Как преди 175 години сръбският княз Александър Караджорджевич присъства на урок в училището в Поликрайще


21 Май 2021, Петък


Това е първото държавно посещение при нас на чуждестранен държавен глава, макар и на васалното от Османската империя тогава Сръбско княжество

Автор: Проф. д-р Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева

На 6 май 1846 г. (ст. ст.): в Поликрайще пристига Негова светлост сръбският княз Александър Караджорджевич начело на сръбска правителствена делегация от най-висш ранг. Тя е в състав: Аврам Петрониевич Стекич – личен пълномощник на Княза (министър-председател) и представител и попечител на външните работи (министър на външните работи) на Княжество Сърбия, кавалер; Милосав Здравкович Ресавац – член на Държавния съвет и член на Наместничеството на Княжското достойнство на Княжество Сърбия, кавалер; Стефан Петрович Кничанин – член на Държавния съвет на Княжество Сърбия, впоследствие австрийски и сръбски генерал, военен министър и председател на Военния съвет на Сърбия; Лазар Арсениевич Баталака – член на Държавния съвет и капу-кехая (главен дипломатически представител) на Княжество Сърбия пред Османското правителство в Цариград, кавалер, впоследствие министър на просветата на Княжество Сърбия; Тимотей Кнежевич – първи секретар на канцелариите на Княза и на Министерството за външни работи; подполковник Илия Новакович – първи адютант на Княза, полковник Александър Ненадович – почетен адютант на Княза, полковник Живко (Жарко) Давидович, подполковник и кавалер Лазар Аранджелкович, майор Йован (Йоца) Наумович, майор Александър Трифкович и поручик Васа Гарашанин – адютанти на Княза; Халил Хамди Ефенди – изпълняващ длъжността личен секретар, преводач, тълкувател и писар на Княза на турски език и Доктор Ото – придворен лекар.

Делегацията е придружена от михмандара (лице, на когото е назначено настаняването и воденето на официални гости) Ч. Абди паша, мириул умеру от свитата на Негово Величество Султан Абдул Меджид I, лично изпратен от султана да съпровожда сръбския княз и от сръбска и османска конни Правителствени охрани.

Княз Александър е посрещнат пред църквата „Св. вмчца Марина“ в Поликрайще от свещеник Георги Полуганов и присъства на служба на български („църковнославянски“) език в нея, отслужена от него. После посещава българското училище в селото – едно от най-старите в България, и дава дарения за църквата и училището. Нощува в дома на свещеник Георги Полуганов и баща му чорбаджи Марин Полуганов. На другия ден те го изпращат до Търново.

Високите гости от Княжество Сърбия са на държавно посещение в Османската империя по покана на Султан Абдул Меджид I. Пристигат, за да се срещнат със султана и да получат международно признание от него, макар и като васали на Османската империя, да се запознаят лично с най-видните българи, да установят просветни, църковни и стопански връзки, да проучат българското църковно и училищно дело, и да почерпят опит от тях.

Във връзка с това е определена предварително тяхната програма, местата, които да посетят и хората, с които да се срещнат и да си сътрудничат в бъдеще.

Хронология на събитието. Подготовката

Първоначално е предвидено Абдул Меджид I да направи обиколка на своите европейски провинции, да се запознае с живота на поданиците си християни и да разбере как се приемат реформите, предприети от него, прокламиращи равенство между всички, независимо от вярата им (епохата на Танзимата).

То трябвало да пътува по море от Константинопол до Варна и оттам по суша през Шумен и Силистра до Русчук (днес Русе). После през Търново, Казанлък и Едирне (днес Одрин) да се завърне в столицата.

За посрещането му са извършени големи приготовления. Изградени са наново много от главните пътища на Империята, по които трябвало да премине. Те са изправени, разширени, част са насипани с чакъл, построени са нови мостове, засадени са дървета от двете им страни, по европейски образец са поставени километрични стълбове и табели с имената на селищата, и указателни по кръстовищата. Пътуването е широко разгласено в европейската и световна преса и се очаква с огромен интерес.

