Андрей Протич изследва средновековното българско изкуство, църковната и битова архитектура


Андрей Протич изследва средновековното българско изкуство, църковната и битова архитектура
Снимка: Национален литературен музей
05 Ноември 2020, Четвъртък


На 8 ноември се навършват 145 години от неговото рождение

Автор: Атанас Коев

На 8 ноември се навършват 145 години от рождението на Андрей Протич – виден археолог, изкуствовед, филолог, литературен и театрален критик, оставил с дейността си трайна диря в българската наука. В продължение на близо половин вектой работи неуморно и всеотдайно за представянето на изкуството ни от средновековието до времето, в което работи и твори.

Изявеният българин е роден в македонският град Велес на 8 ноември 1875 г., като първоначално учи в родния си град, след което завършва гимназия в София. В периода 1895-1896 г. младежът следва философия в Хайделберг и Лайпциг, а в началото на ХХ век се дипломира като германист, философ и изкуствовед в Лайпцигския университет (1901 г.).  Той се изявява и като полиглот, научавайки за кратко време много добре немски, руски, английски, френски и италиански език.

След завръщането си в България първоначално е командирован в Народната библиотека в София. Впоследствие учителства в столицата – от 1902 до 1907 г. и от 1912 до 1915 г.

През 1908 г. Протич е назначен за началник на Културното отделение при Министерството на народното просвещение. По време на Първата световна война е военен кореспондент, а  през 1919 г. е редактор на вестник „Военни известия“.

За период от около 8 години българският учен е начело на Народния археологически музей. Той става един от основателите на дружеството „Съвременно изкуство“ и на издаваното от него едноименно списание.

Заради многостранната си творческа дейност Протич е избран за действителен член на Българския археологически институт , а от 1946 г. е член на БАН. Той е един от нашите учени с международен авторитет, като през 1904 г. е приет за член на Съюза на югославските художници, а от 1930 г. е член-кореспондент на Румънската академия на науките.

Умира в София на 3 ноември 1959 г. на 84-годишна възраст, оставяки ни богато литературно наследство.

Андрей Протич започва творческата си дейност като белетрист и през 1898 г. за пръв път сътрудничи но списание „Мисъл“, а след това на редица наши издания, излизащи в България в началото на ХХ век – „Ново общество“, „Съвремена мисъл“, „Пряпорец“, „Камбана“, „Гражданин“ и др.

Постепенно той започва да се изявява и като писател, разглеждайки в творбите си редица нравствено-етични теми, свързани с любовта и брака. Увлича се от модерния по това време индивидуализъм. По-известни негови художествени произведения са: „Ева. Скици и впечатления.“, сборникът му с разкази „Пакостници“, както и романите „Русалка“, „Девственият Йосиф“, „Капричио ди капри“- издаден на френски през 1938г. През 1940г. излиза от печат и комедията му „Бунт у Хисарови“.

Научните интереси на Протич са най-вече в областта на средновековното българско изкуство, като по-важни негови трудове в тази област са: „Югозападната школа в българската средновековна стенопис през 13-14 век“, „Иконография и византийско изкуство“.

Голям принос представляват изследванията му в областта на църковната и битова архитектура, сред които се открояват „Архитектоническа форма на софийската църква „Света София“, „Арбанашките къщи“, „Същност и развитие на българската църковна архитектура“, „Еленските чорбаджии и техните къщи“, „Къщата на копривщенци“ и др.

Протич задълбочено се занимава и с история на изкуството, като още през 1907 г. публикува труда си „Изкуство, театър и литература. Студии и критики“. Други негови творби в тази сфера са: „Изкуството в България“, „Изкуството в София“, „Петдесет години българско изкуство“. Видният наш изкуствовед през 1955 г. издава мащабното си изследване„И. В. Мърквичка. Живот и дейност.“

Андрей Протич остава с творчеството си в българската наука като ерудиран литературен, музикален и театрален критик, както и като изявен историк на българското изкуство, разглеждайки задълбочено развитието му през вековете.

Изследванията му за източната християнска и мюсюлманска архитектура, за българските стенописи, за възраждането на българското изкуство в края на османското иго, преведени на немски и френски език го утвърждават като изявен изследовател, авторитетен учен и културен деец.


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки