Сред експонатите са ранно християнска ампула за миро, бойни оловни ядра за прашка, амфори с печати, монети, коланни апликации и много други
Автор: Десант
На 15 декември 2021 г. от 11:00 ч., в залата за временни изложби на Националният исторически музей ще бъде открита традиционната изложба „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”. И този декември музеят ще спази традицията и ще изпрати годината, като представи на широката публика значимите обекти и находки на отдел „Археология“.
През 2021 г. специалистите от Националния исторически музей проведоха редовни археологически разкопки на дванадесет обекта с финансовата помощ на Министерство на културата и Националния исторически музей. Географският обхват на изследванията се разпростира от Дунавската равнина до Родопите през Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина. Проучените обекти са от различен характер като: праисторически селищни могили, антични и средновековни крепости и селища.
При спасителни разкопки в античната Аполония Понтика (дн. Созопол) са открити многобройни амфорни печати, които дават информация за обема и посоките на търговия – Родос, Тасос, Книдос, Синопе и др. от ІV в. пр. Хр. до ІІ в. пр. Хр. От по-значимите находки са три теракоти с изображения на овен и бикове – вероятно дарове за храма на Аполон и оловно ядро за прашка, което дава информация за неизвестни досега военни действия по времето на Филип II Македонски.
Античната и средновековна крепост Балък Дере, край Ивайловград дава многообразие от археологически находки, сред които могат да бъдат отбелязани коланни апликации от епохата на Късната Античност. Сред откритите материали е и заготовка за изработка на стъклена гривна, което говори за производство на бижута на място от пътуващи занаятчии.
Една от най-впечатляващите находки е съд, като едно от предположенията е , че е служел за причастие и намира паралели в стенописа „Тайната вечеря“ в Боянската църква. Допълнителен интерес представлява и фрагмент от керамичен съд с графит на старогръцки гръцки „Господи, помагай на Диоген“.
Един от мистичните черноморски острови Св. Тома или т. нар. Змийски остров разкрива тайните си, пазени през вековете. Резултат от проучванията е издадената монография на проф. д-р Иван Христов, заместник директор на НИМ, „Полуостров /остров Свети Тома. История и археология на черноморските острови“.
Един от впечатляващите обекти на Националния исторически музей, многослойното селище при с. Дъбница се проучва вече втора година и дава все повече резултати. Керамична ампула от епохата на ранното християнство е може би един от най-ценните предмети, открити на обекта до момента. Такъв тип съдове са служели за пренасяне и съхранение на миро на светци от епохата на късната римска империя.
На обекта „Св. Архангел“ се разкриват и пластове от по-ранни и по-късни епохи като периода на непрекъснато обитание е повече от 6000 г. Впечатляваща находка са и оловните ядра за прашка с изображения на скорпион, пчели, гръмотевица, както и с името на един от македонските пълководци от края на III в. пр. Хр.
Настоящият археологически сезон беше изключително успешен, изпълнен с нови фундаментални открития и находки под научно ръководство на проучвателите от Националния исторически музей: доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, Мартин Христов, Ивайло Кънев, Павлина Девлова, Панайот Антонов, Илия Киров, Виолина Кирякова и Елена Ендарова. Бяха открити голямо количество движими културни ценности, обхващащи почти всички археологически периоди – от праисторията до късното средновековие.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”, с куратор д-р Петранка Неделчева, отдел „Експозиционна и международна дейност” в Националния исторически музей, ще бъде открита в залата за временни изложби на музея на 15 декември от 11:00 ч.
Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на НИМ, Министерство на културата, средства на местните общини и частни спомоществователи.
