Лично цар Борис III удостоява Рачо Петров с най-високото военно звание по онова време – генерал от пехотата


Лично цар Борис III  удостоява Рачо Петров с най-високото военно звание по онова време – генерал от пехотата
Снимка: Уикипедия
19 Януари 2022, Сряда


На 22 януари тази година се навършват 80 години от кончината на легендарния наш военен деец

Автор: Атанас Коев

На 22 януари тази година се навършват 80 години от кончината на легендарния генерал от пехотата Рачо Петров, който два пъти е министър-председател на Княжество България.

Бъдещият генерал е роден на 19 февруари 1861 г. в Шумен, където завършва местното класно училище. Едва 16-годишен той посреща с радост избухналата Руско-турска война, като след нейния край постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив.

В града на тепетата на 30 август 1878 г. Рачо Петров получава и първото си офицерско звание – прапошчик. През есента на същата година постъпва във Военното училище в София и го завършва с първия випуск, а на 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик.

Бидейки отличен офицер, той е изпратен да следва  Николаевската военна академия в Санкт Петербург, която завършва през 1883 г. Завръща се в България и веднага е назначен за ротен командир в 5-та пехотна Тетевенска дружина, а след това служи известно време 11-та пехотна Орханийска дружина в Шумен.

На 24 март 1885 г. е произведен в чин капитан и е зачислен към Генералния щаб на българската войска. Същевременно е назначен за бригаден адютант в Щаба на 1-ва пехотна Софийска бригада.

След Съединението на Княжество България с Източна Румелия, с Указ № 2 на княз Александър Батенберг, издаден на 9 септември 1885 г., капитан Петров става временно изпълняващ длъжността началник на Щаба на българската войска, като на този пост остава по време на цялата Сръбско-българска война, а след нейния край е назначен за титулярен началник-щаб на армията ни.

Заради успешните военни операци, разработвани под негово ръководство, е награден с орден „За храброст“ – II степен, а на 1 януари 1886 г. е произведен в чин майор.


За дейността си като военен, той окачва на гърдите си и ордените  „Свети Александър“ – I, II и III степен, „За заслуга“ – златен, турските ордени „Меджидие“ – I степен и „Османие“ – I степен, руския „Света Анна“ – I степен, германския „Короната“ – I степен, сръбския „Таково“ – I степен и др.

В началото на 1887 г. става началник на Военното училище, а през февруари с.г. Регентството го назначава за началник на временно сформирания Източен отряд, намиращ се в Русе.

Майор Рачо Петров участва активно в потушаването на русофилските бунтове през 1887 г. На 24 юни с.г. е назначен за военен министър в провителството на д-р Константин Стоилов, управлявало страната от юни до август 1887 г. След това отново е на този пост в края на управлението на Стефан Стамболов (15 април – 19 май 1894 г.).

Видният шуменец остава като министър на войната и във втория и третия кабенита на д-р Константин Стоилов (от май 1894 г. до ноември 1896 г.). На 2 август 1887 г. той е произведен в подполковник, а на 2 август 1891 г. – в полковник. Пет години по-късно, на 17 ноември 1896 г., е повешен в чин генерал-майор.

Малко след това, поради несъгласие с провежданата от премиера д-р Константин Стоилов политика, подава оставка от поста военен министър и се уволнява от армията, минавайки в запаса, а датата е 29 ноември 1896 г.

След като напуска войската Рачо Петров се включва дейно в политическия живот на страната, като симпатизира на стамболовистката Народно-либерална партия. Поради това той е включен в състава на второто правителство на Тодор Иванчов като вътрешен министър, а от 25 януари до 4 март 1901 г. оглавява временно правителство, като особенно прилижен на княз Фердинанд.

Правителството, доминирано от представители на Народно-либералната партия, е натоварено със задачата да проведе парламентарни избори, а в него генералът е и изпълняващ длъжността министър на външните работи и изповеданията.

На 18 май 1903 г. той оглавява ново правителство на народолибералите, като отново е и външен министър. Този кабинет управлява България до 4 ноември 1906 г., когато пада от власт.

Шуменският генерал е избиран за народен представител в 11 и 13 Обикновенно Народна събрание Той е основател и пръв председател на създадения през 1908 г. Съюз на запасните офицери, като го оглавява до 1911 г.

По време на Балканските войни генерал Петров е мобилизиран и е назначен първоначално за комендант на украпения пункт Малко Търново – Сеймен. През Междусъюзническата война успешно командва Трета армия, воюваща със сръбските войски по направление на Пирот. В края на войната е зачислан към Главната квартира на българската армия, а на 2 август 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.

Когато България влиза в Първата световна война, бива назначен за генерал-губарнатор на Македонската военно-инспекционна област, като на този пост остава около година. През 1916 г. е зачислен към Щаба на Действащата армия, а през 1917 г. по собствено желание излиза в запаса.

След поражението на България в световния конфликт, през 1920 г. Рачо Петров е съден от правителството на Александър Стамболийски на общо 75 години затвор. Деветоюнския преврат през 1923 г. довежда до амнистирането му и освобождаването му от затвора.

На 6 май 1936 г. лично цар Борис III го удостоява с най-високото военно звание у нас през този период – генерал от пехотата.

Рачо Петров умира на 22 януари 1942 г. на гара Белово, Пазарджишко.


В категории: Добри Вести , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки