148 свещи горят за Него! 148 въпроса отекват в мислите ни за Него! 148 години ние жадуваме за неговата свята и чиста република!
За Свободата – малкото ни градче приюти Апостола, не един, не дваж, а цели осем пъти. Отколешна е връзката на Левски с нашия град. От Трявна са двама от най-верните му съратници - Ангел Кънчев и зографът Цаню Захариев.
В спомените си Цаню Захариев разказва, че в годината 1866 г. Левски е учителствал в с. Еникьой. Именно там е и тяхното запознанство, а самият Апостол на Свободата не е бил известен още като Левски. Двамата се сприятеляват. Те дори живеят три месеца в една стая, спят в едно легло. Разработват плана за въстанието, който да не може да се развали, въпреки възможността за фатален край на живота им.
„…След като разпита за Трявна и научи, че градчето ни е запазено от турско притеснение, че пътищата му са непроходими, че е скрито в най-тайните дипли на Балкана, че лесно можем да се свързваме и с Тракия и със Северна България, че тревненските младежи са събудени патриоти се решава в Трявна да се образува главният център на организацията и въстанието за вътрешността…“
Впоследствие Левски променя решението си и определя този център да бъде Ловеч. В един свой разговор с Цаню Захариев казва: „Излъган останах дето се залових с учените ви в Трявна. Ако се бях заловил с по простите по - голяма работа направвах. “
Вероятно и това е причината за промяна на центъра на организацията. Първото идване на Левски в нашият град е края на април 1867 г. Остава няколко дни, оглежда града, запознава се с тревненските младежи. Заминава за Карлово – или така поне е казал на Ц. Захариев.
В началото на май 1867 г. идва за втори път. За тези две идвания освен спомените други извори няма. Приема се, че именно при първите си посещения е обикалял свободно селището и е пял евангелски песнопения в църквата „Св. Георги“.
На 11 ноември 1871 г. идва със своя съратник Ангел Кънчев с цел организиране на революционен комитет, но такъв не се създава. При това си идване, той отсяда при Христо Даскалов.
Революционния комитет в Трявна е създаден през 1872 г. в къщата покрай която мнозина от нас минават всеки ден – домът на Цаню Шишков.
В мразовития ден 18 (19) февруари 1873 г. България загубва Левски - идеолог и стратег на националната революция. На самия си край той възкликва с думите: „Моли се Отче , не за мене, а за Отечеството България„
След обесването му попитали майката на Апостола защо не е оставила жито на гроба на сина си. А тя отговорила, че жито се оставя на умрелите, а синът й ще живее вечно.
Нека днес сведем глави, да помълчим и да си припомним заветните думи на Апостола:
„Бъдеще това е в твоите ръце.
Помни, че „ Времето е в нас и ние сме във времето“
Поклон Апостоле!
Авторката е екскурзовод в Специализиран музей - Трявна
