Публичната лекция ще се състои в конферентната зала на Старото кметство в Стария Несебър
Автор: Десант
Публична лекция на проф. д-р Емануел Мутафов – директор на Института за изследване на изкуствата на БАН на тема „Оцелели и загубени съкровища от бляскавото минало на Месемврия“ (Митрополитският храм „Св. Стефан“ и духовният живот в Несебър през XVI–XIX в.) ще се състои на 3 юни от 15,00 ч. в конферентната зала на Старото кметство в Стария Несебър.
В лекцията си проф. Е. Мутафов ще представи нови и интригуващи факти от изследването си върху стенописите, иконите, мощите и значението на Новата митрополия („Св. Стефан“) и нейния художествен кръг от XVI в. – „Св. Георги Мали“, „Св. Спас“ в Несебър и църквата „Св. Анастасия“ на едноименния остров в Бургаския залив.
„Св. Стефан“ компилира в украсата си елементи на критско-атонската и най-общо на епирската традиции в един многословен, учен и до голяма степен претенциозен ансамбъл, който не предизвиква конкретни аналози през XVII в.
От друга страна, иконографската му програма е донякъде съобразена със заварените по-ранни слоеве живопис от средновековието. Той е типичен митрополитски храм на космополитен морски град, който си поставя нелеката задача да просвещава и същевременно да задоволява вкусовете на духовни и светски лица, принадлежащи на една богата, грамотна и пътуваща енория.
От този аспект украсата на „Св. Стефан“ от XVI в. е своеобразен завършек на „гръцкото“ късно средновековие, както и на самата Византия чрез реминисценциите към Палеологовите модели, към Константинопол, изобилно присъстващи тук, но и със своеобразно обръщане на идеологическия поглед към предмодерната епоха, към новогръцкия език, чиято основна доктрина от XVII в. нататък ще е асимилацията на другите християни в империята чрез доминантата на Фенер, както и на словото на Новия завет, т.е. на говоримия гръцки език.
Занимавайки се със стенописите от „Св. Стефан“ и другите църкви, украсени от същите зографи, изследователят привлича много данни от писмени извори, които помагат за разгадаването на социалното, икономическото и духовно минало на Несебър от османския период, когато градът чрез неговите образовани жители е бил нещо много повече от летовище и център на комерсия.
Сред тези данни са например: уникална за православието сцена със св. Богородица в „Св. Стефан“; изнесените незаконно през 1926 г. несебърски мощи, които днес се намират в Гърция; сведения за Вселенски патриарх, роден в Месемврия; нов прочит на Месемврийската кондика и др.
Емануел Мутафов е известен български византолог, преводач, професор по средновековно и възрожденско изкуство. Автор е на многобройни научни публикации. Последната му книга е Богородица Вместилище на Невместимото. Човешки измерения на Палеологовото изкуство в Константинопол. С., 2020 https://bnr.bg/post/101470487/prof-emanuil-mutafov
След лекцията, около 16,30 ч., проф. Мутафов ще тълкува за желаещите стенописите на място в църквата „Св. Стефан“. Събитието се осъществява в рамките на договора за сътрудничество между Института за изследване на изкуствата при БАН и Музея Старинен Несебър, подписан през лятото на 2020 г.
