Писателят предвиди и описа днешната ни изолация още преди 23 години
Автор: Борис Цветанов
„На вятъра учените правеха догадки. Готвеха се безпомощно да вдигнат ръце и да се предадат, ала ги беше срам да сторят това и им се искаше сами да се откажем от тяхната помощ. Нощите прекарвахме самотно, загледани в набраздената пустош на таваните. Денем се стараехме да не се срещаме по стълбите и в асансьорите.
Заобикаляхме се. Престанахме да се ръкуваме. Забравихме,че мъжът и жената са създадени да се привличат. Влюбените не се целуваха. Определяха си срещи, ала стояха на почтено разстояние един от друг, обясняваха чувствата си със знаци и си пращаха въздушни послания отдалече. После се разделяха и всеки отиваше в самотното си легло. На редките сватби, които ставаха, никой дори не помисляше да вика „Горчиво!".
Гробарите се сдобиха със специални изолационни облекла и идваха сами да приберат мъртвите. Продавачите от магазините стояха зад бронирани изолационни витрини. Автобусите,тролеите и трамваите пътуваха полупразни...
И колкото по-тежко ставаше, толкова по-злъчни думи намирахме един другиму да изречем..."
Откъс от разказа „Апокалипсис"
Авторът на цитираната творба, публикувана в сборник разкази „Апокалипсис" през 1997 г. е Васко Жеков. Той е роден точно преди 80 години на 9 януари 1941 г. в плевенското село Ласкар.
Завършил е ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“. Работил е като артист в кукления театър в Плевен. 15 години е бил редактор и завеждащ отдел във вестник „Литературен фронт", секретар на СБП (1990-1994), говорител на СБХ, директор на Националния литературен музей до 2004 г.
Жеков е автор на над 20 книги, романи и сборници разкази, сред които „Нощни телеграми“, „Тревожни пари“, „Пазачът на планетата", „Сбогом до другата война“ и др. Лауреат е на повече от 30 награди за разкази.
Играл и в киното, макар само в един филм: „Ти, който си на небето“.
За нестандартния Васко може да се пише само нестандартно. Той не е за очерк, не е за литературна критика. Интервютата с него показаха, че и в тях той е избледняла снимка на фона на колоритната му фигура.
Софиянци са го срещали - няма начин да не им е приковавал погледа: един снажен, предизвикателен на вид мъж, с широкопола шапка и впечатляваща лула. По едно време носеше и фенер.
Толкова внушителен е и в призванието си. Един артист по душа, мечтал да играе, сега споделя, че „сега играя пишейки".
Носи в душата си неотразимо чувство за хумор, една самоирония, която подкупва.
Когато бил секретар на СБП, в почивните дни си ходил на село да помага на баща си, който решил да се занимава със стопанска дейност. „През седмицата – казва Васко – пасях писателите, в събота и неделя – кравите".
Между другото точно пасейки и гонейки непослушните кравички написва „Приказки – четиво за възрастни". Врели и кипяли във фолклора специалисти са смятали посланията там за народни мъдрости, но всъщност са си на Васко.
Обикнал селото, с месеци си гледал всичко, което давала природата, приготвял си зимнина, даже направил невероятни открития като безпогрешно почистване на картофените растения от най-голямата напаст – ония нахални бръмбарчета; ами много лесно – с помощта на... прахосмукачка.
И други открития и иновации има. Но Васко си е писател.
И тук иронизира. Срещнал го познат. Е,депутат човека. Пита го: „Как си? Пишеш ли?“, „Пиша“, отвръща. „Пиши, пиши, така трябва“, наставленически казва оня. А Васко: „А ти четеш ли?“, „Не. Нямам време“, „Недей, недей, така трябва!“.
Бил е бохем, душа на компании, запои по три дни, в които са били Дончо Цончев, Христо Калчев, Янко Станоев, Виктор Пасков, Георги Трифонов и други...
За онова време, в което сега толкова се говори за подслушване и следене, се шегува: „От ДС идваха при нас да ни подслушват, ние ги напивахме и тях ги уволняваха“. И допълва и за хубави хора сред тях, с истинско мъжко поведение. Като един Петко Михов, спасявал не един и двама.
Бил е три месеца в политиката и му дошло до гуша.
Политиците са хора, които приказват нищо с много думи, заключава Васко, после ги повтарят с много шум, те нямат идеи, те са като папагали, навити на пружини и никога не стигат и до малките истини на живота...
И тъй като обещах написаното да е нестандартно, ето няколко мисли на Васко Жеков, плод на познания и опит, тихи мъдрости:
„Когато един човек се измъкне от битовото, от актуалното и навлезе във философското, тогава вече има единение с висшите сили.“
„Един мъж престава да е мъж, когато момичетата от съседната маса не са по-хубави от тези в спомените му.“
„Всеки човек заема уникално място в живота, което не може да бъде запълнено от друг.“
„Сега сме всеки срещу всеки, а това е „ходом марш на място“.
„Някога от интелектуалеца се искаше да е талантлив, сега - да е скандален.“
„Всеки творец, хванал политическа патерица, вече е инвалид.“
„Писателите имат три основни порока: пият, ходят по жени и пишат. Третият порок е най-страшен и е завинаги. Пък и обичат да се хвалят, лошото е, когато започнат да преиграват.“
Но да се върнем към онова, което предсказа Васко Жеков преди 23 години. Сега той е дори по-песимистичен. Защото живеем в свят, в който най-отпред са неможещите и незнаещите.
„Не съм сигурен, споделя Васко, че идват добри времена, генът може би ни се е изтощил“.
И още: „Негативната енергия е навсякъде по улиците. Тя не се вижда, но медиите по цял свят я разнасят. Негативната енергия ни кара да се изолираме един от друг, да слагаме преграда помежду си, да се страхуваме от поздрави...“