Като външнополитическа страна на обиколката в Русчук за среща със султана са поканени князете на Сърбия Александър Караджорджевич, на Влашко Георгий III Дмитрий Бибеску и на Молдова Михаил Струдза. Изпратени са също генерал-адютант Грабе – дипломатически представител на руския Генерален консул в Букурещ Дашков, делегация от Влашкия княз (адютантът му Николачи Бибеску и майор Стефан Владян), и посланичество на австрийския Император Фердинанд I – генерал-лейтенант кавалер дьо Хес, г-н дьо Хусар, съветник в Департамента по външни работи, принц Рудолф дьо Лихтенщайн, граф Едмон дьо Зичи, граф дьо Труайе, граф дьо Палфи, граф дьо Монтенуово, барон дьо Шпайгелфийлд, барон дьо Йозика, и г-н дьо Белди, преводач.

На събитието в Сърбия се отдава изключително значение. То означава международно дипломатическо признаване на Княза, на неговото правителство, които са в изолация и на политиката му.

11 април 1846 г.

Карджорджевич е изпратен от Бялград най-тържествено с парад, военна музика и гърмене на топове. Съпровожда го попечителят (министърът) на вътрешните работи полковник и кавалер Илия Гарашанин, високопоставена свита и охрана. Той обикаля Шумадия и Тимошката област, среща се с хората. Навсякъде е посрещан от митрополитите.

14 – 28 април 1846 г.

Александър Караджорджевич, Илия Гарашанин и членовете на делегацията, заминават за Крагуевац. Там на 14 април се събира Народната скупщина на 13-то оръжие. Продължават към Букуровец, Щипля, Ягодина, Чуприя, Св. Петка, Криви вир, Болевци и Зайчар. Навсякъде Князът е посрещан и изпращан с камбанен звън и стрелба на топове. На 19 април потегля от Зайчар за Салаш. Многоброен народ го изпраща до Копривница. В Неготин прекарва три дена и празнува Гергьовден. На 23 април е изпратен до пристанището в Радуевац от Епископа, Илия Гарашанин и кавалерия.

Във Видин го приветстват с 21 топовни изстрела. На 24 април в 3 ч. след обяд пристига в Русчук и отново го поздравяват с 21 топовни изстрела. На 25 април е посетен от русчушкия гръцки епископ Синесион. На 28 април князът със своята свита отива на богослужение. Само по изключение и от уважение към госта литургията е на славянски, понеже епископът и всичките свещеници в Русчук са гърци (както и почти навсякъде в България тогава): „Литургију су служили на славенском езику, кое е реткост, а то због тога, што е свештентсво овде као и у целој Бугарској грчко.“

Същият ден делегацията е поканена на вечеря от русчушкия мушир (генерал) Ч. Мирзи Саид Паша в неговия сарай в хубавата му градина на Дунава срещу Гюргево.

На 19 април 1846 г. султан Абдул Меджид I тръгва от Цариград за Варна в два часа след залез слънце с кораба „Неири-Шевкет“, очакващ го под Буюк-дере. Времето се влошава. Северният вятър духа все повече. Вдигат се огромни вълни. С най-голямо напрежение капитанът успява да премине в Черно море.

Корабите със свитата се влачат след него с усилие и едва поддържат курса. Макар че машините работят с пълна пара, флотилията успява да премине за 15 часа само 20 мили. Излиза страшна буря. Положението става критично. За да не загинат султанът и правителството, ескадрата е принудена да се върне и да акостира на Босфора.

24 април – 4 май 1846 г.

Плановете се променят. На 24 април е известено, че султанът тръгва от своя палат Череган със свитата си, наброяваща над 1500 висши сановници по суша през Едирне (Одрин), а ще се върне през Варна. Той съобщава на сръбския княз да го чака в Русчук до 20-25 дена. В Чорлу султанът получава писмо от Княза, в което той го моли ауденцията да се състои в Казанлък, тъй като не може да остане извън страната толкова дълго време.

