Денят на Западните покрайнини – гузното мълчание на институциите и обществото продължава и днес


Денят на Западните покрайнини – гузното мълчание на институциите и обществото продължава и днес
Снимка: Български национален съюз
05 Ноември 2021, Петък


Отсъствието на съзнание за солидарност и отговорност е следствие от унищожените народностен дух и възпитание

Автор: Проф. Лозан Митев, Граждански комитет „Западни покрайнини“

И тази година, 8 ноември – Денят на Западните покрайнини, отново ще бъде подминат с мълчание, и забрава, с безхаберие и невъзмутимо пренебрежение от страна на държавните институции, политическите и медийни централи, от общественици, интелектуалци и свещенослужители, от учители и държавници, от преобладаващата част на нашето общество.

Причините? Разбира се: невежеството сред всички обществени слоеве, грижливо насаждано чрез изкореняване на всякакво познание по темата в образователната система повече от 70 десетилетия, ниската обществено историческа и политическа култура, налагана от партийния шаманизъм на комунистическата идеология и псевдодемократичната демагогия на новото време, отсъствието на съзнание за солидарност и отговорност следствие от унищожените народностен дух и възпитание, липса на разбиране за дълг и гражданска отговорност към една част от нашата национална съдба, към нашите братя живеещи вече 101 години в условията на тежка дискриминация и асимилация.

Все симптоми на една социална болест, която ерозира авторитета и достойнството на българското общество, изобличава в неспособност неговия духовен и политически елит да изпълнява своите конституционни и морални задължения към нашите сънародници, прокудени и жертвани за спасението на България на Парижката конференция през 1919 г.

Всъщност да забравиш и да обругаваш с невежество и безотговорност своите братя сънародници, подложени на същата асимилация, както българите в Северна Македония, да нямаш съпричастност и стремеж към солидарност с тях, е белег на тежка морална криза.

Ярко доказателство за това са последните събития на пренебрежение към екологичната катастрофа в Босилеградско, към пълното неразбиране и неспособност да се съдейства и помогне в решаването на сегашните хуманитарните проблеми на нашите сънародници от Западните покрайнини вследствие на Ковид кризата, неадекватното третиране на младите хора от тези краища чрез формални основания да не се подкрепи на тяхното магистърско и докторско образование по 103 ПМС, липсата на цялостна стратегия за подкрепа на българското население в Западните покрайнини и координирана обществено-държавно сътрудничество и политика в осъществяването на пълноценна и ефективна дейност за подкрепа на нашите сънародници, така както например Сърбия подкрепя своите сънародници в Косово, Босна, Хърватско, Словения, Северна Македония.

А може би към това трябва да прибавим и друга причина, по-скрита и сложна – страха от публична изява на протест и противопоставяне на едно злодеяние и хуманно престъпление, извършено преди 100 години, за да не бъдат накърнени „деликатните“  международни отношения със Сърбия, Европа и Русия, от които нашата държавност, политика и дипломация има дълбоко изграден малодушен комплекс на колониална подчиненост и зависимост в миналото, но проявяващ се и в съвремието.

Доколко гротескно и страхливо ще бъде поредното гузно мълчание и подминаване на Деня на Западните покрайнини от нашето общество и неговите елити, може да се осъзнае чрез вглеждането и сравнението със събитията и положението на България  преди  почти 100 години.

Тогава, след окупацията на Западните покрайнини от Сърбо-Хърватско-Словенското кралство, в  условията на най-свирепия натиск върху България – разгромена, поставена в пълна изолация и постоянна заплаха за военна интервенция от своите съседи, през  1923 г. на Архангелов ден  - 8 ноември, в София се провежда грандиозна манифестация в знак на протест, солидарност и защита на заробените съотечественици в Западните покрайнини.

На огромния площад пред катедралата „Св. Неделя“ представители на всички обществени слоеве, родолюбиви партии и политически сили, медии и обществени дейци,  благословени от свещениците на храма, мощно издигат протестен глас срещу насилственото откъсване на Западнопокрайнското население в Царибродско, Трънско, Босилеградско, Кулско и Струмишко от пределите на нашето Отечество.


8 ноември 1923 г. Протестен митинг в защита на българското население в Западните покрайнини пред софийския катедрален храм „Св. Неделя“


С този акт се слага началото на интернационализирането на проблема за хуманните и национални права на нашите сънародници подложени на систематична асимилация от страна на югославската държава, чрез който обсъждането на Българския въпрос достига до Обществото на народите през 1928 г.

Водещата роля в тази кампания, прераснала в държавна политика, поемат обществениците, учените, интелектуалците, медиите в сътрудничество с държавните институции и основните политически сили – едно забележително единство и постоянство, което се превръща в морална опора и надежда за десетките хиляди наши сънародници останали да живеят в условия на насилие и асимилация в заграбените територии.

И макар протестът на нашето общество срещу Ньойския диктат да остава нечут, то той изиграва важна морална мисия да бъде упование и подкрепа в униженията и страданията на останалите под окупация сънародници, понасяни в името на свободата и надежда за достойното бъдеще съвместно с целия народ и държава, ако не на тогавашното население, то поне на бъдещите поколения.



В Деня на Западните покрайнини, би било уместно, в интерес на справедливостта и достойнството, да се покаже подвига на първите дейци на Западнопокрайнското движение, които са истински пример за общественици и родолюбци.

Редно е да се спомене, че именно през 1920-1922 г. бежанците от окупираните територии с високо развито обществено съзнание основават бежанските дружества и братства  в по-големите градове на страната, където са разселени за да оказват подкрепа на прокудените и останалите в робство.

Въз основа на тяхното обединение, през 1923 г. се основава Комитета  „Западни покрайнини“ като една културно-политическа и хуманитарна обществена организация водила епични битки за отстояване националните и хуманни права на нашите сънародници и на Вътрешната Западнопокрайнска революционна организация „Въртоп“ .

В онези смутни години на пълен държавен колапс, на мощни чужди влияния за унищожението на българската държавност, на брутален вътрешнополитически натиск и вмешателство, обществените елити са имали смелостта и достойнството да се борят и протестират, да искат и да предлагат пътища за решението на Западнопокрайнския въпрос с политически, културни и хуманитарни средства чрез ангажирането на външната политика, институциите, църквата, училището и целия народ.

Коя е тая огромна духовна и национална енергия, която е тласкала един цял народ към предизвикателството да се опълчи срещу господарите на тогавашния свят единствено със силата и аргументите на справедливостта и човешките права, осъзнавайки че всяка проява подобна на тази от 8 ноември 1923 г., на създаването на емигрантски организации,  с приобщаването на изкуството и културата, с издаването на книги, с постоянно поддържане на обществения дебат в медиите, приобщаването на народното образование будно и солидарно  със съдбата на сънародниците ни в чужбина?

Единственото обяснение за това трябва да търсим в непознатия днес ценностен свят на българина, който още от тъмните векове на робството издигна в идеал и висше ценност свободата и народното единство. Идеали, които със силата на народните традиции и морал, с безпримерната мисия и жертва на народните дейци  възпитаха няколко поколения, за които Отечеството се превърна в светиня равностойна с ценността на собствения живот.

Един народностен манталитет, в който Отечеството и личността бяха неделимо единство – достойно за точно описание единствено с най-вярното определение на думата родолюбие и родолюбци.

Днес – ние нямаме нито духа, нито силата, нито смелостта и морала да отстояваме солидарността и подкрепата към нашите сънародници от Западните покрайнини на общонационално и международно отговорно равнище.

Формално, а вероятно и съгласуване в последните десетилетия се предприемат козметични и показни инициативи с фрагментарен и често пъти неефективен характер. Примери за това са: дискусията със Сръбското правителство за прословутото отпечатване на учебници на български език(водена вече 2 десетилетия без никакъв резултат), празното говорене за създаване на икономически инвестиции, опазването и съхраняването на българските културно-исторически паметници, „правото“ за промяна на женските имена съобразно традиционната ни именна система, празните дискусии около възстановяване на името на град Цариброд и мн.др.

Примери за това са и неадекватното отношение от страна на институции, организации и обществеността към Западнопокрайнците, където те се възприемат като чужденци и често биват определяни като сърби, което не може да не предизвиква у тях постепенно разочарование, болка и ерозия на малкото им останало съзнание, че са българи.

