Светлото име на тенора Николай Здравков носи една от улиците в дунавския град
Автор: Огнян Стамболиев
Николай Здравков (1923 – 1990) е един от първите певци, които спечелиха славата на Русе като „певчески град”. На Русенската опера той посвети своята изключителна дарба, младостта си, целия си живот. Името му се превърна в неин синоним, заедно с имената на Кирил Кръстев и Пенка Маринова, знаменитата „русенска тройка”.
Преждевременно пенсиониран от директора – диригент Георги Димитров, само месец преди неочакваната си смърт, той изумява публиката с бляскавото си изпълнение на предсмъртната ария на Каварадоси от „Тоска” на концерта по повод 40-годишнината на института.
Роден на 10 февруари 1923 г. в ломското село Брусарци, в бедно работническо семейство, в ранната си младост Николай преминава немалко изпитания и лишения. Учи в духовно училище, работи като чиновник, пее в самодейността.
От 1948 до 1953 г. има големия шанс да учи при двама големи педагози, тенора Илия Йосифов и сопраното Катя Спиридонова, като едновременно с това, за да се издържа, работи като солист в ансамбъла на МВР.
През февруари 1953 г. е назначен за стажант-солист в Русенската народна опера, където само след два месеца, на 3 май г. прави своя голям публичен дебют с трудната роля на Марио Каварадоси от „Тоска”. За културната общественост в Русе, която е влюбена в операта, гласовитият и темпераментен младеж, който притежава и представителна, красива сценична външност се оказва истинска находка!
Още с първите си спектакли и концерти стажантът Николай Здравков става безспорният любимец на всички русенци. На тази голяма и искрена любов той отвръща с взаимност и след няколко години, когато започва да се утвърждава в национален, а и н международен план, остава верен на театъра и града, въпреки че получава не едно и две съблазнителни предложения за работа на големи сцени (сред тях е не само София, но и Парижката опера!).
Привързаността на Николай Здравков към Русе има и други причини – не само голямата любов на публиката. В операта работят директори, режисьори и диригенти от мащаба на Г. Чендов, Ст. Трифонов, Е. Немиров, М. Хаджимишев, Руслан Райчев, Ромео Райчев, Б. Хинчев, Д. Манолов, които разбират от музикален театър, обичат пеенето и певците – и най-главното: те са градители, защото по-късно в Русе, както виждаме и днес, ще се появят и рушители...
През дебютната 1953 г. младият артист извоюва първото си лауреатско звание и златен медал от младежкия фестивал в Букурещ, през 1954 – втора награда на конкурса „Дестинова – Буриан” в Прага, през 1956 е отново първи – този път във Вервие, Белгия, един от най- авторитетните конкурси. Там получава предложение за дългосрочен, много изгоден договор за работа на Запад.
Импресариото дори му урежда специален чартърен полет от Брюксел до Париж и възможност да напусне България и да направи голяма, световна кариера. Защото гласът на този млад българин е наистина златен.
По-късно, когато и у нас научихме за Павароти, някои с право го нарекоха „Българския Павароти“. От такова високо качество беше неговия великолепен тенор глас, а и школата му беше наистина белкантова.
Но тогава той категорично отказва. Тези отличия и особено медала от Вервие му отвориха пътя за голяма международна кариера, но той остана верен на родината си и на Русе.
През 30-годишната си активна творческа дейност като първи тенор на Русенската опера, той гостува многократно в столицата, в цяла България, а и на редица чужди сцени в Европа, Азия и Америка. Направи повече от 30 централни роли от класическия и съвременния репертоар – от Моцарт и Росини до Хаджиев и Пиронков.
Броят на спектаклите му наистина респектира: над 15000 (от тях над 200 гостувания в Софийската опера, 100 във Варна и около 200 в другите театри – в Пловдив, Стара Загора, Плевен, Бургас).
Всъщност, Николай Здравков беше водещият лиричен тенор у нас от началото на 50-те до края на 70-те години на миналия век, превъзхождащ своите най-прочути колеги от столицата и страната като качество на гласа и като певчески възможности.
В някои от коронните си роли: Надир от „Ловци на бисери” от Бизе, Ричард от „Бал с маски” на Верди, Каварадоси от „Тоска” на Пучини, Херцога от „Риголето” на Верди, Вертер на Масне, Едгардо от „Лучия ди Ламермур” на Доницети, Де Грийо от „Манон” на Масне беше и остава и до днес просто ненадминат.
Част от тези негови превъплъщения са записани и съхранени в Златния фонд на Радиото и „Балкантон“. За участията си в „Риголето” и „Мадам Бътерфлай” през 1959 г. получава държавната (Димитровска) награда, по-късно става „заслужил” и „народен” артист.
Признателните му съграждани назовават една от улиците в центъра на Русе (бившата, носеща името на ген. Вл. Заимов) с неговото светло име.
