Тъмната сделка на Борисов и Барозу

Автор: Валентин Фъртунов

След цяла година шушу-мушу из европейските коридори на властта твърде несимпатичната, а според изтекли в независими медии факти и доста зловеща фигура на Жозе Мануел Барозу отново бе пробутана за още един мандат като председател на ЕК. У нас пък управляващата ГЕРБ разигра цяла оперета в стил „иди си - доди си” при прокарване на един повече от безумен текст на закона за генномодифицираните организми (ГМО). На пръв поглед всички тези политически събития  нямат нищо общо помежду си. Но дали е така?

Да започнем с мрачната фигура Барозу

След като стана ясно, че ЕС трудно ще се превърне в супердържава, ако това въобще е възможно, в него на повърхността изплува един сравнително активен процес, който бе възможно най-отвратителната алтернатива на нормалното структуриране. ЕС започна да се обюрократизира. Над гърчещите се, омаломощени от нафталинени идеологеми паневропейски партийни групички в европарламента, започна да се издига бавно, но сигурно, една нова социална мрежа (да не използваме старовремската дума „класа”), която постепенно обсеби управлението на странната амалгама ЕС. На гребена на вълната изскочиха евробюрократите. Накратко, кохорта от хора с най-разнообразни политически окраски и национален произход, чиято цел е евровластта с привилегиите и придобивките, произтичащи от нея. Еврочиновниците, като всички чиновници, са практически независими от тези, които им плащат огромните заплати, защото не са избираеми, а назначаеми, което позволява всякакви задкулисни сделки и разбира се мащабна корупция.
Точно управлението на Барозу олицетворява развихрянето на евробюрокрацията в непознати до неговия мандат мащаби. Сигналите за това са многобройни, но ще споменем само една скандална публикация във в. „Индипендънт” от 26 октомври 2008 г., която извади на бял свят фактите около потайните ходове и натиска, оказван от ЕК и лично от Барозу върху националните правителства в полза на „Монсанто” и другите транснационални корпорации, опитващи се да залеят Европа с генномодифицираните си продукти. Джефри Лийн посочва в публикацията, базирана на секретни документи, с които вестникът се е сдобил, че документите изясняват как „Барозу отива отвъд простото убеждаване като се опитва да накара премиерите да вземат връх над техните министри на земеделието и околната среда в полза на ГМО. Те показват, че председателят „напомнил колко е значимо премиерите да видят цялата картина” и  „поканил участниците да докладват за дискусията на техните глави на правителства”.
Само преди дни анонимен източник от ЕК съобщи на френските медии, че председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу иска да поднови процеса за разрешаване на отглеждането на два вида ГМО в ЕС, и то веднага след встъпването в длъжност на новия му екип идната седмица. Това съобщи АФП, позовавайки се на европейски източници. Според източник от ЕК, един от приоритетите ще бъде разрешаването на генномодифицираните царевица MON 810 и картофи Amflora. Европейски представител потвърди, че Барозу иска да действа бързо, за да се отърве от този проблем, който създаваше затруднения през първия му мандат.

Голямото бързане у нас

Ето ви еднозначен отговор на въпроса, защо Бойко Борисов изведнъж се разбърза със закона за ГМО, защо екипът на ГЕРБ, прокарващ закона, се оплете като пате в кълчища в глупави обяснения и лъжи. Причината е, че именно малозначителността на България   би довела до преки действия на „Монсанто” у нас, да не говорим за план, респективно директно развързване на голямата черна кесия на биотехнологичния гигант в една България, от която в ЕС практически нищо не зависи. Връзката не е американска (Монсанто), а чисто европейска и води право при Барозу, който добре е претеглил колко струват Борисов и компания и им направи доста жестове, основно за вътрешнобългарска рекламна употреба. А услугите трябва да се връщат. След като им свирна новият стар председател на ЕК, герберите се разбързаха да приемат закон, който Барозу би могъл на свой ред да посочи като довод, че ГМО се приемат с отворени обятия в страните от ЕС, като посочи България за пример (нещо, което не би могъл да постигне с другите самоуважаващи се европейски нации). Ето това е отговорът.

Защо е задният ход на бойковците

Той беше даден веднага след шумните, но твърде малобройни като присъствие демонстрации на противниците на ГМО у нас. След като Борисов е задължен на Барозу, защо толкова бързо и някак си охотно отстъпи?
Първо, самият Барозу, чрез говорителката си, веднага щом го обвиниха, че е защитник на ГМО, отрече, че разрешаването на генномодифицираните организми ще е приоритет на новата му комисия. Това ясно показва, че темата е деликатна и все още е невъзможно „да се действа на нож”.
Второ, в сложната схема от „ти на мене, аз на тебе” отношения между Барозу и Бойко Борисов има голяма и много скорошна сянка. И това е грандиозният провал на любимата кандидатура на Борисов за еврокомисар – Румяна Желева. Провал, за който нашият мачо, убеден съм,  категорично обвинява Барозу, въпреки че и дума не е обелил на тая тема публично. Откъде си правя този извод ли? Припомнете си първите няколко дни след скандала на изслушването. И дума не можеше да става да се оттегли кандидатурата, да се направи  дипломатично измъкване. Бойко беше непреклонен – Желева, та Желева! И не пропускаше възможност да спомене, че последната дума ще има Жозе Мануел Барозу. Мина уикендът и изведнъж тонът и съдържанието на бойковите яростни декларации, че стои зад Румяна Желева, рязко се промениха. Защо? Нищо друго не се бе променило. Поне публично! Обяснението е повече от очебийно. Барозу вместо да посочи Желева с показалец като бъдещ еврокомисар, насади нашия човек на пачи яйца. Каквито и услуги да му бе правил до този момент, провалът на Румяна Желева бе толкова съкрушителен за Бойко Борисов, че го върна практически на изходна позиция. Ето това обяснява бързото и с усмивка изпълнено салто с обезсмислящото закона ново предложение на самите гербери за петгодишен мораториум.

Борисов си отмъсти с 5-годишен мораториум

Да, напълно го допускам. Нещо повече, цялото поведение на играчите в тази схема го подсказва. Но дали в действителност Бойко е в състояние да показва мускули на могъщия европейски бюрократ? Мисля, че някаква малка стъпчица в тази посока Борисов може да си позволи, още повече, че Барозу трудно ще се ориентира в спецификата на българската политическа говорилня. Нещо повече, бих се радвал на подобно наточване на петлювия гребен на нашия премиер, нещо, което много отдавна ни липсва в националното самочувствие. Но, ако не беше по такъв срамен повод като нескопосната кандидатура на Желева. И ако не беше по такъв начин – сритване по кокалчето под масата – между двама, на които не им пука нито за планетата, нито за хората. Двама, водени от политическата интрига на собствения си възход, власт и богатство.
Тъжно е, че въпроси от жизнено важно значение за нацията ни се решават по  този отвратителен начин. Но това е светът, в който живеем. Хубавото е, че в този свят има и други социални мрежи, на които истински се радвам – тези, които реално осъществиха протеста срещу идиотския закон за ГМО. И това са членките на най-небивалата и невероятна група, социалната мрежа от форумите на www.bg-mamma. Боже, обожавам ги...


В категории: Международна политика