В бъдещата българска столица и околностите й той организира и повежда населението срещу фанариотския гнет
Автор: Атанас Коев
На 20 октомври се навършиха 195 години от рождението на Сава Филаретов – един от видните българи от епохата на Възраждането, оставил трайна диря с дейността си като просветител.
Родното място на този наш възрожденски деец е китното балканско селце Жеравна, откъдето започва земният му път на 20 октомври 1825 г. Първоначално момчето учи в родното си село, а след това в Котел при известния по това време учител Сава Доброполодни.
Когато приключва с обучението си, заминава за Шумен, където в продължение на три години учителствува. Тук той създава класно училище и за пръв път започва да преподава на български език на своите ученици.
През 1848 г. младежът заминава за турската столица Цариград и в продължение на шест месеца учи в Куручешменското училище, след което със съдействието на Александър Екзарх е изпратен в Одеската гимназия. Завършва я с отличие и постъпва като студент в Историко-филологическия факултет на Московския университет.
Там той получава разностранни и богати знания и се сближава с изтъкнати руски историци, слависти и писатели.
Учейки в Москва, Филаретов за пръв път започва да се занимава с журналистическа дейност, като първоначално обнародва дописки в руския переодичен печат-във вестниците „Московские ведомости“ и „Московитянин“. Сътрудничи на българските издания „Дунавски лебед“ и „Цариградски вестник“. В същото време е и сътрудник на някои френски вестници и списания излизащи по това време.
Неговите дописки представляват ценни документи, разкриващи тежкото положение на българския народ под турска власт.
Интерес представлява и кореспонденцията му от онова време с редица видни българи – Н. Геров, Ст. Чомаков, Г. С. Раковски, Др. Цанков, Т. Бурмов, Н. Хр. Тъпчилещов, братя Хаджигюрови, Ив. Н. Денкоглу, както и с някои изявени руски учени и писатели-М. Погодин, И. С. Аксаков, П. И. Бартенев, С. П. Шевирьов, които той лично познава и поддържа приятелски отношения с тях.
По време на Кримската война 1853-1856 г. Филаретов подготвя и издава първият руско-български разговорник.
През 1857 г. се завръща в България и става главен учител в София. Тук той се проявява като активен общественик, с будно гражданско чувство и с темперамент на борец и водач на народните маси.
С активната си дейност видният българин успява да сплоти софиянци и става изявен техен ръководител.
В София Филаретов създава българско училище върху основата на най-прогресивните просветителски идеи и принципи. През юни 1858 г. открива и първото девическо училище в града.
В бъдещата българска столица и околностите й той организира и повежда населението срещу фанариотския гнет, приобщавайки голяма част от софиянци, самоковци и кюстендилци към борбата на народа ни срещу гръцкото духовно иго.
Заради будителската си дейност получава везирска заповед с предупреждение за наказание, тъй като е наклеветен пред турците от гръцкото духовенство. В резултат на всичко това по-нататъшното му оставане в София става опасно и той заминава за Москва. Изратен е с болка и тъга от софийските си ученици и техните родители.
През 1861 г. Сава Филаретов пристига в Санкт Петербург, получава руско поданство и е назначен в руското дипломатическо представителство в Цариград. На път за османската столица се отбива в София, за да се види с жена си Йорданка Филаретова, останала като учителка в града след неговото заминаване за Русия, но едва не е арестуван от местните турски власти. От ареста го спасява положението му на руски поданик и чиновник.
В Цариград като руски дипломат защитава българските интереси, редактира списание „Българска книжица“ и активно участва в начинанията на цариградските българи. Заболява тежко от туберкулоза и е преместен на юг, в руското посолство в Кайро.
Умира на 38-годишна възраст, на 13 ноември 1863 г., в разцвета на силите си.
Видният български възрожденец написва само едно стихотворение „Възпоминание за Никола Д. Катранов“, публикувано в „Мясяцослов на Българската книжнина за 1859 г.“, което показва на читателя, че той не е лишен от поетическа дарба, но поради преждевременната му смърт тя остава недоразвита.
Филаретов събира и публикува редица народни песни в редактираното от него списание „Български книжици“.
Със своята многообразна дейност будителят от Жеравна допринася в значителна степен за пробуждането на българския народ, както и за освобождаването му от гръцкия духовен гнет, важна предпоставка за избавянето ни впоследствие и от турското робство.
