За цар Самуил, отказът на България да подкрепи Северна Македония и критериите от Копенхаген

Автор: Иван Николов

​Отказът на България да подкрепи на този етап преговорната рамка за еврочленството на Северна Македония предизвика бурни антибългарски реакции, които в Северна  Македония никога не са и стихвали, но сега пламнаха и в някои кръгове в България, съседните страни, та дори и в Европа.

Бивши и настоящи политици, журналисти и политически коментатори и анализатори си дадоха за право да раздават непоискани „европейски” съвети на България, която, както и винаги досега, трябвало да си затвори очите и щедро и безусловно да подкрепи македонското еврочленство, пък после в процеса на преговорите да се решават спорните въпроси?

Дори конструираха тезата, че задържането на преговорите за македонското еврочленство било обслужвало руските интереси на Балканите!? Като че ли езика на омразата и сатанизацията на България обслужва европейските интереси.

Ходът с безусловната и безрезервна подкрепа България го игра със сръбското еврочленство и той не само не бе оценен по достойнство от сръбските правителства, но и с нищо не допринесе за подобрение на положението на българското малцинство в Западните покрайнини, които, между другото, Сърбия съвсем незаконно ги владее след разпадането на Югославия.

Относително леко получената подкрепа за началото на преговорите утвърди убеждението сред сръбските политици, че в Европа лесно може да се влезне през задния двор и даже дълбоко да се бръкне в еврофондовете. Така преговорния процес зацикли – от март 2012 г. до сега, Сърбия е затворила само две от общо 35 преговорни глави.

С други думи, умишлено протака преговорния процес с цел печелене на време и изчакване на благоприятни международни обстоятелства за решаване на сръбския национален въпрос – създаване на Велика Сърбия от териториите на Република Сръбска, Черна Гора, Косово, пък и от Македония.

Независимо от мантрата за „никога по-добрите отношения между Сърбия и България”, която често едностранчиво се подхвърля от българска страна, достатъчно е да прочетем антибългарските изявления на сръбски официални лица през последните няколко години, за да разберем откъде духат ветровете и какви са целите на последните яростни антибългарски провокации в Македония.

Изместването на същността на спора за преговорната рамка към историческите въпроси от българска и към въпросите за „идентитетот и язикот” от македонска страна, води до замитане на съществените политически и икономически въпроси, от които зависи не само устойчивото решаване на отношенията между двете държави и македонското еврочленство, но и стабилността на Балканите и в Европа.

От това и от лобистките ходове на учениците на сръбската дипломатическа школа идват и недоуменията по българската позиция за историческите въпроси, които прозвучаха в изказванията на някои евробюрократи.

Колкото и да сме прави в исканията си, ние не можем да очакваме от Михаел Рот или Ангела Меркел да познават тънкостите и да арбитрират в нашите спорове за цар Самуил и Гоце Делчев. Най-много да ги бутнат в графата „двустранни спорове” и както с Гърция, да ни оставят две-три десетилетия да се разправяме с македонските „историчари”. Може би точно затова българо-македонския спор за преговорната рамка трябваше да им бъде сервиран на по-разбираемият за тях, брюкселски език.

Днешните евробюрократи едва ли разбират нещо от нашата средновековна и нова българска история, но ако им кажем, че Северна Македония не покрива критериите от Копенхаген, тогава може и да се замислят. А тя определено не ги покрива.

Защото, за да започне преговори за присъединяване към ЕС, Северна Македония трябва най-напред да отговаря на първият основен критерий: „институционална стабилност като гаранция за демократичен и правов ред, за опазването на човешките права, както и зачитането и защитата на малцинствата”.

На второ място е: „Функциониращо пазарно стопанство и способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС”, и на трето: „Възможност за поемане на задълженията на членството, включително и капацитета за ефективно прилагане на правилата, стандартите и политиките, които съставляват законодателния корпус на ЕС („достиженията на правото“), както и придържане към целите на политическия, икономическия и паричен съюз”.

За нас е по-важно и политически по-печелившо, изхождайки от критериите от Копенхаген, заедно с нашите европейски партньори да настояваме, преди започването на преговорния процес, Северна Македония да осигури институционална рамка и ефикасни правни механизми за защита на личната сигурност и човешките и малцинствени права на ония македонски граждани които се декларират като българи.

Да настояваме да санкционират езика на омразата срещу българите и да престанат преследванията и кампаниите срещу тях. Когато те се почувстват признати и сигурни, тогава и българската история и българският език си идват на мястото като неделима част от тяхното българско национално самосъзнание.

Към настоящия момент Конституцията на Северна Македония не признава нито българите, нито техните национални и човешки права, а ние искаме да признаят, че самите македонци са произлезли от тях и от българската история!

Не че не е вярно. Но за да може тази историческа истина и правно да се материализира, българите първо трябва да бъдат признати с македонската конституция а след това и с един пакет закони, благодарение на които те не само да се почувстват сигурни и защитени, но и свободно да упражняват своите граждански и културно-просветни права които са в основата на всяка национална самобитност и гражданска сигурност.

