Последният войвода Панайот Хитов – беше ли той щастливец


Последният войвода Панайот Хитов – беше ли той щастливец
26 Октомври 2020, Понеделник


И днес всяка голяма партия у нас би го приела в редиците си – като знаме, символ и пример за подражание

Автор: Борислав Гърдев

Популярният и тачен комита Панайот Хитов се ражда на 11 ноември 1830 г. в сливенския квартал Ново село, в семейство на скотовъдци.

В своите мемоари  „Как станах хайдутин“  той с умиление описва как от малък обикаля баирите и поляните, пасейки стадата на баща си, и с какъв майсторлък коли и обработва месото, необходимо за фамилията или четата, която ръководи.

От млад търгува с добитък, работи като касапин и бакалин и затова няма време за учене. В мемоарните си фрагменти никъде не споменава да е имал нужда от учител , но се чувства, че неграмотността го е мъчила. Тя се засилва особено на стари години, когато пише спомените си, които в оригинал са трудни за четене, тъй като  са създадени на фонетичен принцип.

Ако и да е неграмотен, Хитов притежава други качества, които скоро го превръщат в предводител и лидер. Той е свободолюбив, не търпи друг да го командва или управлява, смел, хитър и схватлив е в най-добрия смисъл на думата.

Практиката го научава да се ориентира на терен според моментните обстоятелства и без да е учил във военно училище като хайдутин и революционер винаги е заемал най-правилната позиция , за да се съхрани, спаси от потерите,  да се измъкне от преследващите го  с най-малко загуби и най-вече да се отличи – убивайки или измъчвайки своите врагове, без сериозни и фатални последици за себе си.

Още преди да стане хайдутин сключва брак през 1854 г. с Бойка Люцканова. Но не му е съдено да се радва на щастлив семеен живот – синът му Стефан умира 4-годишен, а съпругата му през 1866 г.

При типичен за Възраждането ни  повод – липса на правосъдие от турската власт на местно ниво, през 1858 г. Хитов става хайдутин в четата на Георги Трънкин. В първите две години най-важното е момчетата да оцелеят и запазят бойния си дух.

След смъртта на Трънкин през 1860 г. Хитов е избран за войвода. Той ще остане предводител през целия си живот – байрактар или войвода, и това с гордост ще подчертава винаги. Четата му ще е от най-активно действащите в Югоизточна България и, ако и да търпи загуби, никога не е унищожена напълно от турците.

Хитов пръв прилага нестандартен метод – зимуване в Стара планина, което погледнато и от съвременна гледна точка си е изпитание на волята и героизма, но той успява да внуши на подчинените си, че това е най-правилният подход и те се съгласяват с него.

При него получават бойното си кръщене Хаджи Димитър Асенов, Стоян Папазов, дядо Жельо.
По-късно – през 1867 г. знаменосец ще му бъде Васил Левски, а секретар – писар Иван Кършовски.

Докато е в Балкана Хитов се запознава с писанията на Георги Раковски – кара грамотни четници да му четат вестник „Български лебед“ и поемата „Горски пътник“. Трезво преценява, че сам няма шанс да събори империята и решава да търси  Раковски за съвет какво да се прави по-нататък.

Надява се, че Сърбия ще се бие с Турция през 1862 г., а две години по-късно все пак пристига в Сърбия и събира чета сред българите в Крагуевац. В нея попадат дядо Ильо Малашевски, Цеко Петков, Иван Кулин, дядо Жельо…

От Белград се прехвърля и действа в Пиротско и Берковско. Не постига нещо съществено, но по-важното е друго – в своя „Привременен закон за народните и горски чети от 1867 лето“  от 1 януари с.г. е определен от Раковски за главен български войвода. Най-после е получил своето признание от вожда на българската революция! За съжаление твърде късно...

Все пак Хитов успява да се види с болния Раковски през 1867 г., да узнае бързо какви са крамолите в редиците на българското национално-революционно движение в Букурещ, да лавира между „млади“ и „стари“ и да изпроси пари от Христо Георгиев за своята чета, с която влиза в България при Тутракан на 28 април 1867 г.

Той не споменава за мисията си пред Раковски, а и тя не е чисто революционна , а по-скоро проучвателна – да се установи какво е настроението сред народа в България и готов ли е той да се бори за свободата си. В действията си до завръщането в Сърбия на 5 август, заедно с дружината на Филип Тотю, Хитов е пределно предпазлив и маневрен.

Ако прочетем  дневника на Иван Кършовски, ще установим, че се води само едно сериозно сражение на 22 юли. В останалото време най-важното е съхраняване числения състав – от 26 души се завръщат 23, един  ранен в ръката и двама безследно изчезнали, а също и осигуряване на продоволствие – с неизбежните софри с агнета, топъл хляб, сирене и вино.

Хитов се разкрива като зрял и опитен войвода. Той не е онзи първичен бунтар и бандит, какъвто го помнят от края на 50-те години на XIX век. Вече е улегнал, смел, хладнокръвен, опитен ръководител, с много точен усет как трябва да се реагира в обстановката. А това, че се връща с чета в почти пълен състав след водени с турците сражения го окичва с ореола на смел и прославен народен войвода.

Освен всичко друго, завърнал се в Сърбия като герой, той може и да осребри своите усилия – става пенсионер на сръбското правителство, жени се повторно през 1874 г. в Белград за Екатерина Бранкович, от която има двама сина: Стефан и Александър и дъщеря Ирина.

Постепенно в него узрява идеята, че трябва да търси сръбска помощ за освобождението на България.

Води кореспонденция с Левски – всепризнатия ръководител на революционната организация в България, който е против външно вмешателство в нашите борби.

В този период за пръв и последен път Хитов се решава на самостоятелна инициатива и по примера  на Раковски на 28 юли  1871 г. подписва договор с черногорския войвода Матанович за общо въстание в Босна и Херцеговина, Албания и България.

Планираната акция не се осъществява, но вдигнатия шум гарантира на Хитов на 29 април 1872 г. място на член на БРЦК в Букурещ. Точно когато се приема новата програма и устав на комитета.

Преживява тежко смъртта на Апостола на 6 февруари 1873 г. , вероятно и защото не може да облекчи участта му през януари същата година  и продължава да играе важна роля в БРЦК – той председателства прочутото заседание на 12 август 1875 г., когато се решава да се вдигне общо въстание в България.

Знаем какво се случва на Чадър могила на 16 септември 1875 г. и как бързо и злощастно приключва т.нар. Старозагорско съзаклятие.

Панайот Хитов има екстравагантна идея едновременно с въстанието да се подпали Цариград с 50 плъха, на чиито опашки да са вързани фитили и калчища  с  горяща сяра. Но тя не се осъществява – вероятно, защото съратниците му са разбрали, че е несериозна  или че просто няма да постигне някаква по-съществена цел.

Можел е да бъде полезен като водач на чета – през 1875 и 1876 г. Но отказва тактично – не му е сега времето – по внушение на сръбското правителство.

И все пак подсказва на Ботев как ще мине в България „посред пладне“: „Когато се реша да направя такава работа и да мра, ще туря на всяка скеля, тоест агенция, по 20 до 50 момци, с които ще изляза отвъд Дунава, и ще направя това, което трябва“. На призива на Ботев : „Хайде да минем сега!“,  „подир Старозагорското приключение през 1875  г.“ , отговаря тактично: „Не трябва сега, защото ще дойде по-прилично време за тоз план.“

Но като народен войвода отново ще блесне в Сръбско-турската война , започнала с голям ентусиазъм на 20 юни 1876 г.

Хитов е в стихията си – назначен е от ген. Михаил Черняев за главен войвода на четите на Филип Тотю, Ильо Малашевски, Жельо Христов и Христо Македонски. Получава и правомощие да въдвори ред в освободените земи, като доброволците на Хитов съгласуват действията си със сръбската армия и са свидетели на тъжния край на борбата на 20 октомври 1876 г.

Хитов участва активно и в Руско-турската освободителна война. Той влиза с руските части в България, поставя се в услуга на шефа на руското разузнаване в Румъния полк. Паренсов и подобно на Григор Начович и Петко Славейков определя маршрута и проходите, през които да минат руските войски у нас.

Логистика  в действие – при това при тежки  условия, във война с много неизвестни и обрати.
Мемоарите му за тези събития – „Как станах хайдутин“ са незавършени, но издадени през 1982 г. Те приключват внезапно на датата 21 юли 1877 г. (когато руските войски напускат Стара Загора и почват отстъпление и се дискутира неговото предложение да се формират доброволчески чети, които да пазят проходите и селата от настъпващите турци и башибозуци), но са сред най-правдивите, ярки и завладяващи страници в нашата мемоарна литература.

А предложението му е прието от Главната квартира на руската армия, която с решение от 31 юли 1877 г. му разрешава да води чета от 100 души…

След Освобождението Хитов със своето семейство живее в Русе, където се занимава със земеделие. Околийски управител е на Кула от 1881 до 1885 г.

Подкрепя Съединението на 6 септември 1885 г., събира доброволци и става началник на Сливенската волентирска кавалерия. Нещо повече – на 6 септември 1885 г., възседнал бял кон, влиза в сливенската префектура и принуждава управата доброволно да предаде властта в негови ръце, като е в постоянен контакт със Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Григор Начович.

След това е  на фронта в Сръбско-българската война.


А между  1880-1886 г. до 1890 г. пише в грижливо подредени дебели тетрадки своите спомени – защото публикуваните и обработени от Любен Каравелов от 1873 г. „Моето пътуване по Стара планина“ не му харесват…

На 29 юни 1898 г. участва на Бузлуджа в панихидата по повод 30-годишнината от смъртта на любимия Хаджи Димитър Асенов.

Две години по-късно става член на русенското македонско дружество, а от 4 до 7 април 1901 г. е делегат на VIII Македоно-одрински конгрес от Куртбунарското дружество, на който се запознава със Симеон Радев.

Вече е прекалено възрастен, когато България става независима – на 22 септември 1908 г., но подкрепя този важен за страната ни акт.

Мислил съм каква би могла да бъде неговата обществено-политическа съдба от 1885 г. насетне. Сигурен съм, че всяка голяма партия у нас би го приела в редиците си – като знаме, символ и пример за подражание.

В Кула и Русе той е в досег  с хората на Петко Каравелов, познавал се е със Захарий Стоянов, но не става член на Народно-либералната партия, а естественото му място е именно в нея. Пречката е вроденото му и искрено русофилство.

И все пак Стамболов прави стратегически компромис и допуска  той да стане депутат в VI ОНС на изборите на 26 август 1890 г. Хитов обаче е негов принципен противник.

Търпението на диктатора е наистина безгранично, но все пак в периода 13 – 14 май 1894 г. Хитов престоява в русенския арест, след което  е освободен срещу парична гаранция от 5000 лева.

На 18 май Стамболов пада от власт. На 21 май Хитов пише до новите ни управници Стоилов и Начович две писма, с които моли да се прекрати заведеното дело срещу шестимата русенци, които са го подкрепили  и да им се върне внесената от тях гаранция.

Предлага и да се разчисти напълно държавния апарат: „В България, дорде не станат коренни преобразования, няма да върви работата напред. Първо, ще ви кажа, че във войската има някои и други предани на Стамболов, трябва да се изчистят. Така също по администрацията е пълно с негови пристави, вагабонти има също във финансовите отделения.“

Като че ли Хитов е родоначалник на изкореняване на стамболовщината у нас, а го няма сред учредителите на Народната партия на 1 юни 1894 г., липсва в русенската листа за парламентарните  избори на 11 септември 1894 г., няма го и в делегацията за помирението с Русия, приета от Николай II Романов в Петерхоф на 5 юли 1895 г. А как би му отивало да е в нея – като единствен представител на революционно-хайдушкото ни минало и верен русофил!

Хитов преживява много правителствени смени до смъртта си, но дали би се съгласил като Юрдан Тодоров  да подкрепи Петко Каравелов и неговата Демократична партия на изборите на 28 януари 1901 г.,  когато финансовото положение в страната е плачевно?

Неусетно идва  дълбоката старост, а тя е съпътствана от войните за национално обединение на България.

И си мисля за това, че той умира на 22 февруари 1918 г., ненавършил 88 години, което  е пак подарък на съдбата ,  предоставяйки му последната илюзия, на която е можел да се радва – да живее не само в свободна, но и в обединена България.

Как да не е щастливец този корав и смел българин, син на гордия Балкан от града на стоте войводи –  Панайот Иванов Хитов?!


В категории: Добри Вести , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки