На 26 август се навършват 55 години от смъртта на видния български археолог, историк медиавист и изкуствовед, разкрил Крумовия дворец в Плиска
Автор: Атанас Коев
На 26 август се навършват 55 години от смъртта на видния български археолог, историк медиавист и изкуствовед акад. Кръстю Миятев. В продължение на пет години е директор на Етнографския музей, а след това единадесет години оглавява Археологическия институт при БАН.
Бъдещият историк е роден на 19 януари (1 февруари) 1892 г. в Пловдив. Първоначално учи в родния си град, където завършва гимназия. След това заминава за Виена и се записва да следва славянска филология и история на балканските народи. В 1915 г. защитава докторат по философия. Впоследствие специализира история на византийското изкуство в Берлинския университет.
Когато България се включва в Пръвата световна война, Кръстю Миятев е призован в редовете на българската армия и участва във военните действия. При едно от сраженията той пленен, но оцелява и след края на войната се завръща в страната.
През 1920 г. бъдещият учен започва работа в Народния археологически музей в София, като до 1938 г. е уредник на отдел „Средновековие“. След това в периода 1939-1944 г. е директор на Етнографския музей в столицата. От 1945 до 1946 г. е секретар, а от 1952 до 1963 г. е директор на Археологическия институт при БАН.
От средата на 20-те години на ХХ век Кръстю Миятев осъществява разностранна проучвателна археологическа дейност в България. През 1927-1928 г. съвместно с Юрдан Господинов разкрива т.нар. Кръгла църква в Преслав, а четири години по-късно, през 1932 г. публикува монографията си „Кръглата църква в Преслав“.
В периода 1936-1937 г. в Плиска, под останките на Тронната зала, той разкрива най-голямата представителна сграда от средновековната българска архитектура - Крумовия дворец.
Впоследствие видният археолог взема активно участие в проучването на средновековната българска столица Търново, като от 1950 до 1966 г. ръководи проучванията на Царския дворец на хълма Царевец.
Научните интереси на Кръстю Миятев са насочени основно в областта на средновековната ни култура и на византийското изкуство от този период. Той е автор на по-вече от 200 научни труда, от които по-съществени са: „Българското изкуство през IX и Х век“ (1930 г.), „Преславска керамика“ (1936 г.), „Славянската керамика в България и нейното значение за славянската археология на Балкана“ (1948 г.).
През последните години от живота си видният български археолог и историк успява да напише и да издаде основополагащия свой труд „Архитектурата на средновековна България“, отпечатан през 1965 г. В него акад. Миятев за пръв път представя цялостно средновековните архитектурни паметници у нас от създаването на българската държава до нейното падане под турска власт.
Видният български археолог и историк умира на 24 август 1966 г., на 74-годишна възраст. Той е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги за развитието на нашата археологическа и историческа наука.
Като директор на Етнографския музей, а след това и като ръководител на Археологическия институт при БАН той допринася в голяма степен за тяхното израстване и развитие като значими културни и научни институции.