Също така, македонската позиция е много по-уязвима пред европейските партньори от гледна точка на вековното протакане на строежа на ЖП линията София – Скопие и на македонската отсечка от транспортен коридор № 8. Европеизирането на Северна Македония без свободно движение на хора, стоки, идеи и капитали, няма как да се случи.

Ето за тия фундаментални неща трябва да говорим много повече с македонските и европейските ни партньори. Културната надстройка и историческите спорове ще продължат още известно време и по примера с другите югорепублики, ще си дойдат на място и постепенно ще стихнат.

Парадоксално е, че една Албания нямаше никакъв проблем да признае съществуването на българско малцинство върху собствената си територия. Македонските власти също няма как да изтрият българите от етническата си карта, независимо от това колко дълго ще си затварят очите пред безспорните исторически факти.

Освен това, през изтеклите три десетилетия над 110 000 македонски българи документално са доказали българския си произход и са подписали нотариално заверени декларации за българско национално самосъзнание в процедурата за придобиване на българско гражданство. Сред тях са и не малко високопоставени официални представители на Северна Македония.

Следователно, има българи в Семверна Македония, спазвайте правата им, ако искате да станете членка на Европейския съюз!

Ние не бива да допуснем европейските ни партньори да останат с впечатлението, че българо-македонския спор за преговорната рамка е някаква инатчийска комшийска разправия. Най-малко става дума за зачитането на фундаменталните принципи и критерии, върху които е изграден ЕС, и които са задължителни за всички кандидат-членки.

В по-широкия смисъл, става дума за по-мащабни геополитически игри, от които зависи не само мира и сигурността на Балканите, но засягат и самия Европейски съюз. При всичкото ни уважение към европейските лидери, те също не са застраховани от грешки.

Да припомним, че едно изказване на Ангела Меркел създаде бежанския проблем в Европа. Това, че една кандидат-членка влиза в брутален конфликт със съседна държава членка на Европейския съюз, би трябвало да включи всички сигнални лампи в Брюксел. Особено на фона на надигащия се великосръбски национализъм в Белград и случващото се в Република Сръбска, Черна Гора и Косово.

През изтеклите три десетилетия от разпадането на Югославия, ние научихме, че колкото и убедителни да са историческите факти, не малко македонци вече считат себе си за отделна нация.

Как ще хармонизират македонското си национално самосъзнание, с безспорния български произход и българската национална история си е техен проблем, до момента докато не нагазят в нашата история и нашите интереси. Тогава вече стават не само наш, но и европейски проблем.

В ерата на свободата на словото и дигитализация на историческите източници, те закономерно ще трябва да преосмислят юго-комунистическата си историография и да преминат през сложен културно-просветен катарзис.

Проблемът е, че в Северна Македония свободата на словото все още не може да извади скритите исторически факти и да разобличи фалшивите антибългарски догми дълбоко залегнали в съзнанието на македонците. Проблемът не е само в това, че тия догми са фалшиви, а затова че са опасни.

Сатанизацията на България и българите като „фашистки окупатори” и врагове които заплашват „македонскиот язик и идентитет”, съвсем не е нещо безобидно пред което можем да си затворим очите.

Изясняването на безспорните и спорните исторически въпроси, е фундаментална предпоставка за цивилизовано решаване на проблемите от тоталитарното юго-комунистическо наследство. Това не е само български но и европейски интерес. Така че от разбирателството с България реално зависи дали Северна Македония ще започне преговорите за членство в ЕС.

Агентурните влияния, лобистките натисци и заиграване с прийомите от времето на Антантата и Централните сили, със сигурност няма да помогнат.

Все пак, в заключенията на Съвета на ЕС за началото на преговорите с РС Македония от 25 март т.г. беше казано: „Добросъседските отношения и регионалното сътрудничество продължават да бъдат основни елементи от процеса на разширяване, както и от процеса на стабилизиране и асоцииране. Съветът припомня, че е важно да се постигат осезаеми резултати и да се прилагат добросъвестно двустранните споразумения, включителното Преспанското споразумение с Гърция и Договорът за добросъседски отношения с България, като част от процеса на разширяване”.

Няма как македонските политици да не знаят тия елементарни принципи за добросъседството, регионалното сътрудничество и спазването на двустранните споразумения. Другото би било недопустим държавнически дефицит. Или умишлено миниране на преговорите за македонското еврочленство в интерес на чужди антиевропейски геополитически интереси.

За нас е единствено важно да защитим нашата позиция пред европейските ни партньори по възможно най-убедителният начин. Да я представим не само като наша, но и като обща европейска позиция. Тогава ще отпаднат и „европейските уроци” и упреците които ни отправят разни бивши и сегашни политици, журналисти, анализатори и коментатори.

Да не говорим за истеричните крясъци на македонските политици, които още не надникнали през  вратата на ЕС, почнаха да ни учат кое е европейско и кое не е.