Всъщност, сумирано всичко това представлява неспособността на съвременното българско общество да приеме и да намери достойно решение на Западнопокрайнската драма, която ни поставя в унижено положение, а при днешните условия и статут на страната ни, може да се квалифицира и като предателство.

Ето за това, примерът със смелото поведение и  политическите инициативи за решаването на Западнопокрайнския въпрос на онази разграбена и разбита България отпреди 100 години е нужен днес, за да може днешното общество де се погледне чрез огледалото на миналото и да осмисли срама и позора, който ние си поставяме чрез днешното пренебрежително мълчание и пренебрежение към една вече изчезваща част от нашия народ – българите от Западните покрайнини.

Изтриването от съзнанието на днешното ни общество  на проблема за сънародниците ни в Западните покрайнини се корени в мрачните рамки на антинационалната и колониална политика на управление, на пълната ни зависимост и подчинение като съветски сателит, през епохата на комунизма.

Всеизвестно е, че именно след 1944 г.  духът на българското родолюбие бе изтръгнат с мащабни насилия и мракобесие, с терор, с нихилистично-пропагандирана идеология и диктатура. Тогава, да обичаш Отечеството си повече от всичко, бе равностойно на най-тежкото държавно, обществено и морално престъпление.

Тези системно прилагани извращения и насилия върху нормалното обществено съзнание и поведение поставиха непреклонните родолюбци в земята, а техните идеи и ценности бяха сатанизирани до такава степен, че и до днес споменаването им носи отпечатъка  на масово налаганото притеснително усещане за нещо недостойно, нередно и срамно.

Тази политика налагаше сред убедените привърженици на нихилизма и интернационалната демагогия  враждебност към всичко, което проповядва национално самосъзнание и достойнство извън идеологическата догма на „беззаветна преданост на БКП и СССР“.  Съзнанието у хората за родина, нация и родолюбие бе до такава степен изкривено  и политически манипулирано, че  постепенно се утвърди и отвратителната нагласа, че всички българи извън комунистическия „рай“ за врагове.

Така и на българите от Западните покрайнини започна да се гледа като на врагове на „социалистическа България“ и единствения опит към тях да се подходи национално отговорно от външния министър Иван Башев, завърши символично с неговата загадъчна смърт през 1971 г.

Такъв бе и подходът на югославската кралска и комунистическа асимилационна машина към сънародниците ни в Македония и Западните покрайнини, вменявайки им комплекс за вина или насъсквайки ги срещу собственото си Отечество с десетилетия.

Привидно  радикалната политическа промяна започнала преди около 30 години у нас, отъждествявана с т.н. „демократичен преход“, с колапса на идеологическата диктатура и нейните инструменти за подтисничество, автоматично не можеше да отстрани пораженията и да излекува раните от налаганите матрици в човешкото съзнание за 45 години.

Особено силно сянката на духовните увреждания от „социалистическата епоха“ запазваше своето влияние в областта на морала, религията, националното и историческо съзнание на българското общество. Там бяха концентрирани огромните сили на политическата демагогия и медийните централи, там бяха насочени усилията на комунистическата интелигенция останала непокътната в областта на образованието, културата, науката и образованието.

Чрез изкусно овладените методи на демагогията и модерната социално-психологическа манипулация, толкова ревниво и до сега се бранят ценностните и мисловни матрици, особено по националния въпрос.

Ето защо и до днес, България няма модерна национална идеология и стратегия на една свободна и достойна със своята хилядолетна история и култура държава и общество. Това е и причината дефицитите на идеи и морал, на стратегии и програми свързани със съдбата на българските общности извън държавните ни граници, включително и тази на нашите сънародници в Западните покрайнини да бъдат все още в тресавището на страха, безразличието и безотговорността. А за това са отговорни всички, които имат съзнанието и отговорността да носят името българин.


В категории: Коментари , Добри Вести

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Поправка/Добавка
23.12.2021 23:59:01
0
0
Поправка: Става дума за "староцърковнославянски", а не за "староцърковнословенски" в това изречение:
<<Носителите на т.н. "староцърковнословенски" език (който има като основа солунския диалект) са станали българи (първоначално те себе си се казаха славяни).>>

чрез думите "първоначално те себе си се казаха славяни" това имах предвид:

https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic#Nomenclature

The name of the language in Old Church Slavonic texts was simply Slavic ([...] slověnĭskŭ językŭ),[13] derived from the word for Slavs ([...] slovene), the self-designation of the compilers of the texts.

