Болниците често са принудени да поемат и ролята на домове за психичноболни
Автор: Десант
По време на пандемията от коронавирус много страни по света обърнаха внимание и на психичното здраве. Оказа се, че България е втора в ЕС по брой на население с психично разстройство.
Психичните разстройства са 19 на сто и сме втори по най-голям принос за боледуванията, измерени чрез показателя "години живот в боледуване или инвалидност" (DALYs) в Европейския регион и те са най-важна причина за инвалидност, показва доклад на Сметната палата.
Одитът показва, че предлаганите здравно-психиатрични услуги се ограничават до стационарно лечение, тъй като всички дейности, свързани с проследяването, поддържащото лечение, рехабилитацията и ресоциализацията, са извън компетенциите на тези лечебни заведения и те не получават финансиране за това.
Поради това в държавните психиатрични болници в страната има десетки пациенти, които не са на активно лечение, но не се изписват, тъй като няма къде да бъдат настанени и на практика живеят там, посочват от Сметната палата. Така болниците са принудени да поемат и ролята на домове за хора с психични разстройства - практика, която съществува от десетилетия.
Няма възможности за рехабилитация на хоспитализирани психично болни пациенти. Неприемливо лоши, пренаселени и нехигиенични са всички съоръженията за тях - стаи, кабинети и др.
Крайно неравномерно е разпределението на специализираните кабинети в градовете. Най-много амбулаторни практики има в София, Пловдив и Варна, най-малко в Смолян, Разград и Монтана.
В извънболничните центрове липсват социални работници и психолози, които да осъществяват социално-рехабилитационни дейности.
Недостатъчни са специалистите по детска психиатрия и функциониращите стационарни легла за лечение на деца и юноши с психични заболявания.
Данните от анализите на РЗИ показват, че през 2017 г. 19 области са осигурени с по-малко от един психиатър на 10 000 души население. През 2018 г. 18 области имат по-малко от един психиатър на 10 000 души население. През 2019 г. 21 административни области са с по-малко от един психиатър на 10 000 души население. При посочените примери даже не се заявяват потребности от специалисти, подчертават от Сметната палата. Подобно е положението и с детските психиатри.
Сериозен проблем у нас са и нагласите на обществото към психично болните - те продължават да бъдат стигматизиращи и често дискриминационни.
Напускайки лечебното заведение, психичноболните попадат в среда, която не е толерантна към тях, не ги подпомага, включително и най-близките им хора.
