Кога и как бил построен „Пешеходният мост" в Асеновград


Кога и как бил построен „Пешеходният мост"  в Асеновград
Снимки: Иван Гащилов,и Исторически музей - Асеновград, Община Асеновград
15 Април 2021, Четвъртък


Наскоро приключи ремонтът на настилката му

Автор: Десант

В Асеновград вече приключи ремонтът на настилката на емблематичния за града „Пешеходен мост“. Съоръжението свързва страните на някогашна Станимака от двата края на реката в едно общо цяло.



Във връзка с извършващия се ремонт, община Асеновград представя историята му за това, кога и как е било построено.

„Пешеходният мост“ на Асеновград е бил изграден още през 1935 г. при кмета Христо Драголов. Тогава той е бил със зидани устои, бетонни греди, дървени парапети и конструкция.


Момент от строежа на моста, 1935-1936 г.

През 1942 г., по време на кметуването на арх. Матей Матеев, се изливат стоманобетонна плоча и зидани парапети. Направена е и настилка от мита бучарда. През 1967 г. парапетите са облицовани с мраморни плочи. През 2011 г. мостът е съборен и построен отново, като е бил и леко разширен.

За мостовите съоръжения на Асеновград разказва и Николай Хайтов в произведението си „Мостовете на града“. Колкото повече се развивала градската среда, толкова по-голямо значение са придобивали те.

Най-старият от мостовете се казва „Кимера”, разказва Хайтов. Бил е каменен и се е намирал на мястото, където сега водите на ВЕЦ „Асеница” се вливат в реката. При голямата вода през 1885 г. е завлечен, но дълго е стърчало подир това едното му крило, докато и то било напълно разрушено от следващите наводнения. Той бил от типа на бачковския каменен мост, пригоден за пешеходци и коли.

По-нагоре (на юг) от „Кимера” имало един друг мост за пешеходци, наречен „Кокона кюпрюсю”, защото по него минавали градските кокони, когато се връщали от хамама. Той е бил дървен и с перила. Бил е завлечен при наводнението през 1895 г. Неговите дъски и трески заприщили сводовете на стоящия по-надолу „Кимер”, та предизвикали и неговото завличане.

Според данните, е имало и трети мост – „Конашката кюприя”, който се намирал точно срещу стария турски конак, „хапсаната” (затвора), пригоден само за пешеходци. Той също „загинал“. По-късно бил заместен с дървен, а дървеният – с циментов мост, който е на същото място, където е била „Конашката кюприя”. След това, е бил построен и един дървен мост - засмолен, за да не гние. Заради материалът, от който е бил направен, той носил името „Черният мост”. Неговата роля била да замести завлечените „Кокона кюпрюсю” и „Кимера”.

Местните власти по онова време не се отказвали от правенето на мостове, въпреки всички съборени от водата до онзи момент. Последвало изграждането и на коларски дървен мост. Той бил построен срещу стария Чинар - при ръководството на „кмета Павля, поради което се наричал „Павлювият мост”. Пригоден бил „за колари и пешаци, но и него сполетяла съдбата на всички предишни“, пише в книгата си Николай Хайтов.

Междувременно, през 1898 г., след 5-годишни подготовки и препирни, общината намерила сили да направи с „вносни релси” сегашният „Железен мост”. И до днес той устоява на наводнителните пристъпи на река Чая и заедно с другите два циментови моста осигуряват връзката между двете части на Асеновград.




В категории: Новини , История

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки