Иван Попгеоргиев – оплакан като цар, изпратен като патриарх


Иван Попгеоргиев – оплакан като цар, изпратен като патриарх
Свещеник Иван Попниколов Попгеоргиев (седнал, третият отляво надясно) заедно с фронтоваци, учители, ученици и многоброен народ в Иванча на Гергьовден 1935 г.
12 Март 2021, Петък


Свещеникът е герой от обсадата и щурма на Одринската крепост

Автор: проф. д-р Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева

Героят от обсадата (октомври 1912 г. – март 1913 г.) и щурма на Одринската крепост на 13 (26) март 1913 г. Иван Попниколов Попгеоргиев, в последствие енорийски свещеник в Иванча, е една от най-видните личности през XX век на Поликрайще и на Иванча, а и на цялата Търновска епархия, за която за жалост в Поликрайще не е написан нито ред досега.

За приноса на Иван Попниколов за величието на България и на Българската православна църква не е известно нищо, дори и на повечето от неговите потомци. Някои народи, които нямат личности и които не са извършили нищо значимо в своята история, си измислят герои и се кланят на идоли. А ние, които имаме много герои, си позволяваме лукса да не се интересуваме от тях и да не ги споменаваме.

В самата Търновска епархия, която Иван Попниколов Попгеоргиев е крепял като стълб на вярата 42 години, до ден днешен никой не се е постарал да го почете.

Все пак след много старателно търсене няколко реда за него можем да намерим в книгата на Петър Великов Николов „Иванча – кратката история на родното село“: „Свещеник Иван поп Николов служи в нашето село 41 години – от началото на 1915 г. до 1956 г., когато си отиде от този свят. Роден в с. Поликраище, но бе свързал живота си със с. Иванча. Поп Иван се ползваше с много добър авторитет сред населението, беше на почит и уважение.“

Цяло чудо е, че и още един автор от Иванча – Димитър Димитров, в „Отломки от миналото. Историко-литературно виждане“ – част от поредицата на Музея в Полски Тръмбеш, е дал оценка за неговата дейност и от него разбираме за значението му за Иванча: „През 1915 г. постъпил Иван поп Николов от с. Поликраище, който служил 41 години, ползвайки се с голяма почит и уважение. Селяните много често го търсели за съвети по най-различни въпроси. Като духовен пастир винаги се стремял и съумявал да помогне на всеки, който търси неговата помощ. За съжаление, на практика се установява, че у нас са много малко свещениците, които могат да вършат това благодеяние за хората – духовната подкрепа.

От 1956 г. в с. Иванча няма свещеник…. Постепенно иванчани започват да се отдръпват от църквата, която се посещава само на големи християнски празници предимно от възрастни хора. В повечето случаи погребенията се извършват не по християнските канони, без свещеник. В продължение на много години никой от управляващите в с. Иванча не е потърсил съдействие от Търновската епархия за назначаване на нов свещеник в селото“.


Истинската оценка за неговата дейност обаче е дал народът. И до днес, 65 г. след кончината му – той е останал в сърцата на иванчани. Показателен е споменът, който е оставил у Йордан Кънев – домакин на III и IV корпус на Великотърновския университет, родом от Иванча. При всяка негова среща с проф. Георги Николов Георгиев (единият от авторите на тези редове), на която присъства и трети човек, той не пропуска да подчертае с огромна гордост: „Дядо му Иван ме е кръщавал. Иван Попниколов от Поликрайще ме е кръщавал.” (Свещеник Иван Попниколов е брат на дядото на Георги – Георги Попниколов).

Свещеник Иван Попниколов Попгеоргиев е роден в Поликрайще през 1887 г. Произхожда от древния български род Полуган (Полуганови). От предците си е наследил храбростта, обичта към България, христовата вяра и науката. Те знаели по няколко езика: турски, гръцки, старобългарски (известен в църковната и историческата литература като църковнославянски) и руски.

Неговият прапрадядо чорбаджи Иван Полуганов е спасителят на Поликрайще от кърджалиите. Прадядо му Марин, макар че не е бил ръкоположен, който както баща си учил в патриаршеския манастир „Св. Троица“, извършвал в продължение на 20 години требите в църквата „Св. Вмчца Марина“ в Поликрайще.

Той въвел като език на ежедневното богослужение в нея българския още през 1800 г., когато повсеместно се служело на гръцки – почти цели 60 години преди това да направят в Търново, Ряховица (днес Горна Оряховица) и Лясковец и почти 80 преди Арванитохори (днес Арбанаси).

Дядо му свещеник Георги Полуганов е водачът на Българското национално Възраждане в Поликрайще. Баща му протойерей Никола Попгеоргиев е един от най-високообразованите българи в края на XIX и началото на XX в., завършил Търновската мъжка гимназия „Св. Кирил“ и Богословското училище към нея, и Петропавловската духовна семинария при Лясковския манастир „Св. Петър и Павел“ – най-висшето училище тогава в България.


Свещеник Иван Попниколов Попгеоргиев

По майчина линия произлиза от стария поликрайшки род Клатикрушеви – много състоятелни хора, от столетия ктитори и църковни настоятели; прапрадядо му Крушо бил най-силния човек в околността на Поликрайще, като хвърлял огромен камък или цял дънер всичко се разтрисало. Той дал името на рода Клатикрушеви.

Майка му презвитера Господина Ангелова – изключително красива, е най-уважаваната жена в Поликрайще. Тя има запазено място в църквата и играе голяма роля в обществения живот. Общо в семейството се раждат 12 деца, от които зряла възраст достигат 7 – 4 братя (Иван, Димитър, Александър, Георги) и 3 сестри (Мария, Анастасия, Ивана). Иван е най-големият от тях. Кръстен е от дядо си на името на неговия дядо – знаковото от столетия Йоан в рода.

Получава основното си образование в Поликрайще. След това последователно завършва с успех 4-ти клас на Търновската мъжка гимназия „Св. Кирил“ и 3 курса на Свещеническото училище „Св. Патриарх Евтимий“ при Бачковския манастир „Успение Богородично“.

Дипломира се през юни 1914 г., като прекъсва за една година, за да участва в Балканските войни. Баща му е много амбициозен и най-строго следи обучението на сина си. Редовно пътува не само до Търново, но и до Бачковския манастир да се увери, че Иван спазва установения ред и заляга над книгите.

По време на Балканската война, бащата Никола и синът Иван заминават на фронта. Протойерей Никола Попгеоргиев обръсва брадата и скача на коня. Сражава се като офицер-кавалерист на първа бойна линия. Иван също.

Когато Одрин е в обсада, Иван е в окопите. Войската е накисната в блата. Такава тиня и кал е навсякъде, че колите с воловете потъват и артилеристите не могат да натоварят повече от шест снаряда. Студът е смразяващ. Температурите падат под 18 градуса. Снегът достига метър и осемдесет. Няма топли дрехи и дърва за огрев. Никой не мръдва. Хиляди измръзват. Режат им краката.

При превземането на Одринската крепост, Иван Попниколов проявява такъв героизъм под куршумите, такава смелост, себеотрицание и висок дух при завземането на фортовете, че смайва всички. С Указ на Н.В. Цар Фердинанд I е награден с Орден за храброст „Св. Георги“. Носителите на този орден са признати от държавния глава, държавата, войската и целия народ за герои. Войници и офицери, независимо от чина им, при преминаване на Георгиевски кавалер са му ставали на крака и са му отдавали чест.

На 10 ноември 1913 г. в Поликрайще е свикано общоселско събрание пред училищния хан. Присъстват повече от 200 души. След дълги разисквания е избран комитет, който да поеме грижата да се издигне Паметник на падналите и починалите от болест младежи поликрайщчани през време на Освободителната война и тая през 1912-1913 г. с турците, сърбите, и гърците. Като герой от войните и представител на фронтоваците за член-съветник в Комитета е избран Иван Попниколов.

През 1914 г. той се кандидатира за вакантната енория в Иванча, на 9 декември 1914 г. е ръкоположен в дяконски чин, а на 28 декември с.г. – в свещенически сан от Търновския митрополит Йосиф.

Постъпва в енорията си на 6 януари 1915 г. и служи в нея 42 години – до 27 декември II. 1956 г., когато си отива от този свят. Той е автор на църковната летопис на Иванча. В нея разказва за важни исторически събития за църквата и селото. Това е първата история на Иванча.

На Архангеловден 1923 г. е официален гост при освещаването на Паметника на загиналите във войните в Поликрайще. Служи заедно с Търновския митрополит Филип, с баща си протойерей Никола Попгеоргиев, със свещениците Иван и Васил Удвареви. По примера на баща си, който учредява Архангеловден като Ден на героите на Поликрайще, свещеник Иван Попниколов определя Гергьовден – Денят на храбростта и Българската войска, храмовият празник на църквата „Св. В.М. Георгий“ и сборът на селото за Ден на героите на Иванча.

Иван Попниколов и съпругата му Неделя (Дена) имат четири дъщери: Наполеона, Йордана, Иванка, Костадина (Коса) и син Никола. Наполеона омъжена за Симеон Попов от Поликрайще, Йордана – за Данаил от Павел, Коса – за Божан от Иванча, а Иванка – за Атанас Димчев от Гара Разделна, Варненско. Йордана има две дъщери Еленка и Анка, Коса една – Русанка, а Иванка – двама сина Николай и Веско – корабни инженери във Варна. Синът на Иван Попниколов Никола е също свещеник в Раданово до 1950 г. Женен е за Зорка Бобонкова от Поликрайще. Техният син Иван е полковник, военен летец в Безмер, а дъщеря им Денка е омъжена във В. Търново.


Лейтенант Иван Николов Попгеоргиев (внук на свещеник Иван Попниколов, правнук на протойерей Никола Попгеоргиев, праправнук на свещеник Георги Полуганов)
преди полет със самолет МИГ-17 на летище Безмер, Ямболско, 1980 г.


В периода 1944 – 1956 г. свещеник Иван Попниколов е сред малкото служители на църквата, който и при най-големите гонения на християните успява да запази влиянието й. Това е равнозначно на героизма му при Одрин. Както преди, така и след 9 септември 1944 г., той е най-влиятелната фигура в Иванча, пред която новата власт просто прилича на бледа сянка.

Иванча е едно от малкото селища в България, където докато служи Иван Попниколов атеизмът претърпява пълен крах. Заедно с прадядо си Марин, дядо си Георги, баща си Никола и сина си също Никола, той е брънка от веригата на пет поколения служители на църквата. Такъв случай другаде в България едва ли има.

От 1956 г. насетне Иванча няма свой свещеник. За храма отговарят духовници от другаде. Чувствайки празнотата и липсата му, иванчани започват да странят от храма. Християнството, крепяло хората векове наред, полека-лека ги напуща.

Текстът е основан на извадки от книгата „Илюстрована история на Поликрайще“, Том I „През превратностите на времето“, с автори Трифонка Попниколова, проф. д-р Георги Георгиев, Никола Попниколов и д-р Марияна Георгиева


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки