В района на Балчик разкопки обаче се правят рядко – няма пари
Автор: Пламен Николов
Ценна находка откриха археолозите още в първия ден на разкопките на нос Калиакра. С голяма доза късмет на място, което не е било предвидено за разкопаване, те намират старинен надгробен кръст – енклопион с изображение на Богородица.
Той е изключително фина изработка. Върху реликвата е гравирана Света Богородица с младенеца в ръце – т.нар. сцена “Умиление”. Божията майка е представена в цял ръст, с дълга роба. Около нея в медалионно разположение с много силен релеф са подредени изображения на светци, като тепърва ще се установява кои са. Кръстът-енклопион е отлично запазен – цели са и двете му части, както и специалното място за съхранение на мощи на светци. Запазена е дори частта, за която се е хващала огърлицата.
Кръстът е бил носен от висш духовник, убедена е доц. д-р Бони Петрунова – директор на Националния археологически институт с музей към БАН. От години тя е научен ръководител на разкопките на нос Калиакра. И друг път в столицата на Добруджанското деспотство са откривани кръстове-мощехранилници.
Този обаче е сред най-ранните. Досега намерените енклопиони бяха от ХІІІ-ХІV в., докато новооткритият се датира в периода ХІ – ХІІІ в. Археолозите са почти сигурни, че кръстът е изработен в Киев, предстои да се установи пътят му от столицата на древната Рус до Добруджа. Вероятно ще бъдат потърсени допълнителни средства за проучване на мястото, където той е открит.
Заслугата за мащабните археологически разкопки на нос Калиакра през последните 10 години е на Община Каварна. От нейния бюджет за проучване историята на престолния град на деспотите Добротица и Иванко са заделени над половин милион лева. За същия период – десетилетие, Министерството на културата е отпуснало едва 30 000 лева.
До интересни находки стигнаха при разкопки и студентите-третокурсници от специалност „Археология” на Софийския университет. Под ръководството на д-р Чавдар Кирилов и д-р Румяна Колева те разкопаха част от късноантичната ранновизантийска крепост Дионисополис в балчишкия квартал „Хоризонт”.
За пръв път разкопки тук започват през 1972 г., а за трети път на това място копаят студенти по археология. Досега се смяташе, че крепостта е била използвана и през Средновековието от българите. Но така и не е намерено нито едно доказателство в подкрепа на тази теза. „Няма никаква следа от древните ни предци тук – обяснява директорът на Историческия музей в Балчик Радостина Енчева. – Вероятно след земетресение през VІ век градът е бил преместен на друго място в околността”.
Студентите са работили едва 20 дни, колкото трае практиката им, и са успели за това време да разкрият два римски гроба. Това показва, че крепостта е била ползвана и от древните римляни. В единия попадат на римска монета, която все още не е датирана, и лампа за осветление. В другия гроб са открити само 4 скелета, без никакъв гробен инвентар.
Едно от предположенията е, че мъртъвците са жертви на екзекуция.
Разкопки в района на Балчик през последните години се правят рядко и в изключителни случаи – както бе при откриването на храма на Кибела в морския град. Причината е липсата на средства. За 6 години общинарите в Балчик така и не са успели да заделят пари в бюджета си за разкопки. Заради безпаричието е спряно и проучването на древнобългарския некропол в района на бившето военно летище.
