На 13 февруари се навършват 120 години от смъртта на този виден деец на национално-революционното ни движение
Автор: Атанас Коев
На 13 февруари се навършват 120 години от смъртта на Иван Атанасов-Арабаджията – виден деец на национално-революционното ни движение, сподвижник и другар на Апостола на свободата Васил Левски. Той е деен участник в Априлското въстание през 1876 г. и в Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Бъдещият бунтар е роден в село Каратопрак (дн. с. Чернозем), Пловдивско, през 1830 г. в патриотично и родолюбиво българско семейство. През 1865 г. се прехвърля да живее в пловдивското село Царацорово, където започва да се занимава с арабаджийство (коларство). Заради своя занаят получава прозвището Арабаджията, с което става известен сред нашите революционни дейци. Поради своята сръчнаст и умения бързо напредва в занаята и придобива добро за времето си състояние.
Иван Атанасов
Революционната си дейност Иван Атанасов започва като близък сподвижник на Васил Левски. Той укрива често Апостола в своя дом и го придружава при обиколките му за изграждането на революциони комитети в Пловдиския край. Заедно с това Арабаджията изпълнява редица отговорни задачи, възлагани му от Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Видният наш революционен деец особенно тежко преживява залавянето и гибелта на Ленски, но въпреки тежката загуба продължава вярно и всеотдайно да служи на революционното дело, целящо освобождаването на България от османско владичество.
Арабаджията се включва активно в подготовката на Априлското въстание. Като член на честния революционен комитет в село Царацорово присъства на историческото събрание, провело се в местността Оборище, където е решено кога да се вдигне бунта в Панагюрския революционен окръг.
След преждевременното избухване на Априлското въстание поради предателство, Иван Атанасов сформира чета от въстаници в село Царацорово, с която води няколко тежки сражения с турския башибозук.
При потушаването на бунта видният революционер е заловен и в продължение на няколко месеца е подложен на нечовешки мъчения и издевателста, за да издаде другарите си. Той обаче не проронва нито дума, като накрая е освободен от тъмницата поради липса на доказателства.
Фотография, заснета вероятно в София след 1880 г. Арабаджията (крайтияг в ляво) е сред арестуваните въстаници след потушаването на Априлското въстание
След Освобождението на България от османско владичество Иван Атанасов се изявява като един от най-актвните наши борци против разпокъсването на страната ни, наложено от решенията на Берлинския конгрес.
Без въобще да се замисля той веднага се включва в започналата подготовка за съединение на Княжество България и Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. Атанасов взема дейно участие в самия съединистки акт, като организира и оглавява малка чета в помощ на съединистите.
Заради голямата народополезна дейност видният български революционен деец е избиран последователно за народен представител в Четвъртото, Петото и Шестото Обикновенни Народни събрания, където продължава да работи неуморно за благато на народа ни.
Иван Атанасов умира на 13 февруари 1901 г., като е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги за освобождението на страната ни от турско робство, както и за Съединението на Княжество България с Източна Румелия. С дейността си като революционер той оставя трайно диря във възрожденската ни история и в първите години на младата българска държава.
