Отличията пожлучиха техните потомци, сред които е и проф. д-р Янка Тенева Тянкова-Тодорова – понастоящем зам.-ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“
Автор: Проф. д-р Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева
На 17 юли 2021 в Поликрайще тържествено бе отбелязан празникът на света великомъченица Марина – небесната закрилница на Поликрайще и патрон на църквата в селото.
В старинния храм, носещ името на светицата, осветен лично от Великотърновския митрополит Климент (Васил Друмев) през 1885 г., в знак на благодарност към хората, които са го градили, бяха връчени почетни звания „Заслужил дарител на Поликрайще“ на техни потомци. С честта бяха удостоени свещеник Христо Попиванов Пендов, Юрдан Димитров Карамаринов, Трифон Иванов Млеченков, Атанас П. Сърнов и Ангелина хаджи Трифон Тодоранова.
Свещеник Христо Попиванов Пендов е един от най-изтъкнатите български възрожденци от Търновско. Той е спомоществовател на българска възрожденска литература, издавана в Букурещ, Цариград и Русчук (Русе). Участник в църковните и национално-освободителните борби. Член на Вътрешната революционна организация на Васил Левски, личен приятел на отец Матей Миткалото.
Той е заклет от Левски в присъствието на Миткалото и взима участие в подготовката на Априлското въстание, като подпомага с парични средства революционната организация и оказва съдействие на руските освободителни войски.
В знак на уважение към заслугите му, свещеник Христо Попиванов Пендов е погребан в църковния двор.
Отличието бе връчено на неговата праправнучка проф. д-р Янка Тенева Тянкова-Тодорова – понастоящем зам.-ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Юрдан Димитров Карамаринов е един от най-успешните администратори на Поликрайще. Той е бил три пъти негов кмет в края на XIX и началото на XX век. Голям дарител на църквата и училището. Погребан в църковния двор. Синът му Димитър е герой от Балканската война, загинал при Лозенград.
По време на неговото управление е извършено планиране на селото и започва първият етап от изграждането на чаршията на населеното място откъм западната й страна. Благоустроява се централната му част и се насипват много улици.
Отличието му получи неговият праправнук г-н Атанас Димитров Карамаринов.
Трифон Иванов Млеченков и Атанас П. Сърнов са газди в Будапеща. В продължение на осем години те и техните сътрудници събират средства за направата на камбаната на църквата. Тя е излята в най-добрата фабрика за камбани в Европа, намираща се в Будапеща – „Тури и син“, като върху нея са изписани и имената на дарителите.
Камбаната е докарана с кораб до пристанището в Свищов, а оттам – с волска кола до Поликрайще. Осветена е през 1896 г. от протойерей Никола Попгеоргиев Маринов. Поставена е на камбанарията, издигната от Колю Фичето на около 40 метра от храма. През 1930 г. е монтирана под кубето на върха на новата камбанария на църквата, изградената при притвора откъм западната страна на сградата.
Трифон Иванов Млеченков е погребан в църковния двор.
Отличията получиха правнуците на Млеченков и Сърнов – доц. д-р Живко Трифонов Карапенчев, дългогодишен декан на Педагогическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Румен Димитров Сърнов.
Ангелина хаджи Трифон Тодоранова заедно със своя съпруг хаджи Трифон Тодоранов даряват 300 хиляди златни унгарски крони на училището за построяване на първия училищен водопровод в памет на техния внук Трифончо, заболял от пневмония, пиейки ледена вода и напуснал ги скоро след това.
Ангелина хаджи Трифон Тодоранова е голяма дарителка за направата и изписването на иконостаса. Заедно със съпруга и внучето си са погребани в църковния двор.
В тяхна чест и благодарност за огромното им дарение за училището през 1919 г. протойерей Никола Попгеоргиев Маринов установява Деня на дарителите на Поликрайще – Трифоновден. През тази година той беше възстановен след повече от 70 г. прекъсване.
Отличията за нея и съпруга й получи Мариана Димитрова Роева-Тодоранова, съпруга на правнука им Румен Йорданов Тодоранов.
Най-големият съвременен спомоществовател на църквата Марин Георгиев Маринов бе удостоен с Почетното отличие „Петър Хаджипетков“.
В продължение на повече от три десетилетия той полага огромни грижи за храма. Благодарение на тях той днес сияе както в първоначалния си величествен вид. Изцяло са възстановени покривът, фасадата, мазилките, подовите настилки, иконостасът, иконите, част от стенописите, а църковният двор е оформен като прекрасен парк с алеи от рози и японски вишни.
Марин Маринов полага грижи и за гробовете на погребаните в него видни личности на Поликрайще – свещеници, опълченци, кметове, големи дарители за обществено полезни цели.