Султанът се съгласява и изпраща своя специален пратеник – Ч. Абди паша да го придружи от Русчук до Казанлък. Ч. Абди паша пристига на 3 срещу 4 май през нощта в Русчук. За изпроводяк на 4 май дефтердарът (финансовият началник) на Русчук дава вечеря в чест на Княза, на свитата му и на Ч. Абди паша.

Смятаме, че призори на 4 май османските власти са предложили на княза по какъв маршрут да пътува, кои селища да посети, къде да спи, къде да обядва, какво да види и с кои хора да се запознае.

Князът настоявал непременно да посети Поликрайще и неговото училище, чиято слава отдавна била надхвърлила границите на Османската империя. Той искал да се черкува на славянски в църква му и да нощува в Поликрайще, за да се запознае лично с едни от издигнатите личности на епохата по българските земи тогава чорбаджи Марин Полуганов, свещеник Георги Полуганов и хаджи Еню Дачев. Те се ползвали с огромен авторитет и имената им били известни, включително във Влашко и в Сърбия.

Започвайки още в началото на XIX в., след десетилетна борба, те утвърдили българския за език на училището, на богослужението и на администрацията в Поликрайще. Административните актове на общината в Поликрайще, издадени на български, само се заверявали от османските власти. Това било изключително завоевание. Почти навсякъде другаде обучението и богослуженията се извършвали на гръцки, а в администрацията се ползвали турски, гръцки или и двата.

Тримата видни българи издигнали равнището на българското училище в Поликрайще до водещо в България още през първата половина на XIX в. Всички мъже били грамотни, а малко по-късно било въведено задължително обучение и за момичетата. Образоваността достигнала такова равнище, че хората изучавали чужди езици, философия, граматика и математика.

5 май 1846 г.

По тази причина за Поликрайще веднага е тръгнал неговият адютант подполковник Лазар Аранджелкович, да уреди посрещането и настаняването на делегацията. С него са пътували и официални представители на властите. На 5 май в 3 ч. след обяд Караджорджевич тръгнал от Русчук и в 9 и половина вечерта бил в Обретеник, където пренощувал. Официалните лица пътували с каляски, а охраните – на коне.

6 май 1846 г., Поликрайще

Около пладне на 6 май 1846 г. (ст.ст.) обядвали в Полско Косово. Късно след обяд пристигнали в Поликрайще.

Това е първото известно ни към 2021 г. посещение на чуждестранен държавен глава в Поликрайще, документирано в сръбските държавни архиви в Бялград. Гостите са посрещнати на моста на Росица (тогава нов, от дърво, току-що изграден за преминаването на султана) от чорбаджи Марин Иванов Полуганов, кмета на Поликрайще Кръстю Ст. Кушев и първенците, и са съпроводени до Поликрайще. Князът влиза в селото на кон. Пред него язди охраната му двама по двама.

Пред църквата княз Александър е приет най-тържествено от свещеник Георги Маринов Полуганов в най-празничното си одеяние с кръст в ръка. От двете му страни също облечени като за Великден застават баща му чорбаджи Марин Иванов Полуганов с евангелието, кметът Кръстю Ст. Кушев с икона, старият свещеник Иван Кънев Пендов и синът му Христо (по-късно същата година ръкоположен в духовен сан), предстоятелите и ктиторите на църквата, Мария Полуганова (съпругата на чорбаджи Марин), презвитера Гергина Иванова Полуганова (съпругата на свещеник Георги Полуганов), първенците на селото Илия Клатикрушев, синът му Петър и снаха му Рада, Цвятко Каралаков, учителят хаджи Еню Дачев Еневски, Никола Байчев и съпругата му Кръстина Енева (сестра на учителя хаджи Еню).


Свещеник Георги Полуганов

Тук са поликрайшките ученици (тогава 50 на брой) и цялото население на селото пременено, с църковните хоругви, икони, кръстове и цветя. Да види княза е пристигнал народ от близки и далечни селища. Клепалото бие като за най-светъл празник.