Добавка:

https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic#Nomenclature

Different strains of nationalists have tried to 'claim' Old Church Slavonic; thus OCS has also been variously called Old Bulgarian, Old Croatian, Old Macedonian or Old Serbian, or even Old Slovak, Old Slovenian.[14] The commonly accepted terms in modern English-language Slavic studies are Old Church Slavonic and Old Church Slavic.

The term Old Bulgarian[15] (German: Altbulgarisch) is the only designation used by Bulgarian-language writers. It was used in numerous 19th-century sources, e.g. by August Schleicher, Martin Hattala, Leopold Geitler and August Leskien,[16][17] who noted similarities between the first literary Slavic works and the modern Bulgarian language.

Наистина има много общи за старобългарски ("староцърковнославянски") и новобългарски черти, които липсват в днешния "македонски" "език" (освен "щ"/"жд"):
Имаше твърде много думи с ударение на последната или пред-последната сричка в "староцърковнославянски", за разлика от думите в "мк." "език" които са винаги с ударение на третата сричка на думата (броена от зад, тоест: пред-пред-последната сричка)
В староцърковнославянски имаше съгласна "х", докато в "мк." "език" почти я няма: леп (=хляб), бев (=бях)

https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic#Nomenclature

The term Old Bulgarian[15] (German: Altbulgarisch) is the only designation used by Bulgarian-language writers.
[...]
The term is still used by some writers but nowadays normally avoided in favor of Old Church Slavonic.

"Староцърковнославянски" и "старославянски" са погрешни имена. Единственото правилно е старобългарски (с теоретичен възможен вариант старо-църковно-български).
Използването на "старославянски" вместо "староцърковнославянски", въпреки че не е източник на объркване с името на праславянски език (тоест общославянски език, език от които произхождат всичките славянски езици), също не е правилно название за старобългарски език понеже старословенските текстове от Брижинските ръкописи също могат да бъдат наречени "старославянски" (а и "староцърковнославянски" понеже става дума за текстове които всички са църковни), като словенците са само един от славянските народи а словенски език е само един от славянските езици.
Особено ако се има предвид че помежду езика от Брижинските ръкописи и езика от най-старите "староцърковнославянски" текстове съществуват само диалектни различия, тоест става дума за един и същ език, написан с две азбуки (латиница и глаголица).

https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic

Old Church Slavonic[1] or Old Slavonic [...] [a] was the first Slavic literary language.
[...]
As the oldest attested Slavic language, OCS provides important evidence for the features of Proto-Slavic, the reconstructed common ancestor of all Slavic languages.

https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic#Notes

Notes
a. It is also known as Old Church Slavic,[1][2] Old Slavic [...], Paleo-Slavic (Paleoslavic), Palaeo-Slavic (Palaeoslavic),[3] (not to be confused with Proto-Slavic), or sometimes as Old Bulgarian, Old Macedonian or Old Slovenian.[4][5][6][7][8][9][10]

https://en.wikipedia.org/wiki/Proto-Slavic_language

Proto-Slavic is the unattested, reconstructed proto-language of all the Slavic languages. It represents Slavic speech approximately from the 2nd millennium B.C. through the 6th century A.D.[1]
2
НеПриятел на Влашко/Румънско
23.12.2021 13:29:05
0
0
Брижински паметници
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8
Фрайзингенските (Брижинските) листи (откъси, ръкописи, молитви) (на словенски: Brizinski spomeniki, т.е. Брижински паметници) са най-старият известен съхранен паметник на старословенски език, като същевременно са и най-старият славянски паметник на латиница.

https://en.wikipedia.org/wiki/Freising_manuscripts
"The manuscripts were found bound into a Latin codex (manuscript book).[2] Four parchment leaves and a further quarter of a page have been preserved. They consist of three texts in the oldest Slovene dialect. Linguistic, stylistic and contextual analyses reveal that these are church texts[...]
The precise date of the origin of the Freising Manuscripts cannot be exactly determined; the original text was probably written in the 9th century. In this liturgic and homiletic manuscript, three Slovene records were found and this miscellany was probably an episcopal manual (pontificals). The Freising Manuscripts in it were created between 972 and 1039, most likely before 1000. The main support for this dating is the writing, which was used in the centuries after Charlemagne and is named Carolingian minuscule."

