Навършиха се 95 години от рождентието на именития български тенор
Автор: Огнян Стамболиев
Третото поколение български тенор, това което се появи след войната, бих нарекъл, „златно”. Защото Никола Николов, Димитър Узунов, Николай Здравков, Тодор Костов, Миньо Минев бяха различни, но си приличаха в едно – притежаваха наистина златни гласове, способни да изразят всички трепети на човешката душа. И за щастие, твориха за България, макар да се радваха и на международно признание. Сред тях беше и прекрасният тенор Любомир Узунов (1925 – 1922), който отдаде цели 36 години от живота си на Софийската народна опера.
Тази година се навършиха 95 години от неговото рождение. Той идва на бял свят на 14 октомври 1925 г. в Бургас – град, люпило на артисти, певци, музиканти и поети.
Има щастливи детство, пее от малък като ученик в самодейността. На двайсет и четири години заминава за столицата, твърдо решен да стане професионален певец. Постъпва в хор „Гусла”. През 1950 г. се явява на конкурс в наскоро открития Държавен музикален театър с директор Стефан Македонски. Приемат го веднага заради красивия глас и чудесната сценична фигура.
На 13 април той вече прави големия си дебют с голяма роля – Адам в „Птицепродавецът” на Карл Целер. С един студиен радиозапис на арията на този герой става много популярен, макар и още дебютант. В Оперетата работи от 1950 до 1957 г. Веднага се утвърждава в амплоато на първи тенор – герой/любовник. Като негова постоянна партньорка е незабравимата Надя Шаркова.
Започва да работи вокално с прочутата примадона и педагожка, мецосопраното Констанца Кирова от Софийската опера и Консерваторията. Получава солидна школовка, която му позволява с лекота да преодолее проблемите на трудните оперетни партии: Баринкай в „Цигански барон”, Парис в „Хубавата Елена”, Айзенщайн в „Прилепът”, Шобер в „Къщата на трите девойки”.
Играе и в немалко български и руски оперети, сред които и в „Младостта на маестрото” от Виктор Райчев, посветена на бащата на българската опера Маестро Георги Атанасов.
В интервю с Боянка Арнаудова, отпечатано на 2 ноември 1985 г., Бодуров споделя: „Оперетата ми даде основата. Там се освободих от сценичното напрежение, а това е важен етап за певеца. Първите ми, младежките години минаха там и трябва да призная, че и досега с удоволствие слушам записите си от онова време по Радио София. Не бих казал, че оперетата взе нещо от мен, но операта предлага много по-големи възможности за певеца, репертоарът ѝ е много богат и разнообразен.“
През сезона 1955 – 1956 г. е на специализация в Болшой театър, Москва, която се оказва твърде полезна за израстването му като певец и артист. На 1 април 1956 г. дебютира успешно като оперен артист на тази велика сцена с ролята на Дон Хозе в „Кармен” на Бизе заедно с една друга дебютантка – стажант-солистката от Свердловск Ирина Арихова, бъдещата звезда на Болшой.
На следващата година е вече поканен за щатен солист на Софийската народна опера. На националната ни сцена излиза за първи път с ролите на Дон Хозе и Герман от „Дама Пика”, които ще се окажат жалони в голямата му кариера на първи тенор.
Заедно с първите роли и премиери идват и първите покани за гастроли в различни театри в страната, а също и в чужбина. Идват и първите лауреатски звания от различни певчески конкурси.
Много са ролите на народния артист Любомир Бодуров за тези 36 сезона. Български, руски, италиански, немски автори – главно от класиката, но и нови заглавия на наши композитори. Но като Дон Карлос и Лоенгрин беше просто недостижим – един истински принц на сцената! Лично аз не си спомням тези две трудни роли да са били изпълнявани в София от друг артист. Тук красивият му лирико-драматичен тенор, с много специфичен, завладяващ тембър, изключително богат откъм обертонове, плътен, пълноценен във всички регистри, звучеше пределно изразително и благородно.
Глас, неповторим, неприличащ на никой друг. Глас на голям, роден певец!
