкрайността на вселената, но не се съмнява в безкрайността на човешката глупост. Аз пък не се съмнявам в безкрайността на политическото лицемерие у нас, най-вече на т.нар „Синя коалиция”.

Автор: Стоян Георгиев

Повод за тези мои размисли ми даде една скорошна публикация във вестник „24 часа”, озаглавена „Новото правителство и неговата ахилесова пета”, чийто автор е знаменитият литературен и политически ексцентрик Едвин Сугарев, един човек с често пъти крайно налудничави тези.
Докато четях творението му, все имах чувството, че твърде зле са му повлияли степите и пустините в Монголия, докато е бил посланик там, изпратен от съпартийците си на едно своеобразно изгнание, тъй като статията му лъха и на степ, и  на пустиня, и на безплодна целина.
Някога „политическият гений” Иван Костов беше възкликнал, че е прогребал българския национализъм. Той и до днес е твърде свенлив и резервиран към него. Интересно е обаче защо национализмът трябва да бъде погребван, така както бяха погребани БГА Балкан, Лукойил Нефтохим-Бургас, както бяха погребани земеделските стопанства и кооперативи от ликвидационните съвети на седесарското правителство, чиято криминална приватизация за малко пък не погреба цяла България.
Как е възможно патриотичното чувство да бъде пречка пред процъфтяването на една държава и пред моралните устои на едно общество? Нещо повече: с какво националното чувство може да пречи на един честен и почтен гражданин? Отговорът е смразявщ като надписа над Дантевия ад: патриотите пречат единствено на глобалистите и стратезите на т.нар. „Нов световен ред”, на оня компютърен концлагер, към който бавно, но постоянно тласкат човечеството властниците на този свят.
Седесарските вождове никога не са били нещо повече от един жалък слугинаж на „великите сили”, който за своите котерийни облаги би предал и народ, и отечество, и вяра. Както, между впрочем, го направи неведнъж. Необходимо ли е да припомням за далаверите на Александър Божков (известен повече като „Мистър 10 %”), за Христо Бисеров и Данчо Ментата (тези „невероятни открития” на „Командира”, които днес здраво държат ибрика на Доган и Местан), за „терминатора” Евгений Бакърджиев (който с комсомолски хъс срути мавзолея на Георги Димитров и който наскоро беше ограбен от крадци, загубвайки доста баснословна сума), за нашите либийски затворнички, нещастните ни медицински сестри, които претърпяха жестоки унижения и изтезания, благодарение на безхаберието на
„хубавото Наде”, което толкова хубаво оплеска външната ни политика и остана в историята повече с любовните си похождения, отколкото с политическите си способности, за странно държащия се Филип Димитров (наричан „Кенеди”), който злъчно побърза да обяви от парламентарната трибуна Волен Сидеров за фашист само защото последият не позволи да баде убит на магистрала „Тракия”.
Да припомням ли как президентът Петър Стоянов искаше да замени кирилицата с латиница или как двамата със Стефан Софиянски твърдо продкрепиха църковния разкол и нещастния дядо Пимен. Да припомням ли срамните деяния на Желю Желев, който  пръв прегърна бащински новоизлюпеното ДПС и пръв заговори за правата на малцинствата, обвинявайки българите, че сами са предали Левски. А кой предаде България, признавайки изконната й територия Македония за отделна държава? Да припомням ли за сърдечното приятелство на Костов с президента на наркодържавата Косово Хашим Тачи, забита като нож в сърцето на Балканите, който до неотдавна търгуваше с органите на пленени сръбски воннослужещи.
Кой яростно ратуваше за натовските бази у нас? Та нали прехваленото Костово правителство даде въздушен коридор за варварските бомбардировки над мирното население на Белград от американските военнопресъпници, а не даде коридор на руската авиация да защити своите православни братя-славяни. Та нали на американските бомби беше написано: „Честит ви православен Великден”. Кой посрещна после тържествено в София с развети знаменца кървавия тромпетист Бил Клинтън? Седесарските диванета. Същият Бил Клинтън, който съседна Гърция не пожела да приеме в знак на протест против зверствата му. За обявяването на Клинтън, Буш и Блеър за военнопрестъпници и в защита на задържания Милошевич се обявиха такива видни интелектуалци като драматурга Харолд Пинтър, който ги заклейми в речта си пред Шведския Нобелов комитет при връчване на наградата му за литература за 2006 год..