Твърди се че въпросните старословенски текстове са написани първоначално през 9. век а Брижинските паметници са по-късен препис от 10. или 11. век. като 10. век е по-вероятна "дата". Твърди се също че тексът е написан в Австрия (област Каринтия).

4 забележки:
Първо: защо не се казва този език староцърковнословенски щом всичките текстове написани на него са църковни?
Второ: практически тогава (през 9., 10. или даже през началото на 11. век) старословенски и старобългарски (международно познат под името "староцърковнославянски") бяха 2 говора на един и същ език (изписани с 2-3 различни азбуки: латиница и глаголица - кирилицата се появява по-късно).
Тоест имаме 2 "кодифицирани" диалекта на един и същ език, и двата са църковни.
Носителите на този старословенски език са станали днешните словенци (независимо дали текстът произхожда от Австрия или Словения, тоест независимо дали беше предназначен за австрийските словенци (и днес има словенско малцинство в Австрия), за словените в Словения или за и двете категории).
Носителите на т.н. "староцърковнословенски" език (който има като основа солунския диалект) са станали българи (първоначално те себе си се казаха славяни). Едва през най-новото време (19.-20. век) те са станали "етнически македонци", тоест са започнали да имат "македонско" национално самоопределение (не знам точно дали болшинството от тях все пак не се смятат себе си за (славяно-езични) етнически гърци, но предполагам че поне 1-2 от тях са с "македонско" национално съзнание (тук "македонско" означава "северно-македонско", а не древно-македонско). Вероятно твърде малко от тях (ако въобще има 1 такива жител) още се смятат себе си за българи.
Под " носителите на 'староцърковнославянски' " разбирам днешните жители на села Сухо и Висока (вижте по-долу цитата от книгата "Българска диалектология на Стойко Стойков)
Тогава защо да не е коректно името "старобългарски език" вместо "староцърковнославянски език" при положение че той е бил изграден върху стария солунски говор, а носителите му са станали българи (преди да станат "македонци" в последните 1-2 векове)?
Защо на днешните словенците да им се позволи да наричат езика от Брижинските ръкописи старословенски при положение че между него и съвременника си "староцърковнославянски" имаше само диалектни различия, тоест те бяха един и същ език, тоест църковният "старословенски език" се оказа само диалект на "староцърковнославянския" понеже:
а) всичките старословенски текстове запазени до днес са църковни
б) словенски (независимо дали старо- или ново-/настоящото) език е само включен в категория славянски езици, а думата "славянски" е съставна част от името "староцърковнославянски". Тоест "староцърковнославянски" важеше за всичките славянски народи или не? Тогава той би трябвало да бъде променен в "староцърковнославянски БЕЗ словенски (език)"

http://macedonia.kroraina.com/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#zapadnorupski
Българска диалектология
Ст. Стойков
ИИ. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
Б. ГЕОГРАФСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ
БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ ВЪВ ВАРДАРСКА И ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ
ЗАПАДНОРУПСКИ ГОВОРИ
Ха юг от българско-гръцката граница между долните течения на Струма и Места и на изток от ятовата граница се оформя югозападната част на големия рупски диалектен масив. В него се очертават по-ограничени диалектни формации.
С о л у н с к и г о в о р
"Несъмнено най-голям интерес представя говорът в околностите на Солун, представен най-добре в селата Висòка и Сухò, разположени в Лъгадинско, северно от Солун.
[...]
Общоприето е схващането, че солунският говор е запазил най-добре чертите на Кирило-Методиевия език. Всъщност тъкмо данните от солунския говор, системно разкрити първоначално от В. Облак, отхвърлят окончателно и по безспорен начин панонската теория за старобългарския език и утвърждават неговия български генезис."

3) Най-ярката черта на "староцърковнославянски" беше наличието на съгласните групировки "щ" и "жд" където и предишният славянски език (общо-славянски, пра-славянски) имаше други съгласни, и (хронологически) последвалите го. Например: къща, чужд.
Тази групировки "щ" и "жд" понастоящем има само в (ново)български, всичките други славянски езици (с изключение на 2-3 думи на сръбски език и "македонски" "език" която са повлияни от старобългарски): свещеник, опщ(и) на сръбски/"македонски" вместо очакваните/закономерните "свеченик"/"опчи" на сръбски и "свекьник"/"опкь" на "македонски" (свеченик и опчи са налице в хърватски език). "Македонски" "език" има повече такива думи от сръбския: "помош" вместо "помокь", "надеж" вместо "надегь", които са българските "помощ" и "надежд(а)". "Помощ" често пъти се произнася "помош" и от българите. Само в официални или престижни обстоятелства българите изговарят "помоЩ".
("Щ" съществува в сръбски и "македонски" в много думи, обаче това са различни казуси: селище, градище са налице и на сръбски, и на "мк.", и на бг.)
Това е най-важната фонетическа черта които отличава моравската редакция на старобългарски от най-ранните старобългарски текстове написани в днешна Бг. или Северна Македония. И тя отсъства от днешния "македонски" "език".
Защо тогава старобългарски език да е наричан "староцърковнославянски"? Или да бъде пре-кръстен "старомакедонски" (както би искали някои от македонистите)?
4) Днешната фаза/днешният облик на солунски говор (както още се говори той в селата Сухо и висока) е рупска/рупски. Рупските говори са от по-голямата група на източните български говори, докато литературният/стандартният/кодифицираният "македонски" който се говори днес в РСМ е западен български диалект (или смес от западни диалекти)
Коя езиковедска връзка/приемственост същестува тогава между старобългарски и днешният "македонски"?
Според българските езиковеди разложки и гоцеделчевски говор са западни рупски говори (както и солунския и драмско-серския които се говорят в Гърция), тоест са от групата на източни български говори, за разлика от "мк." "език" докато петрички и благоевградски говор са западни бг. говори (подгрупа "югозападни"), тоест по-приличат на "мк." "език" от солунския, разложкия и гоцеделчевския.
1
SUSAN BENSON
10.11.2021 00:39:45
0
0
Здравейте дами и господа, Нуждаете се от финансова помощ? Аз съм Сюзън Бенсън. Аз съм кредитор, а също и финансов консултант.

Имате ли нужда от бизнес заем, личен заем, ипотечен заем или заем, за да завършите вашия проект? Ако отговорът ви е да, ще ви препоръчам да се свържете с моята фирма. Ние предоставяме всички видове кредитни услуги, включително дългосрочни и краткосрочни заеми. За повече информация, пишете ни по имейл: (sunshinefinancialgroupinc@gmail.com) или ми пишете директно на WhatsApp чрез: +447903159998 и получете отговор веднага.

Ние сме компания за цялостно финансово обслужване и се ангажираме да ви помогнем да изпълните всичките си стремежи. Ние сме специализирани в предоставянето на структурирани финансови решения на физически лица и компании по най-ефективния и бърз начин.

Ето няколко причини, поради които трябва да се свържете с нас за заем;
* Удобство - Можете да кандидатствате за заем по всяко време и навсякъде.
* Гъвкава сума - Вие решавате колко искате да заемете.
* Бързо директно финансиране - Получете заема си в рамките на 24 часа след одобрение.
* Гъвкава лихва - Достъпна лихва от 3%.
* Високи проценти на одобрение - имате 99,9% шанс да получите заема
* Гъвкаво погасяване - Вие трябва да изберете датата на погасяване, седмично, месечно или годишно за период от 1 до 30 години.
* Просто онлайн приложение.
* Персонализирано ръководство и опит.
* Без скрити такси

Не пропускайте възможност поради липса на финанси. Свържете се с моята компания сега, ние можем да ви помогнем със заем, защото сме помогнали на множество лица и организации, които са изправени пред финансови затруднения по целия свят.

За повече информация относно нашата оферта за заем, моля, изпратете ни вашата заявка за заем чрез
Имейл: sunshinefinancialgroupinc@gmail.com
WhatsApp/Telegram: +447903159998

Посредниците/консултантите/брокерите са добре дошли да доведат своите клиенти и са 100% защитени. С пълно доверие ще работим заедно в полза на всички участващи страни.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки