Мастилницата, която Левски винаги носи затъкната в пояса си
18 Юли 2012, Сряда
Едни от най-ценните неща, опазени в историческото ни наследство, са някои от вещите на Апостола на свободата, които и днес
Автор: Янко Георгиев
можем да видим в някои от нашите музеи. Нека ги обиколим, макар и само с помощта на писаното слово, и да проследим къде какво е опазено.
След като Васил Левски се подстригва, майка му прибира кичурите от косата му и ги пази цял живот близо до сърцето си. След нейната смърт пък ги прибира дъщеря й Ана. След което попадат в Главния военен музей, днес Национален военноисторически музей. От 2000 г. част от косите му се съхраняват в параклиса към музея в Карлово. Един негов кичур има и в столичната църква „Света София“.
Много интересен е фактът, че през 1973 г. експерти от института по криминалистика правят анализ на няколко косъма от отрязаните му коси, резултатите от който показват, че кръвната група на Дякона е нулева.
Револверът на Левски пък първоначално е изложен през 1897 г. в Етнографския музей, но половин век по-късно, през 1947 г. е преместен в експозицията на Военноисторическия музей.
Предполага се, че реликвата е предадена или от Марин п. Луканов, или от Христо Иванов – Книговезецът. Редом до оръжието, посетителите могат да видят и малко тасче, дарено на културната нституция през 1940 г. от племенницата на Левски София Зидарова. Той го е използвал както по времето, когато е бил знаменосец в четата на Панайот Хитов, така и по-късно в Легията на Раковски, а и след това. От спомените на един от участниците в Хитовата дружина – хаджи Васил Николов, отнасящи се за 1867 г., е известно, че Левски обичал да пие студена вода от планинските потоци и използвал за целта това малко медно съдче, с диаметър едва 12-13 см, калайдисано отвътре и отвън.
Една от най-старите вещи на Левски е неговото сребърно кръстче. Купено е от вуйчо му хаджи Василий при второто му посещение на Божи гроб в Йерусалим. След това той го подарява на племенника си, а неговата племенница София Зидарова го предава в музея.
Във Военноисторическия музея се намира и веригата, с която е бил окован Апостола на свободата докато тече процеса срещу него след задържането му в Къкринското ханче.
За първи път неговите дяконските одежди са показани на изложба през 2008 г. в Националния църковен историко-археологически музей на Св. Синод. Сега дрехите, с които той е участвал в богослужения, се съхраняват в Сопотския манастир „Св. Спас“, в който Васил Иванов Кунчев приема дяконското си име Игнатий.
В Ловешкия музей пък се пазят камата и сабята на големия наш национален герой. Камата е опазена от Величка Хашнова и предадена след Освобождението на музейната сбирка към читалището в града. Дължина й е 37см. Сабята му е дълга 87 см и е донесена от Троянският манастир, където е била пазена в тайното скривалище на Апостола, намиращо се в килията на отец х. Макарий.
Село Войнягово, където Левски за първи път става учител – само дни, след като на Гергьовден саморъчно отрязва дългите си на свещеник коси, също къта в спомените на жителите си легенди за престоя на младия даскал. В черковния двор все още стои старото училище, в което той даскалува от 1864 до 1866 г. В класната стая може да се видят книгите, по които е преподавал, както и малката джобна мастилница със специално отделение за перодръжката, която Левски непрекъснато носел запасана в пояса си. В ранната пролет на 1865 г. той основава в селото първото „Тайно братство“ — прототип на по-късните революционни комитети.
