На 30 ноември се навършват 65 години от смъртта на един от най-изявените български учени
Автор: Атанас Коев
На 30 ноември се навършват 65 години от смъртта на проф. Александър Балабантов – един от най-изявените български учени, занимавали се дълго и задълбочено с историята на класическите литератури.
Житейският път на този наш интелектуалец започва в македонския град Щип на 18 януари 1879 г. Първоначално той учи в родния си град, след което завършва българската Солунска гимназия и Класическата гимназия в София.
Като стипендиянт на Министерството на народното просвещение е изпратен да следва класическа филология в Лайпцигския университет. Дипломира се в Ерланген, където защитава и докторат на тема „Изследвания върху правното положение на гръцката жена“.
Балабанов се завръща в България през 1904 г. и бива назначен като учител в столичната Първа мъжка гимназия, където учителства в продължение на близо осем години, като през това време за кратко е и драматург в Народния театър.
Научната му кариера започва през 1908 г., когато е избран за частен доцент в Софийския университет, а след четири години става и редовен доцент. От 1917 г. е изънреден професор, като наскоро след това е избран за редовен професор и е назначен за ръководител на Катедрата по класическа филология.
Още като ученик Балабанов започва да публикува свои преводи на Омировата „Илиада“ в списание „Български преглед“, а годината е 1898-ма, като след това сътрудничи на тогавашния литературен печат със свои стихове, статии и есета.
През 1905 г. той основава литературно-художественото списание „Художник“, ставайки негов главен редактор. Три години по-късно заедно с изявеният журналист Йосиф Хербст редактира вестник „Време“, като същевременно е и редактор на изданието „Архив на Министерството на народното просвещение“.
Балабанов основава и редактира първият български литературен вестник „Развигор“ през 1921 г., както и списание „Прометей“.
Той е известен в научните среди като задълбочен изследовател на историята на класическата литература и по-конкретно на гръцката. През 1911 г. излиза от печат монографията му „Еволюция на мотивите в гръцката поезия в класическия период“, а появилата се през 1914 г. „История на класическата литература“ претърпява три последователни издания. Интерес за читателите представлява и книгата му „Любов и поезия“ (1939 г.).
Балабанов е автор на редица преводи от немски и старогръцки език. През 1906 г. той превежда на български „Фауст“ от Гьоте, но голямо значение у нас имат преводите му от старогръцки, тъй като със своята прицизност те получават широка популярност. Сред тях се отличават „Басни“ от Езоп, „Характери“ от Теофраст, „Федон“ от Платон и др. Той превежда от старогръцки и голям брой трагедии на Есхил, Софокъл и Еврипид, както и комедиите на Аристофан, като за тях през 1914 г. Балабанов е отличен със специалната награда на БАН.
В продължение на близо половин век изявеният наш учен публикува голям брой статии по различни литературни, театрални и обществени въпроси. В тях той се изявява като убеден демократ и ревностен защитник на реализма.
В публикациите си Балабанов се обявявя открито срещу естетизма, формализма и догматизма в българската литература. Разкрива и доказва убедетелно високата художествена стойност на „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов – дотогава писателят революционер изобщо не е признат в нашите литературни среди.
Изтъкнатият наш учен умира в София на 30 ноември 1955 г., на 76-годишна възраст, оставяйки ни богато литературно и научно наследство.
