На 16 юни се навършват 100 години от неговата кончина
Автор: Атанас Коев
На 16 юни се навършват 100 години от смъртта на видния български обществен, политически и държавен деец, участник в борбата на народа ни за църковно-национална независимост Марко Балабанов.
Бъдещият политик започва земния си път в китното подбалканско градче Клисура през 1837 г. в абаджийско семейство. Първоначално момчето учи в килийното училище на родното си село, а след това заминава за остров Халки, където завършва Духовната семинария.
През следващите години последователно учи право в Атина, медицина в Париж и философия в Хайделберг. В крайна сметка завършва право в Париж, където се дипломира с отличие като юрист.
През 1870 г. Марко Балабанов пристига в Цариград и последователно работи като адвокат и журналист. В турската столица той се включва в борбата на народа ни за извоюване на църковно-национална независимост. След това участва в учредяването на Българската екзархия, като за големите му заслуги през 1871 г. е избран за секретар на Църковно-народния събор, провеждащ се по това време в Цариград.
След жестокото смазване на Априлското въстание през пролетта на 1876 г. Балабанов, заедно с Драган Цанков е включен в състава на българската делегация, която посещава редица европейски държави, за да запознае правителствата и обществеността им с тежкото положение на народа ни след погрома на бунта.
След освобождението на България от османско владичество, през Временното руско управление видният български възрожденец е вицегубернатор на Свищов (1878 - 1879 г.). При съставянето на първото българско правителство, начело с Тодор Бурмов, той е включен в него като министър на външните работи и изповеданията и на този пост е от юли до ноември 1879 г.
Постепенно Марко Балабанов се издига като един от водачите на Консервативната партия в страната, но през 1882 г. преминава към Либералната партия. Когато през 1884 г. от либералите се отцепва крилото, водено от Драган Цанков, което се обособява в Прогресивно-либерална партия, той се присъединяна към него.
В периода 1883-1884 г. отново оглавява Министерството на външните работи и изповеданията във втория и третия кабинет на Драган Цанков. През 1901 г. става председател на Единадесетото ОНС, като преди това е избиран за народен представител в Първото, Четвъртото и Осмото ОНС.
Видният наш политик заема последователно редица дипломатически постове, като от 1880 до 1883 г. е дипломатически представител на България в Османската империя. След това от 1902 до 1905 г. представлява страната ни в Румъния, а от 1905 до 1906 г. е дипломатически агент в Гърция.
В продължение на дълги години Балабанов е преподавател в новооткритото Висше училище, дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където първоначално преподава гръцки език и литература (1889-1898 г.), а след това римско и каноническо право (от 1892 до 1902 г.).
От 1881 г. е дописен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН), а от 1884 г. е негов редовен член.
Видният български политик и държавник се занимава с журналистическа и публицистична дейност. В периода 1870-1875 г. е редактор на списание „Читалище“, а от 1874 до 1876 г. редактира вестник „Век“. След освобождението на България от турско робство е редактор на вестник „Витоша“ (1879-1880 г.) и на вестник „Братство“ (1881-1884 г.).
Марко Балабанов умира на 16 юни 1921 г. в София, като е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги към българския народ.
