На 6 януари се навършиха 75 години от смъртта на котленския просветител
Автор: Атанас Коев
На 6 януари се навършиха 75 години от смъртта на Божил Райнов – виден български просветен деец от края на XIX и началотото на XX век, изявявещ се и като журналист и преводач.
Бъдещият наш просветител започва земния си път в Котел на 21 юли 1857 г. Първоначално учи в родния си град, след което заминава за Одеса и постъпва в Духовната семинария. Впоследтвие се прехвърля в Киев и продлъжава обучението си по богословие в тамошната семинария.
След като я завършва, се отправя за Белгия, за да следва литература в Лиежкия университет. През 1878 г. Божил Райнов се дипломира като литератор и се завръща в родния си град, където учителства в продължение на две години. Впоследствие е учител в Русе от 1880 до 1881 г.
Когато през 1881 г. в Солун се открива Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, той е назначен за неин пръв директор. На този пост остава в продължание на три години до 1883 г., като с дейносттта си допринася в значителна степен за утвърждаването й като водещо учебно заведение в останалите под османско владичество наши земи.
През 1884 г. Божил Райнов се завръща в свободна България и се включва в обществено-политическия живот на страната ни. Същата година той е назначен за окръжен управител на град Кюстендил, а на следващата година учителства в Силистра. В 1887 г. е окръжен управител на Шумен, а през 1889 г. е учител във Варна.
В края на 80-те години на XIX век влиза в редовета на Либералната пратия на д-р Васил Радославов. В периода 1890-1893 г. е избран за народен представител в Шестото Обикновенно Народно събрание, от листата на радославистите.
Бидейки родолюбец и патриот, Божил Райнов преживява тежко първата национална катастрофа, сполетяла България след края на Междусъюзническата война. Въпреки покрусата, той продължава обществено-политическата си дейност и когато на власт идва партията на д-р Васил Радославов, е назначен за директор на Държавната печатница, като на този пост е от 1914 до 1918 г., провеждайки целеносочено издателската политика на радославистите.
След края на Първата световна война и поражението на страната ни в нея Райнов става директор на Българска кооперативна банка, като в продължение на цели четири години умело ръководи дейността й в тези трудни следвоенни години. Когато напуска този пост, той отново се отдава на учителската професия, преподавайки литература в Графичното училище при Държавната печатница от 1923 до 1928 г.
Видиният български просветен и обществено-политически деец умира в София на 6 януари 1946 г.
Преживе Божил Райнов се занимава активно с публицистична дейност, като е един от основателите и пръв главен радактор на вестник „Народно съзнание“ в 1887 г. След това той последователно редактира няколко наши вестника, сред които „Вестник за политическа книжовност“, „Сила“ , „Свободен гражданин“ и др. Често публикува свои статии и материали в сисание „Пролет“.
Интересно е де се знае, че той е баща на известния наш актьор Коста Райнов, оставил забележима следа на театралната сцена.
