Той се жени за Мария Андреева, племенница на Апостола на свободата Васил Левски, дъщеря на неговата сестра Яна
Автор: Атанас Коев
На 10 декември се навършват 110 години от смъртта на Васил Платнаров – виден деец на българското национално-освободително движение от 60-те и 70-те години на XIX век, председател на Карловския революционен комитет.
Бъдещият бунтар е роден в Карлово през 1845 г. в родолюбиво и патриотично българско семейство. Още от малък той е закърмен с идеите за освобождение на поробеното Отечество от петвековния турски гнет.
Първоначално учи в родния си град, където завъшва местното класно училище, а след това се отдава на революционна дейност.
През 1869 г. става член на основания в Карлово частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация (ВРО). Наскоро след това той е избран за председател на комитета в града. Заедно с Филип Тотю е изпратен в Русия за да закупи оръжие за предстоящия бунт.
Тъй като турските власти влизат в дирите на съзаклятниците е принуден да остане там, където се занимава с търговска дейност. След завръщането си в България отново е избран за председател на революциония комитет в родния си град.
Когато през пролетта на 1876 г. започва подготовката за Априлското въстание, карловският революционер взема активно участие в нея. На провелото се в местността Оборище събрание е делагат от района на Карлово, Войнягово и Дъбене.
Апостолът Георги Бенковски обаче го отстранява от събранието под предлог, че е с нередовни пълномощия. Така Карлово и околността му остават неинформирани за приетите на форума решения за предстоящото въстание, което обрича предварително бунта на неуспех.
След погрома на въстанието Платнаров успява да се спаси от преследващия го турски башибозук и участва като доброволец в избухналата през лятото на 1876 г. Сръбско-българска война.
Когато започва Руско-турската война (1877-1878 г.), карловският бунтар се включва в редовете на Българското опълчение. За проявените от него храброст и героизъм в сраженията с османския аскер е награден с Георгиевски кръст „За храброст“.
След освобождението на България от турско робство Платнаров заминава за Русия и се записва да следва право. Когато се дипломира като юрист, се завръща в новоосвободеното отечество и в продължение на дълги години работи първоначолно като съдия, а след това и като адвокат в родния си град.
Жени се за Мария Андреева, племенница на Апостола на свободата Васил Левски, дъщеря на неговата сестра Яна.
Васил Платнаров умира на 10 декември 1910 г. в Карлово, на 65-годишна възраст. Погребан е по подобаващ начин от своите съграждани за големите му заслуги за освобождението на България от османско владичество.
