Съдът принуди правителството да разкрие „златните“ договори

Автор: Диана Славчева

Тази година в навечерието на Деня на миньора – 18 август, бяха обнародвани данни на Българската минно-геоложка камара, от които се разбра, че сме на първо място в Европа по добив на мед и злато. Съгласно българската конституция, подземните богатства, какъвто е и ценният благороден метал, са изключителна държавна собственост. Което ще рече, че те могат да се притежават само от държавата. По закон обектите, които са изключителна държавна собственост – а това са още плажната ивица, пътищата, горите, водите, парковете и резерватите – трябва да се използват в общонационален интерес.

В нашата мила родна страна обаче те щедро се раздават чрез концесии на куцо и сакато срещу жълти стотинки. Апропо, нека да уточним – жълтите стотинки отиват да дрънкат в държавната хазна, а иначе тлъстите пачки, които се подават под масата, се тъпчат, естествено, в нечий частен джоб, ама така – колкото може по-дълбок. „Концесии в България се отдават по много съмнителни схеми“ – не го казваме ние, а полският евродепутат Тадеуш Цимански, който през октомври миналата година алармира Европейския парламент за редица злоупотреби при отдаването на концесии на територията на нашата мила татковина:

Но като си пееш, Пенке, ле, кой ли те слуша – е рекъл народът. Та и със златото тъй. И хоп – срещу няколко си сребърника, кажи-речи колкото за един пробит долар, подземното ни богатство попада в ръцете на някоя мастита чуждестранна компания, срещу която, като че ли по някакво неписано правило, е ревнал целият свят. Като канадската минна компания „Дънди прешъс“ например, която бе позорно изгонена и от Румъния, и от Киргизстан, и от Армения и откъде ли още не, но пък у нас се радва на нечувано и невиждано гостоприемство. И не й стигна ровичкането в най-голяма действаща златна мина на Балканите край Челопеч, ами протегна ръце и награби и крумовградското Ада тепе, за да изтръгне и оттам безценното ни злато – иначе изключителна държавна собственост.

Срещу експлоатирането на която от златното находище край Челопеч например в хазната влизат едва 1,5 процента от придобития материал според скандалния договор, подписан през 2000 г. от кабинета на Иван Костов. А там се вадят тонове ценни метали, като никой не следи какво количество се добива, как се добива и дори какво се добива.
„30-годишната концесия на „Дънди Прешъс“ се превърна в символ на това как чужди компании източват българските подземни богатства под благосклонния поглед на няколко правителства“ – обобщихме в наши предишни публикации по темата. Но да е само „Дънди прешъс“, с мед да го намажеш – пчелен мед, разбира се, не от ковкия скъп цветен метал.

Скандални и неизгодни за страната ни и за общонационалния интерес са условията на „златните“ концесионни договори и на „Асарел медет“, на „Елаците мед“, на „Горубсо Кърджали“, на „Аурубис“... Според различни оценки, загубите на държавата от това надхвърлят 2 милиарда лева годишно.
Да не говорим, че в извличаната руда се срещат още над 45 безценни метала, сред които мед, сребро, цинк, германий и пр., които концесионерите извличат и изнасят с тонове без да плащат стотинка за тях!

Ще подминем без думи и другите щети като тези, нанасяни на околната среда следствие на безхаберното безчинстване в защитените територии на „Натура 2000“, както и като последица от замърсяванията с отделените при добива отрови, изливащи се във вече мъртвите води на близките реки и потоци, където се заустват години наред наситените
с опасни тежки метали отпадъци.

За всичко това над 700 българи заляха Министерския съвет и Министерството на икономиката и енергетиката с лавина от молби по Закона за достъп до обществена информация, с които изискваха да се покажат цялостните проекти за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземните богатства в находище „Челопеч“, както и годишните работни проекти за периода 2004-2012 г. Държавните чиновници обаче се заинатиха: „Няма достатъчно обществен интерес, за да разкрием договорите с нашите партньори“!

Последва нова лавина – този път от обжалвания в Административния съд на отказа контрактите да се разкрият пред обществеността. А след това идва и първата победа – магистратите излизат с решение, с което задължава икономическото министерство да предостави исканата информация. Следват още дотук 15 подобни победни дела на първа инстанция, които правителството незабавно обжалва пред ВАС, борейки се със зъби и нокти да спаси неизвестно какви тайни, свързани с концесионерите.

На 2 декември обаче ВАС потвърди решението на Административния съд като правилно и излезе с безапелационно становище, че е „налице надделяващ обществен интерес“ и правителството няма право да крие „златните“ концесионни договори.
Сега остава да изчакаме търпеливо кабинетът да изпълни съдебното разпореждане в предвидения от закона срок и обществото най-сетне черно на бяло да се запознае с цялата техническа информация  по въпросните концесии, която би разкрила с какви технологии се добива благородният метал, къде се заустват отпадните води, какви химикали се използват при златодобива и т. н.


Финансови резултати за третото тримесечие
на 2014 г. за „Дънди прешъс“

Към 30 септември 2014 г., „Дънди прешъс металс“ запазва стабилна позиция на консолидираните парични потоци на ниво 22.5 милиона щ.д., с инвестиционен портфейл в размер на 13,4 милиона и 165,0 милиона щ.д. допълнителна ликвидност чрез кредитната линия.  Тези финансови ресурси заедно с паричните потоци, които се генерират в момента, осигуряват постоянното развитие на бизнеса на компанията...
Предприятието в Челопеч продължава да се представя добре през тримесечието, така че върви стабилно към изпълнение на плановете за 2014 г., с очакване за съществено по-високи извличания през четвъртото тримесечие.


В категории: Горещи новини