Разказът му излиза в сборника „Апокалипсис", издаден през 1997 г.
Автор: Борис Цветанов
„Всички лаборатории непрекъснато вземаха проби, анализираха резултатите и ги вкарваха в компютрите. На вятъра учените правеха догадки, вече се готвеха да вдигнат ръце и да се предадат, ала ги беше срам и чакаха сами да се откажем от тяхната помощ.
Нощите прекарвахме самотно. Денем се стараехме да не се срещаме по стълбите и асансьорите. Всяко приближаване до друг човек предизвикваше реакция като при късо съединение.
Престанахме да се ръкуваме. Забравихме, че мъжът и жената са създадени да се привличат. Влюбените вече не се целуваха. Определяха си срещи, но стояха на почтено разстояние един от друг.
На редките сватби никой не си помисляше да извика „Горчиво!". На лекар не ходихме и всеки си умираше от собствената си смърт.
Гробарите облякоха специални изолационни облекла. Продавачите в магазините стояха зад изолационни витрини.
Изнервихме се. Овълчихме се. Никой никого не зачиташе. Телевизиите ни ожалваха, всяка сводка беше след тежка информация..."
Ако смятате, че това е писано днес, лъжете се. Това е откъс от разказа на писателя Васко Жеков „Апокалипсис", поместен в едноименния сборник разкази, издаден през 1997 г.
Има много литературни текстове, удивително предсказали събития.
Най-популярен е романът на пенсионирания морски капитан Морган Робъртсън „Безсмислие", в който се описа едно към едно гибелта на кораба „Титаник". Творбата излиза през 1898 г. и книжарниците не проявяват никакъв интерес към нея до 1912 г., когато след потъването на легендарния лайнер издателите стават милионери.
Оказва се, че 14 години преди катастрофата Робъртсън е описал нещата така, както се случват в действителност: в романа кораба се нарича „Титан", има същия брой комини и витла като на „Титаник", съвпада скорост, недостиг на спасителни лодки, водоизместимост, а причината за катастрофата е сблъсък с айсберг.
Светът познава и други любопитни предсказания.
Писателят Жул Верн описа кацането на лунната през 1865 г. Айзък Азимов през 1988 г. пише за обучение по интернет. През 1909 г. Николай Тесла споменава как „всеки човек ще носи безжичен телефон в джоба си". През 1840 г. анализаторът Алекс до Туквил предсказва Студена война след сто години.
Списъкът е голям.
Нека обаче да видим кой е Васко Желев, който скоро ще чукне осемдесетте.
Едва ли има софиянец, който да не се е впечатлявал от един снажен българин с широкопола шапка и лула. По едно време преди години даже носеше и фенер като Диоген.
Това е Васко. Писател, автор на над 20 книги в различни жанрове.
Завършил е Великотърновския университет. Бил е актьор в Плевенския куклен театър. Редактор 15 години във вестник „Литературен фронт", секретар на СБП (1990-1994), директор на Националния литературен музей.
Има дъщеря с чудното име Самуила.
За него всеки човек заема уникално място в живота, което не може да се заеме от друг.
Той не може да живее без да прави нещо. Открил е аксиомата за това кога един мъж престава да е мъж: когато момичетата от съседната маса не са по-хубави от ония в спомените му.
На село си има градинка, сам си приготвя зимнина. И сам е открил разни тайни. Например да се справя с бръмбари по картофите – много лесно: с прахосмукачка. А боб сади заедно със слънчоглед – няма нужда от колове.
Пие само едно питие: чай от магарешки бодил.
Накрая да се върнем в началото.
В едно интервю за агенция „Блиц" от 2015 г. Петя Александрова го пита: - Казват, че писателите имат пророчески дар, ти какво пророкуваш?
- Не съм сигурен, че идват добри времена. Май ни се е изтощил генът. Неможещите и незнаещите са най-отпред.
