Левски и Матей Преображенски-Миткалото са чести гости в бунтовното село
Автор: Проф. д-р Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева
И до ден днешен стъпките на Апостола на свободата Васил Левски заедно с тези на Отец Матей Преображенски – Миткалото отекват в Поликрайще. Знае се кои домове са посещавали тези титани на България и кои са били техните сподвижници в Поликрайще – комитаджиите.
Потомците им с гордост носят имената на членовете на Революционния комитет на Вътрешната революционна организация, на комитета на възстановената от Миткалото след гибелта на Левски революционна организация и на Комитета на Революционната организация за подготовка и обявяване на Априлското въстание.
Левски е посещавал църквата и училището в Хорикрайще не един път, а Миткалото не само, че многократно е бил в тях, ами и най-редовно е служил в църквата заедно със свещеник Георги Полуганов повече от 10 години, разнасял е книги с дисагите и коня си и се говори, че е бил едва ли не във всеки дом и познавал едва ли не всекиго.
Една от главните и най-дългата улица в Поликрайще носи името „Васил Левски“. На негово име има парк, а в парка – паметник на Апостола. Каквото и да е направено в негова памет обаче и каквото и да направим, то все ще бъде малко и винаги можем да направим още, защото именно благодарение на Апостола и на създадената от него Вътрешната революционна организация днес я има България.
Своя принос за възкръсването на България са дали и поликрайшкият комитет на Вътрешната организация, и Поликрайще, и това трябва да се знае от всеки българин.
В знак на признание за приноса на Апостола на свободата Васил Левски към Поликрайще и към България, по повод на 148-годишнината от трагичната му кончина, Кметският съвет на Поликрайще, Ръководството и Педагогическият съвет на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Църковното настоятелство при Храма „Св. Вмчца Марина“ и читалище „Развитие-1884“, въз основа на решението на Общото събрание на населението от 2 юли 2020 г., го удостояват със званието „Герой на Поликрайще и България“.
На 19 февруари 2021 г. на паметника на Апостола в парка „Васил Левски“ ще бъде проведено възпоменателно тържество и ще бъдат поднесени венец и цветя. Главен организатор на събитието е читалище „Развитие-1884“, Поликрайще в лицето на Татяна Кушева и Елисавета Попгеоргиева. Съорганизатори са Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“, Поликрайще с директор Ани Нейкова и Детска градина „Димитър Генков“ с директор Миглена Млеченкова.
За пръв път Левски идва в Поликрайще през февруари 1869 г. по време на първата си обиколка из България (11 декември 1868 г. – 24 февруари 1869 г.). Доведен е от Отец Матей Миткалото при свещеник Георги Полуганов в старата църква „Св. Марина“.
Тогава основава революционен комитет, в който влизат: Иван Цвятков Пендов (председател), свещениците Георги Маринов Полуганов и Христо Попиванов Пендов, и Ангел Цвятков Пендов – брат на Иван Цвятков (членове). Те са заклети от Левски над камата, револвера и евангелието в присъствието на Миткалото.
При първото си посещение Левски спи в къщата на Иван Цвятков Пендов, която се намирала в западната част на селото до старите гробищата, а при следващите си идвания – в домовете на другите членове на комитета.
Миткалото винаги спи в дома на свещеник Георги Полуганов, с когото са стари приятели още от 1848 г. от времето на пребиваването му в Преображенския манастир. След завръщането си от своите странствания (миткания, от които носи и прозвището си) през 1864 г. до кончината си през 1875 г. той непрекъснато е гост в дома на свещеник Георги Полуганов и съпругата му презвитера Гергина Полуганова.
Георги Полуганов
В периода 1869 – 1872 г. Левски посещава Поликрайще още няколко пъти по комитетски дела, воден от Миткалото или от Христо Иванов – Големия. В общата мрежа на Вътрешната организация той определя комитета в Поликрайще като възлов пункт.
Тук се приемат, укриват и препращат към вътрешността на страната оръжие, комитетска поща и революционери, които идват от Влашко през Русе и Свищов, и обратно – от вътрешността на страната към Влашко. За целта е организиран и транспорт с каруци и талиги от Поликрайще до границата на Дунава и обратно Поликрайще. Създаден е и таен канал, за поддържането на който отговарят точно определени хора. Той действа от 1869 до 1876 г., а вероятно и след това.
С времето в революционния комитет са заклети и влизат още хаджи Еню Дачев Еневски – учител в Калтинец, родом от Поликрайще, Димитър Добрев – свещеник в Калтинец, родом от Поликрайще, Михаил Велев Димитров и др. По-късно членове на революционните комитети стават братята (в последствие опълченци) Тодор Атанасов Нейков и Трифон Атанасов Нейков (загинал на 19 юли 1877 г. в боя при Стара Загора), Андрей (Ангел) Маринов Маринчев – Комитата (опълченец), Пенко Удварев, Иван Точков, Къню Младенов, Дико (Динко) Владов и др. Според литературните източници броят на комитетските дейци към април 1876 г. достига 20 души, но имената на останалите все още не сме установили.
Тодор Нейков
Свещениците Георги Полуганов и Христо Попиванов, като хора състоятелни, жертват големи суми за революционната организация. Те морално и материално я подпомагат. Същевременно са и организатори на канала и приемат в домовете си прехвърляните непрекъснато от Влашко революционери.
За безотказното действие на канала отговарят Иван Цвятков и Михаил Велев. Михаил Велев е човекът, който пътува до Свищов и прекарва с талиги оттам до Поликрайще изпратените от Влашко комитетски дейци.
Разполагаме със спомените на Станьо Гъдев от Шипка, един от водачите на Априлското въстание през 1876 г. в Трявна, който описва точно как е действал този канал. Той е бил толкова добре организиран, че никога не е разкрит. Ако поликрайщчани са били поканени да организират прекарването на Ботевата чета от Козлодуйския бряг до Врачанския Балкан, съдбата й нямаше да бъде така трагична.
Иван Цвятков е председател на комитета и негов военен ръководител. Хаджи Еню Дачев Еневски и свещеникът Димитър Добрев осъществяват връзките между комитетите в Поликрайще, Горна Оряховица и Бяла черква.
Иван Цвятков
Освен Васил Левски, Отец Матей Миткалото и Христо Иванов – Големия през целия период на революционната борба от първото идване на Апостола през 1869 г. до Априлското въстание през 1876 г. в Поликрайще са идвали по комитетски дела, били са приемани и укривани многократно Стефан Стамболов (Главен апостол на Първи (Търновски) революционен окръг, който включва и Поликрайще), Георги Измирлиев – Македончето (помощник-апостол и военен ръководител на Първи (Търновски) революционен окръг), за район на агитацията на когото са определени селата на изток от пътя Русе – Търново, включително и Поликрайще, Иван Панов Семерджиев (председател на Горнооряховския и член на Окръжния комитет на Първи революционен окръг, който пряко отговаря за революционната подготовка в Горна Оряховица, Поликрайще, Мургазлий (днес Янтра) и Арбанаси), Бачо Киро Петров (Председател на комитета в Бяла черква и член на щаба на въстаниците при отбраната на Дряновския манастир), поп Харитон Халачев (командир на отбраната на Дряновския манастир през 1876 г.), Христо Николов Патрев, Станьо Гунев Гъдев от Шипка и Тодор С. Кирков от Ловеч (воеводи на Тревненската чета по време на Априлското въстание през 1876 г.), Дончо Фесчията (ръководител на въстанието в Кръвеник и Ново село през 1876 г.), дядо Никола Хаинченина, Христо Кованлъченина и Иван Д. Жилков Енченина, Тодор Петков от Червена вода, Никола Кънев (Водски) (куриер на организацията), който посреща идващите в Поликрайще революционери от Румъния при подготовката на Априлското въстание и ги отвежда при Стефан Стамболов, който се укрива в Самоводене, Атанас Бендерев (куриер на организацията), който осъществява връзката на комитета в Поликрайще с ръководството на Първи революционен окръг в Горна Оряховица и др.
Организацията на Левски е тайна и е много трудно да се установи точно колко пъти е идвал той, кога и кои са били членовете на Революционния комитет в Поликрайще. Проучили сме огромен брой източници. В литературата са посочени различен брой идвания на Дякона. Сведенията относно датите са твърде противоречиви и доста се разминават.
Обобщаването на наличните данни сочи поне между две и четири (а може би и повече) такива посещения в различни периоди от време. Това е естествено предвид тайния характер на организацията. Дейността й е описана години по-късно по спомени на съвременници на събитията и напълно разбираемо е да има неточности и несъответствия, особено в датите.
За да илюстрираме колко сложно е намирането на решение на този въпрос, са приведени част от мненията на някои от изследователите на дейността на Левски, отнасящи се до посещенията му в Поликрайще.
Стоян Заимов твърди, че Левски и отец Матей идват в Поликрайще непосредствено след 20 април 1868 г. Тогава Апостолът основава Революционния комитет в нашето село. Николай Хайтов счита за вярно същото – Дяконът и отец Матей са в Поликрайще няколко дни след 20 април 1868 г. и при това свое идване Левски създава Революционния комитет.
Пенчо Д. Крусев потвърждава, че двамата са в нашето село между 15 април и 15 май 1868 г. Николай Димков сочи като време на посещението на Дякона Левски и Миткалото в Поликрайще пролетта на 1868 г. Тодор Новаков и Манол Кушев смятат, че Васил Левски е в нашето село през април 1868 г.
Йордан Кушев посочва три посещения на Левски в Поликрайще: отначало при първата си обиколка из страната (11 декември 1868 г. – 24 февруари 1869 г.), а след това при втората (1 май – 26 август 1869 г.) и при третата (27 май 1870 – декември 1872 г.).
Проф. Иван Стоянов, позовавайки се на Стоян Заимов, пише, че на 18 април 1869 г. двамата апостоли се отправят от Преображенския манастир към Поликрайще, а на следващия ден заминават за Долна Оряховица.
Според Никола Станев Левски пристига един път в Поликрайще през 1869 г., воден от отец Матей Преображенски – Миткалото, и втори път през 1870 г., воден от Христо Иванов – Големия. Иван Н. Унджиев смята, че Левски и Миткалото идват в Поликрайще през втората половина на 1870 г. Кирила Възвъзова-Каратеодорова и Николай Генчев сочат лятото на 1870 г. като времето, когато Левски пристига в Поликрайще.
Тодорка Драганова, Цветана Генчева и Радка Цонева смятат, че Левски и Миткалото идват в Поликрайще два пъти – между 1 май и 26 август 1869 г. по време на втората обиколка на Апостола из страната и през 1870 г. – при третата му обиколка, започнала на 27 май с.г. и продължила до декември 1872 г.
Съпоставката със сведенията на иконом Асен Петков (виж по-долу) навежда на мисълта, че и двата пъти най-вероятно това става през пролетта: първият път през май, а вторият – през юни, непосредствено след връщането на Левски от Румъния. Иконом Асен Петков казва, че Левски идва в Поликрайще заедно с отец Матей, когато се връща от Влашко.
Тогава, по думите на Петков, той се среща с членовете на Революционния комитет – свещеник Георги Полуганов и свещеник Христо Попиванов. Оттук следва, че събитието, освен в посочените от Тодорка Драганова и съавтори по-горе случаи, може да е станало още един път и през 1872 г., тъй като през посочената година Дяконът пътува до Букурещ и е възможно да е идвал и тогава на път от Румъния в Поликрайще, отново през юни.
Асен Петков не определя колко пъти Апостолът е посещавал Поликрайще, но явно това се е случило не един – най-малко два, а може би и повече пъти.
Елза Гарабетян дава същото сведение: Левски посещава Поликрайще заедно с отец Матей на връщане от Влашко. При идването си тук се среща с членовете на Революционния комитет – свещеник Георги Полуганов и свещеник Христо Попиванов.
От цитираните данни съдим, че е твърде вероятно срещите на свещеник Георги Полуганов с Васил Левски в Поликрайще да са три или даже четири (а може и повече). На една от тях (първата или втората) е създаден Революционният комитет на Тайната вътрешна революционна организация в Поликрайще, а на останалите са се обсъждали комитетски дела.
Въз основа на изследването на Тодорка Драганова за Търновския революционен комитет, може да се направи изводът, че Революционният комитет в Поликрайще е създаден именно през февруари 1869 г., едновременно с този в Търново, по време на първата обиколка на Левски.
И днес, 152 години след като стъпките на Апостола заедно с тези на Отец Матей Преображенски – Миткалото за пръв път са отекнали в Поликрайще, нека си спомним за неговия подвиг. Нека да си спомним и за всички негови сподвижници от селото: братята Иван и Ангел Цвяткови Пендови, свещениците Георги Маринов Полуганов, Христо Попиванов Пендов и Димитър Добрев, презвитера Гергина Полуганова, хаджи Еню Дачев Еневски, Михаил Велев Димитров, братята Тодор и Трифон Атанасови Нейкови, Андрей Маринов Маринчев, Пенко Удварев, Иван Точков, Къню Младенов, Дико (Динко) Владов и другите комитетските дейци, чиито имена не знаем (20 души) и се преклоним пред тях.
Текстът е основан на извадки от книгата „Илюстрована история на Поликрайще" “, Том I „През превратностите на времето“, с автори Трифонка Романова Попниколова, проф. д-р Георги Николов Георгиев, Никола Георгиев Попниколов и д-р Марияна Николова Георгиева
Бележка на редакцията: Днес Поликраище се пише с „и" в средата, но проф. д-р Георги Николов Георгиев и д-р Марияна Николова Георгиева - син и дъщеря на дългогодишната учителка по български език и литература в селото Трифонка Романова Попниколова и на най-дългогодишния директор на училището Никола Георгиев Попниколов и праправнуци на създателя на школото през 1825 г. свещеник Георги Маринов Полуганов, държат името на населеното място да се изписва с „й" - така, както са го кръстили дедите им.
