Шефът на НАСА Бил Нелсън оповести, че в агенцията работят над две мисии на Венера. Следва да се отбележи, че НАСА не е правила изследвания на тази планета вече 30 години. Последна бе винията на орбиталната сонда „Магелан" през 1990 г., след което към „облачната планета“ салетели само апарати на Европейската космическа агенция и Япония.
Мисиите „Давинчи+“ и „Веритас“ се планират в рамките на програмата за изследване на Слънчевата система „Дискавъри“. За проектите ще се заделят 500 милиона долара, а тяхното осъществуване се планира за 2028–2030 г.
Сондата „Давинчи+“ (Davinchi+) ще изследва атмосферата на Венера що се отнася до съществуването й на нейната повърхност на океани в миналото. От апарата се очаква да бъдат направени снивки на венерианския релеф, като се предполага, че там може да протичат тектонически процеси.
Орбиталният спътник „Веритас“ (Veritas) трябва да състави георогическа карта чрез сканиране на повърхността, а също и да провери за наличието на вулканична и сеизмична активност.
Така, по думите на Нелсън, учените възнамеряват да повдигнат завесата над тайните на Венера и да разберат как тя е станала планета, на чиято повърхност може да те топи олово, както и какво се скрива зад нейните плътни облаци. Интересно е да се знае, че температурата на венерианската повърхност достига 500 градуса (за сравнение, температурата, при която оловото се топи е 327 градуса). Налягането е еквивалентно на налягането в земните океански дълбини на дълбочина 900 м.
Първото кацане на повърхността на Венера е през 1970 г. и е извършено от съветския апарат «Венера-7».
Планетологът от НАСА Том Вагнер изтъква, че за Венера е известно много малко и бъдещите мисии трябва да запълнят празнините „от облаците до вулканите и центъра на планетата“.
