На 14 февруари се навършват 105 години от смъртта на именития възрожденец
Автор: Атанас Коев
На 23 август 1854 г. в крайдунавския град Видин се ражда един от големите български възрожденци Михалаки Георгиев. Неговият баща е от богатите хора на града, занимаващ се с кожухарство и скотовъдство. Твърде рано момчето остава сирак и през 1869 г. заминава да учи в чешкия град Табор, където завършва земеделско-индустриално училище.
Завърнал се от странство, младежът учителства в родния си град за известно време (1874-1878г.). Той развива широка просветна и обществена дейност, като печата статии по стопански въпроси във вестник „Право“ и в списанията „Читалище“ и „Ступан“.
В навечерието на Руско-турската война (1877-1878 г.) Михалаки Георгиев сътрудничи на руското разузнаване, като предава план на Видинската крепост, а също стопански и военни сведения, давайки по този начин своя принос за освобождението на България от турско робство.
Във вече свободната си родина за известно време е чиновник, а от 1880 г. учителствува отново в Лом и в София. През това време той подготвя и издава първия български гимназиален учебник по ботаника.
От 1884 г. Георгиев окончателно се отдава на стопанска, обществено-политическа и културно-просветна дейност. В периода 1884-1893 г. е началник на отделение в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията, където се изявява като един от организаторите на земеделското образование в България. През 1892 г. е назначен за председател на Комисията на първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив.
В редица статии по стопански въпроси Михалаки Георгиев се застъпва за модернизиране на българското земеделие и за развитие на промишлеността у нас. Той редактира списание „Домакин“, в което публикува материали в същата насока.
През 1894-1899 г. видинският възрожденец е назначен за дипломатически представител на Княжество България във Виена и Белград.
Завърнал се в България, започва да издава вестник „Балканска трибуна“, където открито критикува монарха за управлението му. Това става причина за многократни конфискации на отделни броеве и за няколкократни затваряния на Георгиев в Черната джамия.
След като най-накрая вестникът е спрян окончателно, той се оттегля от активна политическа дейност и хвърля всичките си сили на културния фронт, ставайки един от основателите на дружество „Славянска беседа“ на „Физико-медицинското общество“ и на „Българското земеделско дружество“.
Поддържа тесни връзки с проф. Димитър Шишманов и Иван Вазов. От 1884 г. е избран за редовен член на БДК (дн. БАН).
През 1890 г. излизат първите разкази на Михалаки Георгиев, отпечатани в списание „Денница“. В тях са отразени впечатленията му от току-що отминалата Сръбско-българска война.
В следващите творби видинският белетрист отразява предимно живота на българското село от края на XIX век. Воден от желанието да се слее напълно с героите той създава разказите си на видински диалект.
Творбите му са със социална насоченост и предизвикват недоволството на властниците. Така например в разказа „С тебешир и въглен“ авторът налага мнението си, че само богатите и насилниците могат да извлекат полза от създадените форми на държавно управление, нещо твърде актуално и днес.
Постепенно възрожденецът стига до пълно разочарование от съществуващата политическа действителност в България, като в творбата „Три срещи“ дори възкликва огорчен „Рози садихме, а само тръни поникнаха“.
Особено го отвращават партизанщината в политиката, алчността на държавниците ни за материални облаги и потъпкването на законите и морала от тях. На всичко това той се опитва да противопостави мъдростта и нравствеността на народа ни въплатени според него в „патриархалната задруга“ (разказът „Рада“).
Творбите на Михалаки Георгиев са публикувани в списанията „Мисъл“, „Български преглед“, „Летописи“, „Българска сбирка“ и в „Църковен вестник“, като псевдонима, под който излизат произведенията му, е Хаджи Мирзабей.
Същевременно видинският творец написва либрето за операта „Тахир беговица“.
Творчеството на този виден българин е с остра обществено-социална насоченост, а в разказите му винаги има ясно изразена морална поука. Събитията и образите са разкрити постепенно и нямат сложни сюжетни постройки, действието е забавено от редица подробности и отклонения, характерни за народния разказвач, като езикът притежава образността на народната реч.
Всичко това прави неговите произведения лесни за четене, като те са твърде актуални и значими днес.
Михалаки Георгиев умира на 14 февруари 1916 г. и е погребан в София. Тази година отбелязваме 105 години от неговата смърт.
