На 8 ноември се навършват 145 години от неговото рождение
Автор: Атанас Коев
На 8 ноември се навършват 145 години от рождението на Андрей Протич – виден археолог, изкуствовед, филолог, литературен и театрален критик, оставил с дейността си трайна диря в българската наука. В продължение на близо половин вектой работи неуморно и всеотдайно за представянето на изкуството ни от средновековието до времето, в което работи и твори.
Изявеният българин е роден в македонският град Велес на 8 ноември 1875 г., като първоначално учи в родния си град, след което завършва гимназия в София. В периода 1895-1896 г. младежът следва философия в Хайделберг и Лайпциг, а в началото на ХХ век се дипломира като германист, философ и изкуствовед в Лайпцигския университет (1901 г.). Той се изявява и като полиглот, научавайки за кратко време много добре немски, руски, английски, френски и италиански език.
След завръщането си в България първоначално е командирован в Народната библиотека в София. Впоследствие учителства в столицата – от 1902 до 1907 г. и от 1912 до 1915 г.
През 1908 г. Протич е назначен за началник на Културното отделение при Министерството на народното просвещение. По време на Първата световна война е военен кореспондент, а през 1919 г. е редактор на вестник „Военни известия“.
За период от около 8 години българският учен е начело на Народния археологически музей. Той става един от основателите на дружеството „Съвременно изкуство“ и на издаваното от него едноименно списание.
Заради многостранната си творческа дейност Протич е избран за действителен член на Българския археологически институт , а от 1946 г. е член на БАН. Той е един от нашите учени с международен авторитет, като през 1904 г. е приет за член на Съюза на югославските художници, а от 1930 г. е член-кореспондент на Румънската академия на науките.
Умира в София на 3 ноември 1959 г. на 84-годишна възраст, оставяки ни богато литературно наследство.
Андрей Протич започва творческата си дейност като белетрист и през 1898 г. за пръв път сътрудничи но списание „Мисъл“, а след това на редица наши издания, излизащи в България в началото на ХХ век – „Ново общество“, „Съвремена мисъл“, „Пряпорец“, „Камбана“, „Гражданин“ и др.
Постепенно той започва да се изявява и като писател, разглеждайки в творбите си редица нравствено-етични теми, свързани с любовта и брака. Увлича се от модерния по това време индивидуализъм. По-известни негови художествени произведения са: „Ева. Скици и впечатления.“, сборникът му с разкази „Пакостници“, както и романите „Русалка“, „Девственият Йосиф“, „Капричио ди капри“- издаден на френски през 1938г. През 1940г. излиза от печат и комедията му „Бунт у Хисарови“.
Научните интереси на Протич са най-вече в областта на средновековното българско изкуство, като по-важни негови трудове в тази област са: „Югозападната школа в българската средновековна стенопис през 13-14 век“, „Иконография и византийско изкуство“.
Голям принос представляват изследванията му в областта на църковната и битова архитектура, сред които се открояват „Архитектоническа форма на софийската църква „Света София“, „Арбанашките къщи“, „Същност и развитие на българската църковна архитектура“, „Еленските чорбаджии и техните къщи“, „Къщата на копривщенци“ и др.
Протич задълбочено се занимава и с история на изкуството, като още през 1907 г. публикува труда си „Изкуство, театър и литература. Студии и критики“. Други негови творби в тази сфера са: „Изкуството в България“, „Изкуството в София“, „Петдесет години българско изкуство“. Видният наш изкуствовед през 1955 г. издава мащабното си изследване„И. В. Мърквичка. Живот и дейност.“
Андрей Протич остава с творчеството си в българската наука като ерудиран литературен, музикален и театрален критик, както и като изявен историк на българското изкуство, разглеждайки задълбочено развитието му през вековете.
Изследванията му за източната християнска и мюсюлманска архитектура, за българските стенописи, за възраждането на българското изкуство в края на османското иго, преведени на немски и френски език го утвърждават като изявен изследовател, авторитетен учен и културен деец.