Александър Караджорджевич слиза от коня и се приближава към свещеник Георги Полуганов, който го приветства с „Добре дошъл“. Князът целува кръста, ръката на свещеника, евангелието и иконата. После се прекръства и влиза в старата българска църква „Св. Вмчца Марина“. Един след друг министър-председателят на Сърбия, членовете на Държавния съвет, неговите адютанти и конната му охрана се прекръстват и също влизат в църквата. Тя е претъпкана с народ, дошъл да види и поздрави високите гости. Свещеник Георги Полуганов отслужва тържествена служба в чест на Княза и сръбското правителство.

По време на божествената литургия при великите ектения и святата тайна и при другите специални церемонии свещеник Георги Полуганов споменавал княза. Той държал благодарение за успешното пътуване и му пожелал голяма слава. Негово величество също говорил на народа и благодарил за сърдечното посрещане.

Свещеник Георги Полуганов поканил княза и високите гости отново да дойдат. След службата гостите разгледали богослужебните книги, изписани от Сърбия, Русия и Цариград и самия храм, иконостаса и иконите, дело на тревненски майстори от XVIII век, и стенописите, измежду които „Страшният съд“ и сокаите на фреските, свидетелстващи за болярското потекло на селото.

Сръбският княз и неговото правителство показали дълбоко преклонение, задоволство и благодарност, че службата в църквата в Поликрайще е водена на български („църковнославянски“) и е разбираема за тях и от обстоятелството, че свещеникът е българин.

След това княз Александър и високите сръбски гости посещават българското училище в Поликрайще, намиращо се до църквата – стандарт за българско училище и българско учебно дело през 1846 г. То е едно от най-старите български училища, което още веднага след създаването си от свещеник Георги Полуганов през 1825 г. се издига до равнище равностойно и по-високо от онова, на гръцките.

Наличието през 1846 г. в Поликрайще (100 къщи тогава) на българско училище в съвсем нова сграда, на българска църква, български свещеник и учител, издържани от селото, е духовен подвиг на Основателя свещеник Георги Полуганов и на баща му чорбаджи Марин Полуганов. Нещо повече, по данни от архива на сръбската делегация, тогава процентно броят на учениците в Поликрайще е между два и половина до пет пъти по-голям, отколкото в центъра на просветата в България тогава – Габрово и голямо Габрово (с „Колибите“).

Пред училището застават и очакват госта най-видните поликрайщчани. Свещеник Георги Полуганов ги представя един след друг на Княза. Тук е учителят хаджи Еню Дачев със своите ученици, които пеят в чест на княз Александър. Над входа е поставен надпис „Добре дошъл, светлий княже“. Князът е силно впечатлен от новата училищна сграда, изградена две години преди това с иждивението на чорбаджи Марин Полуганов – бащата на свещеник Георги Полуганов.

В Поликрайще князът и сръбското правителство разглеждат училището и присъстват на урок. Учениците показват какво са научили – четат и пеят за високите гости. Те са очаровани, че в Поликрайшкото училище се използват учебници и книги, печатани в Княжескосръбската Типография в Крагуевац, например „Аритметическое руководство за наставление на болгарски-те юноши“ на Неофит Хилендарски (Бозвели) и Емануил Васкидович от 1835 г.

Князът държи приветствено слово и говори колко е важно учението. След това дава богато дарение – книги за църквата и за училището. Гостите проявяват жив интерес към училището, към начина на обучението и се интересуват силно от постиженията на учениците, за да обменят опит и да го възприемат в сръбските училища. Князът и членовете на делегацията обещават след завръщането си в Сърбия да изпратят още книги от тяхната типография.

След посещението на училището князът се отправя за чаршията, която е осветена за случая със запалени огньове и я разглежда. В негова чест свири музика, пее се и се играе. Сръбските гости се хващат на хорото.

Княз Александър, министър-председателят Аврам Петрониевич, членовете на Държавния съвет на Сърбия Милосав Здравкович, Стефан Петрович, Лазар Арсениевич и висшите сръбските представители са поканени да вечерят и да нощуват (на конак) в дома на чорбаджи Марин Полуганов и свещеник Георги Полуганов. Полуганови, в Поликрайще пословични от столетия със своето гостоприемство, и най-вече Мария и презвитера Гергина Полуганови надминават себе си.

Те „полагат“ на паралиите „каквото дал Бог“, а у тях Бог дал много. Трапезата е царска, с една дума като за цар. Около нея заедно с княза и министрите му са насядали и кметът Кръстю Кушев, членовете на църковното и училищното настоятелства, най-видните личности на Поликрайще тогава: учителят хаджи Еню Дачев, свещеник Иван Пендов, Христо Попиванов, Илия Клатикрушев и Цвятко Каралаков. Извървяват се и всичките комшии и роднини, да видят княза, зер княз чак от Сърбия всеки ден не идва, че и с цялото си правителство.

При разговорите Негово величество, министър-председателят Петрониевич и другите високопоставени гости живо се интересуват от училището, църквата, богослуженията и живота на Поликрайще. Особено впечатление им прави, че всички деца (момчета) учат, за разлика от други места, където или изобщо няма училище, или процентът на обхванатите е съвсем незначителен.

Впрочем по това време и в Сърбия, макар и вече получила статут на автономно княжество училищата са твърде малко, а в селата такива почти няма. Езиков проблем не съществува. Чорбаджи Марин Полуганов и свещеник Георги Полуганов знаят гръцки, турски, църковнославянски и руски, Аврам Петрониевич – немски, гръцки, влашки, италиански, турски и френски, Княз Александър служи като руски офицер дълги години, Стефан Петрович (впоследствие австрийски и сръбски генерал, военен министър и председател на Военния съвет на Сърбия) живее една година в изгнание в Цариград и Видин и знае български, турски и немски, Лазар Арсениевич – немски, руски, влашки и турски, а Халил Хамди Ефенди и Ч. Абди паша – турски.

Гостите се интересуват от народността на хората в селищата, които посещават и ги поразява особено силно подчертаното българско чувство на поликрайщчани, които му заявяват недвусмислено и с гордост, че тук всички са единствено, само българи: „све сами Бугари“.

В другите градове и села съвсем не е така. Единствените други чисто български селища по пътя на гостите са на север от Балкана – Габрово, а на юг – Шипка. Те записват: „Трново лежи на едном брегу и има 2500 кућа од кои 1000 е христијански, а остале турске. Свега има око 10.000 душа, има едног митрополита, 6 цркава и 2 старе капеле, 2 школе бугарске и 1 грчку.“

Обърнете внимание, че населението на Търново не се самоопределя като българско, а като християнско, тъй като по това време там гръкоманството е в своя връх.

Пили наздравици за добре дошъл на княза и правителството му, за напредъка на Сърбия и за българите и пожелавали му за успех на пътуването и благополучно завръщане, и го канили да дойде пак.

7 май 1846 г., 3 часа по пътя от Поликрайще до Търново

Домакините чорбаджи Марин Полуганов и свещеник Георги Полуганов и кметът на другия ден изпращат гостите до Търново. Те най-подробно запознават княза и съпровождащите го лица с местностите, през които минава пътят, с имената на селищата, на реките, къде през тях има мостове, разказват им какво ще видят по-нататък.

Говорят им за река Росица, която гостите вече са прекосили преди да влязат в Поликрайще и за Янтра, която ще следват към Търново и Габрово. Показват им и съвсем мъничката рекичка Раковица, и моста на нея, през който минават по пътя си към Търново.

Домакините разказват на гостите и за двата манастира „Света Троица“ и „Свето Преображение“, които те виждат в прохода Дервенето, за тяхната древна история, за връзките им със Сърбия и за историята на Търново.

Послеслов

Посещението на Сръбския княз и сръбското правителство в нашето училище и църква, и в Поликрайще, е изключително историческо събитие за Поликрайще и за България. Това доказва огромния авторитет, с който те се ползват по това време. Училището в Поликрайще е едно от най-старите български училища, още непосредствено след създаването си издигнало водения учебен процес на равнище равностойно и по-високо от онова, в гръцките училища.

Само за две десетилетия то става едно от най-значимите образователни средища на България, чиято слава е прехвърлила границите на Османската империя. При това то е създадено само със собствените сили на Георги Полуганов и баща му чорбаджи Марин Полуганов, към които впоследствие се включва цялото население на Поликрайще. А гръцките училища в Свищов и Търново се ползват с огромната финансова подкрепа на богати гърчеещи се българи, свищовски търговци във Виена, на Търновския гръцки владика, съответно на Цариградската гръцка патриаршия.

Прочутото Габровско Априловско училище (1835 г.), което всъщност е по-младо от Поликрайшкото с 10 години, получава мощната финансова помощ на Одеските габровски и други българи, отказали се от гръкоманството и осъзнали се вече като българи (най-вече на Васил Априлов), а Търновското българско училище е финансирано изцяло от не по-малко състоятелния светогорски монах българин хаджи Викентий от Сергьовец (наш близък роднина).

В Поликрайще княз Александър Караджорджевич постига и друга от важните си цели – запознава се с едни от най-издигнатите българи на епохата – чорбаджи Марин Полуганов, свещеник Георги Полуганов и хаджи Еню Дачев, и не само това, а и нощува в дома на първите двама със своите министри.

Посещението на сръбския княз в Русчук и Поликрайще, а след това в Търново, Шипка, Казанлък, Габрово и Свищов е историческо и за самата Сърбия. Това е единственото пътуване на княз Александър зад граница, на което той получава голямо дипломатическо признание от султан Абдул Меджид I и установява важни културни, стопански, църковни и образователни връзки с българите, включително в Поликрайще.

Единствено само за един ден на 15 юли 1852 г. той пресича още веднъж като сръбски княз границата на своето княжество за среща с австрийския император Франц Йосиф I в Земун, на другия бряг на река Сава (тогава на австрийска територия, а днес квартал на Бялград).

Посещението на княз Александър Караджорджевич, на министър-председателя Аврам Петрониевич и на членовете на Държавния съвет на Сърбия Милосав Здравкович, Стефан Петрович и Лазар Арсениевич в Поликрайще на 6 май 1846 г. е изключително високо международно признание за църквата и училището, и за Поликрайще, на тяхната роля и значение за България в края на първата половина на XIX в. Чрез него те влизат и в сръбската история.

1 ноември 2020 г., Денят на Народните будители, Поликрайще

В осветенатата на този паметен ден Поименна учебна зала „Свещеник Георги Маринов Полуганов“ в днешното училище в Поликрайще се изготви специално табло с ликовете на княз Александър Караджорджевич, Министър-председателя и Министър на външните работи Аврам Петрониевич и на членовете на Държавния съвет на Сърбия Милосав Здравкович, Стефан Петрович и Лазар Арсениевич.

18 май 2021 г. (6 май (ст.ст.)), 175 години по-късно, Поликрайще

В знак на благодарност за международния аспект на събитието и за подкрепата на Княз Александър Караджорджевич, на Министър-председателя Аврам Петрониевич Стекич и на членовете на Държавния съвет на Сърбия Милосав Здравкович Ресавац, Стефан Петрович Кничанин и Лазар Арсениевич Баталака за църквата и училището ни, Кметският съвет на Поликрайще въз основа на решението на Общото събрание на населението от 2 юли 2010 г. ги обявява за „Почетни граждани на Поликрайще“.

Текстът е основан на извадки от книгата „Илюстрована история на Поликрайще“, Том III, с автори Трифонка Романова Попниколова, проф. д-р Георги Николов Георгиев, Никола Георгиев Попниколов и д-р Марияна Николова Георгиева.


В категории: История , Добри Вести

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки