На 21 ноември се навършват 110 години от смъртта на Васил Стоянов – виден наш просветител, читалищен деятел и общественик от периода на Възраждането и първите следосвобожденски години на младото Княжество. Той е сред основателите на Българското книжовно дружество (БКД), предшественика на днешната БАН.
Роден в село Жеравна на 28 юли 1839 г. в семейството на пастир, първоначално той учи в местното килийно училище, а след това известно време е овчар в Добруджа. Впоследствие се записва ката ученик във взаимоучителното класно училище в Шумен, където негови учители са видните просветни дейци от този период Иван Богоров и Сава Доброплодни.
Там се запознава и сближава с друг бележит българин Васил Друмев, с когото през учебната 1857-1858 г. са помощник-учители. Стоянов взема дейно участие в културния живот на града като читалищен деец и актьор в трупата на Доброплодни, участвайки в първото театрално представление в България – комедията „Михал“.
През 1858 г. младежът се отправя за Прага, където завършва гимназиалното си образование. Когато през 1862 г. започва да се създава легията на Г. С. Раковски в Белград, заминава за сръбската столица и се включва в нея. След разпускането й се връща отново в чешката столица и се записва да следва в Историко-филологическия факултет на Пражкия университет. Там той установява тесни контакти и връзки с редица чешки учени и културни дейци, сред които П. Палацки, В. Ханка, Фр. Ригел и др.
В Прага Васил Стоянов заедно с Марин Дринов обмислят създаването на Българско книжовно дружество (дн. БАН). По-късно, в края на 1869 г. двамата заедно с Любен Каравелов, Васил Друмев и други видни българи пристъпват към създаването на дружеството. След като то вече е факт, Стоянов става негов деловодител, като е такъв в периода 1869-1872 г. Същевременно е и редактор на изданието му „Переодическо списание“ и основава библиотеката му през 1869 г. От същата година е действителен член на БКД.
Поради просветителските си възгледи Васил Стоянов е нападан остро от Любен Каравелов, Христо Ботев и други български революционни дейци, тъй като смята, че народът ни трябва първо да бъде просветен и тогава да се мисли за националното му освобождение.
В периода 1873-1879 г. видният наш просветител е учител в Болградската българска гимназия. След освобождението на страната ни от османско владичество се завръща в родината и е назначен за вицегубернатор на Варна, а през 1880 г. става държавен комисар по настаняването на бежанците в Източна България.
През 1881 г. по инициатива на Васил Стоянов БКД се премества от румънския град Браила в София. В продължение на година видният български просветител е главен секретар на Министерството на народното просвещение, а през 1882 г. е избран за член на Държавния съвет на Княжеството.
В продължение на десет години, от 1884 до 1894 г., Васил Стоянов е директор на Народната библиотека. От 1884 до 1898 г. е подуправител на БКД. За кратко време е директор на Девическата гимназия в столицата, след което преподава етнография и българска история във Военното училище.
Видният български просветител и общественик умира в София на 21 ноември 1910 г.
Приживе Васил Стоянов се занимава дълги години със събирателска дейност, като още в 1858 г. обнародва в списание „Български книжици“ събрани от него народни песни. Когато учи в Чехия, сътрудничи на редица местни переодични издания, в които публикува статии за българската литература, за П. Р. Славейков, за братята Миладинови и т.н.
Той последователно запознава чешката културна общественост с фолклора и етнографията на народа ни, с живота и дейността на Г.С. Раковски, П. Хитов и други български революционни дейци, проследява политическия и духовен живот на сънародниците ни през този период.
В чешките вестници и списания Стоянов се изявява като един от първите български литературни критици, а през 1869 г. замисля издаването на малка енциклопедия „България“. Събира данни за историческото и културно развитие на народа ни, за неговия език, бит и фолклор.
В архива на видния наш учен, съхраняван в БАН се пазят бележки по естетика и данни за местонахождението на редица стари български ръкописи. Особено големи са заслугите му за създаването и укрепването на БКД.
След освобождението на страната ни от турско робство той отново е деловодител на дружеството и редактор на „Переодическото списание“, оставайки в историята му като човек, съдействал активно за развитието и утвърждаването му на национален научен и културен институт.