Кого заклеймяват обаче такива надъхани десни активисти като Едвин Сугарев? Никого. Те заклеймяват Бойко Борисов, че не им даде пай от политическата баница и не им разреши да му извиват ръцете с тъпите си и злостни номера. Може би г-н Сугарев пак да се е размечтал за пустинята Гоби. Кого критикува той с изкривено чейне и саркастична усмика? Престъпленията на САЩ ли? Ако очакваме такова нещо от него, по-добре е да чакаме Бекетовия Годо.
Той критикува Вежди Рашидов като министър на културата и най-вече Божидар Димитров като министър без портфейл в новото правителство. Вежди Рашидов бил човек на „Мултигруп” и набил някакъв си полицай. Не мога да взема отношение по тези обвинения, макар че доста от нашенските полицаи днес плачат за тояга, понеже са се превърнали в отявлени мутри. Но Вежди Рашидов е много талантлив скулптор и, за мене специално, един достоен български гражданин. Той  никога не се заигра с етническата карта като Доган и партийката му и остро ги разкритикува за това.
А що се отнася до проф. Димитров, аз смятам, че върху него, като върху жертвен козел, се избълва цялата ненавист към българските патриоти, един от които безспорно е той. Защото какво значи агент на ДС? Законът за лустрацията може и да е необходим, но крайностите в тази насока са вече дискриминация. И тук изскача парадоксът, че господа демократите са всъщност яростни тоталитаристи. Ако днес беше жив Индже войвода, те никога нямаше да му позволят да се превърне от кърджалия в народен закрилник, защото щеше да попадне под ударите на лустрацията. Но кому всъщност налива вода в мелницата г-н Сугарев със своето налудничаво кудкудякане? Естествено на БСП и ДПС. Ами нали е дясно ориентиран, ще попитате вие? Или отново трябва да си припомним крилатата фраза на Жорж Ганчев за „червено-синята мъгла”.
Народът вече не вярва на „демократите”, защото се видя колко процента спечели „Синята коалиция”. Видя се, че за разлика от патриотичната партия АТАКА, те се държаха като еврейски търгаши и лихвари. То не бяха претенции, то не бяха фасони, то не бяха глезотии. А защо толкова се притеснява за българската култура г-н Сугарев?
Та нали седесарите бяха тези, които гилотинираха родната книга със законови актове и непосилно ДДС, с порнографските вестници, които се издаваха под крилцето на самата „културна” министърка Елка Константинова. Та нали Иван Костов уби и театър „Възраждане” на Недялко Йорданов? Аз мисля, че на тъмносиния ни умник не му е харесало самото название „Възраждане”, защото звучи твърде българско. Току-виж възкръснал „погребания” от него национализъм.
Освен това Едвин Сугарев твърди, че по-добрата част от нашия народ била в емиграция. Аз не съм съгласен. За мене е по-удачно да си уредиш своя дом, колкото и да ти е трудно, отколкото да си лакей на чужди господари. Но лайкещината е вродена за господата демократи. За тях е по-добре в България да останат само те, за да си крадат по-спокойно. А това, че делят народа на по-добри и по-лоши е отново знак за дискриминация, за тяхната българофобия и лицемерие.
Но защо все пак е този яростен антинационализъм, прикрит под благовидната маска на лустрацията? Заедно със статията на г-н Сугарев, явно за да балансирам съзнанието си от неговите филипики, прегледах и статията на руския протойерей Александър Шаргунов със заглавие „Четирите защитни прегради срещу „новия световен ред” и там намерих разковничето за седесарския антинационализъм и русофобия. Четирите прегради срещу превръщането на хората от свободни личности в мравки са църквата, семейството, образованието и родолюбието. Щом те бъдат съборени, се свършва с независимостта на една държава и тя влиза в епохата на модерното високотехнологично робство. Ако тази статия е трудна за г-н Сугарев, защото той едва ли е почитател на Православието, то му препоръчвам да препрочете тогава Каравеловите и Ботевите фейлетони „Знаеш ли ти кои сме?” и да си направи строга самооценка. Или поне да хвърли поглед на едно закачливо стихотворение на Недялко Йорданов, където се казва:

Дядо Господи, прости ми,
моля ти се от душа –
като Костов надари ме
никога да не греша.

Като Костов да изричам
обещания безчет.
Като Костов да обичам
всеки български поет.

В тази страшна разсипия,
да съм пръв и да съм най!
Да ми стане бащиния
хубавият роден край.

Четете и препрочитайте, г-н Сугарев! Все ще ви  е от полза!


В категории: Коментари

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки