На 10 март се навършват 200 години от рожеднието на видния свищовлия
Автор: Атанас Коев
На 10 март се навършват 200 години от рождението на видния български лекар, обществен и държавен деец от края на XIX век Георги Атанасович. Той е политик от Консервативната партия и министър на народното просвещение в първото правителство на Княжество България.
Бъдещият наш политик е роден в Свищов на 10 март 1821 г., като първоначално учи в родния си град при известния през този период даскал Емануил Васкидович. След това заминава за гръцката столица Атина, където през 1843 г. завършва гимназия. Впоследствие следва медицина в Париж, дипломирайки се като медик в 1848 г.
След като напуска Франция, д-р Георги Атанасович се установява да живее в столицата на Влашко – Букурещ, където първоначално работи като токсиколог, а след това става преподавател по патология в местното Медицинско училище.
От 1861 г. той е професор по съдебна медицина и токсикология в Букурещкия университет. В Румъния заема редица административни длъжности – от 1858 г. е член на Висшата санитарна комисия, а от 1862 г. – на Висшия медицински съвет.
Постепенно видният свищовски лекар се включва в обществено-политическия живот на българската емиграция във Влашко, като през 1857 г. е издигнат за един от ръководителите на Добродетелната дружина. През 1861 г. д-р Атанасович е сред основателите на българското читалище в Букурещ и участва дейно в списването и издаването на вестник „Отечество“.
Когато избухва Руско-турската война (1877-1878 г.), свищивският лекар е назначен за доктор в Главната квартира на руската Дунавска армия, полагайки големи грижи за ранените руски и български войници.
След освобождението на България от турско робство Георги Атанасович се завръща в родината и е включен в състава на първото правителство на Княжеството, оглавявано от Тодор Бурмов, в което е министър на народното просвещение от 5 юли до 24 ноември 1879 г.
Впоследствие заема редица админастративни длъжности, като влиза в редовете на Консервативната партия. В периода 1883-1885 г. оглавява Третия медицински съвет на Княжество България, допринасяйки в значителна степен за развитито на медицинското обслужване у нас.
През 1885 г. д-р Атанасович, разочарован от политическия живот в страната, се отказва от активна обществено-политическа дейност и се завръща при семейството си в Свищов, като насочва усилията си към организирането и разгръщането на санитарното дело в страната.
В 1881 г. за своята научна дейност видният свищовлия е избран за дописен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН), а четири години по-късно, през 1885 г., става почетен член на дружеството.
Като научен работник д-р Атанасович насочва усилията си в областта на съдебната медицина и токсикологията. Той е автор на няколко медицински труда, от които по-известни са: „Съдебно-медицинска експертиза“, „Детска болница“, „Отравяне с арсенова киселина“ и др.
След като Георги Атанасович се завръща в родния си град, се занимава с частна лекарска практика до края на живота си. Умира в Свищов на 26 февруари 1892 г., на 71-годишна възраст, като е погребан по подобаващ начин от своите съграждани заради големите му заслуги за развитието на медицинската наука в Княжество България, тъй като именно той полага основите на санитарното дело, съдебната медицина и токсикологията у нас.
