Богдана Гюзелева-Вулпе (1878 – 1932) е първата българска оперна прима и първата българска композиторка.
Днес рядко си спомняме за първите в нашето изкуство, закъсняло с векове, но избуяло бързо след освобождаването ни от безпросветното азиатско робство. А името на тази талантлива жена стои редом до имената на първите трима многозаслужили мъже, „бащите на българската опера”: Константин Михайлов-Стоян, Драгомир Казаков и Иван Вулпе, нейния съпруг.
Родена е на 19 февруари в годината на Освобождението в културно, възрожденско семейство в старопрестолния град, в което театърът и музиката са на голяма почит. Баща й, Иван Гюзелев, руски възпитаник, е бил министър на просветата в кабинета на Петко Каравелов. Майка й, Стефани Гюзелева, е общественичка.
От дете Богдана се влюбва в музиката и операта. Учи в Дрезденската консерватория при проф. Емил Зиферт. Времето в столицата на Саксония се оказва решаващо за кариерата й, усвоява тайните на белкантото, натрупва голям запас от знания не само в областта на музиката, танца и театъра, но и в пластичните изкуства, литературата, поезията, философията.
Завърнала се в България, започва да учи композиция при чешкия капелмайстор Йозеф Шветнер. През пролетта на 1903 г. се среща с оперния певец Иван Вулпе, който е бесарабски българин, и двамата заминават за Русия, за далечния Иркутск, където пеят в Операта и преподават музика.
В края на учебната 1907 г. се завръщат в България и изнасят поредица оперни концерти в страната. Това е подготовката за сформирането на бъдещата първа родна оперна трупа. И тя се ражда, след доста години на трудности, на неразбиране от страна на властта и обществеността и липсата на средства, през следващата 1908 г. с поредица от оперни концерти и представления на откъси от опери.
Първата опера, която се изпълнява изцяло, е „Палячо” на Руджеро Леонкавало с нейното участие в ролята на Неда. Тук тя блести с красивия си, тембрист, добре школуван сопран, с музикалността си, а също и с несъмнения си драматичен актьорски талант.
След Неда се зареждат роля след роля – лирични и драматични: Татяна, Аида, Кармен, Графинята от „Сватбата на Фигаро”, Русалка на Даргомижски, Тамара и Ангел от „Демон”, Лучия на Доницети, Ирина от „Борислав” на Маестро Георги Атанасов, Тахибеговица от операта на Димитър Хаджигеоргиев...
От този непълен списък се вижда, че е пяла от колоратурата до мецосопраното. Един наистина голям диапазон – певчески и актьорски. При това е била и красавица.
Междувременно започва да композира активно. Пише: Симфонични картини по народни мотиви за солисти, смесен хор и голям оркестър, много солови песни за глас и пиано, цикъл песни по стихове на Хайне, обработва и хармонизира български, френски и хърватски народни песни, съчинява 3 опери и 3 оперети. Някои от тях са поставени с голям успех: „Любов”, „Съюзници”, „Махараджата”.
Връх в музикално-сценичното й творчество, без съмнение, е операта „Психея” по нейно либрето, представена с нейно участие през 1915 г. в София.
Известно време Богдана работи като преподавател по пеене и се изявява и като концертираща певица във Виена и Берлин. През 1928 г. отново е в София, където работи като вокален педагог заедно със своя съпруг Иван Вулпе, „бащата на българската певческа школа”.
Умира в бедност на 54 години през 1932 г.
В наши дни БНР си спомни за първата българка - композитор и осъществи студиен запис на операта й „Психея”.
