Никола Беловеждов - един от видните копривщенски революционери и просветители


Никола Беловеждов - един от видните копривщенски революционери и просветители
02 Ноември 2020, Понеделник


Навършват се 90 години от смъртта на видния деец на българското национално-революционно движение, сподвижник на Тодор Каблешков и Панайот Волов

Автор: Атанас Коев

На 4 ноември се навършват 90 години от смъртта на Никола Беловеждов – виден деец на българското национално-революционно движение, сподвижник на Тодор Каблешков и Панайот Волов. 

Бъдещият бунтар е роден на 25 октомври 1856 г. в Копривщица, в родолюбиво и патриотично българско семейство. Първоначално учи в родния си град, а след това завършва Пловдивското петокласно училище. Когато се завръща в Копривщица, едва 17-годишен става учител.

Там Никола Беловеждов се сдружава с видните революционери Тодор Каблешков и Никола Стоянов, като се включва в подготовката за предстоящия бунт. Избран е за секретар на копривщенския революционен комитет и става един от помощниците на главния апостол на Четвърти революционен окръг – Панайот Волов.

На 20 април 1876 г., поради предателство и опит на турските власти да заловят Тодор Каблешков, в Копривщица избухва бунт, с което се поставя началото на Априлското въстание.

Беловеждов въобще не са двуоми, а е в първите редици на бунтарите. Той веднага облича въстанически дрехи и застава начело на чета от 80 души въстаници. С нея участва в превземането на конака в родния си град, след което единодушно е избран за секретар на Военния революционен комитет в Копривщица.

Въпреки всенародния подем и първоначалните успехи на въстанието, скоро то е удавено в кръв. Никола Беловеждов е заловен от турците, съден и осъден на смърт. Наскоро след това смъртната му присъда е заменена със заточение, като той е изпратен на остров Родос да излежава присъдата си.

Там копривщенският бунтар дочаква освобождението на България от османско владичество, като през 1878 г. е освободен и се завръща в отечеството си.

Установява се в столицата на новоосвободеното Княжество – София, където се отдава на просветното дело. Първоначално е учител в училището, намиращо се в двора на църквата „Св. Неделя“, а по-късно създава ново школо с името „Св. св. Кирил и Методий“. Впоследствие Беловеждов преподава методика в Софийската девическа гимназия, както и български език в столичната Класическа гимназия.

Видният копривщенец е един от основателите на Учителската взаимоспомагателна каса, като е неин председател в периода 1911-1924 г. Дейно се включва и в читалищната дейност в столицата и дълги години е председател на софийското читалище „Славянска беседа“.

На 4 ноември 1930 г. смъртта прекъсва живота на Никола Беловеждов, като той е погребан по подобаващ начин за заслугите му за освобождението на България от османско владичество и за просветителската си дейност. Неговото име заема достойно място сред бележитите дейци на Априлската епопея през 1876 г., както и сред будителите на народа ни през Възраждането и в първите следосвобожденски години.

Преживе копривщенският бунтар и даскал издава редица учебници и учебни помагала за началното училище. Публикува методически указания и упътвания в „Учителски вестник“. В периода 1892-1914 г. издава и редактира месечното илюстровано детско списание „Звездица“, което учи децата на добродетелност и любов към труда. То е едно от най-добре списваните издания у  нас от този период. Чрез него Беловеждов става много популярен сред децата, родителите и цялата наша общественост.

Видният копривщенски бунтар и просветител оставя за поколенията спомени за трагичната 1876 г., озаглавени „Първата пушка за Априлското въстание“, отпечатани през 1901 г. Те са преиздадени през 1918 г. от Щаба на Действащата армия в поредицата „Походна войнишка библиотека“.

В предисловието на книгата авторът посочва следното, което звучи твърде актуално и в наши дни: „В тези записки читателят ще види как е станало въстанието в 1876 г., което докара освобождението на България от петстотингодишното робство. Той няма да срещне тук нито хвалби към едни, нито укори към други заслужили за Отечеството патриоти, а ще види, че копривщенци са изпълнили честно дълга си към Родината, нещо от което се нуждае и днес България – от дела велики, искрени и патриотични“.


В категории: Добри Вести , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки