На 30 септември се навършват 145 години от смъртта на видния български просветен деец, книжовник и обществен деец от периода на нашето Възраждане
Автор: Атанас Коев
На 30 септември се навършват 145 години от смъртта на Емануил Васкидович – виден български просветен деец, книжовник и обществен деец от периода на нашето Възраждане.
Той се ражда в Мелник, като според изследователите му това става през 1795 г. Първоначално учи в местното гръцко училище, а след това продължава образованието си в известното богословското школо на остров Хиос.
През 1815 г. Емануил Васкидович се завръща в България и се отдава на учителската професия. В продължение на 30 години, до 1845 г. той даскалува в Свищов. В крайдунавския град мелнишкият просветител открива първото светско смесено елино-българско училище у нас. Той пътува твърде често до Букурещ и Виена, където търси материалната подкрепа на богатите български търговци, имащи търговски кантори в тези градове, за развитие на просветното дело у нас.
Емануил Васкидович
В Свищов мелнишкият даскал работи с друг изявен наш просветен деец – Неофит Хилендарски-Бозвели, а след 1832 г. и с известния от този период учител Христаки Павлович.
Емануил Васкидович, заедно с Бозвели съставят за нуждите на българската просвета малка ученическа енциклопедия в шест части „Славяноболгарское детеводство...“, а годината е 1835. Според изследванията на видните наши учени Боян Пенев и Николай Ванков изявеният мелнишки просветен деец сътрудничи в написването на I, II, III и IV част на енциклопедията, а V и VI част са изцяло дело на Неофит Бозвели.
След 30-годишна неуморна просветна дейност Васкидович е уволнен от свищовското класно училище заради скалъпено срещу него обвинение. По този неприятен повод той пише и издава брошурата „Прескорбное оправдание Еманоила Васкидовича, тредесялетного учителя Свищовскаго училища „Святаго Преображение“ против клеветника“ излязла през 1846 г.
Самото произведение представлява автобиографична творба, имаща характера на самозащита. В него авторът разказва подробно за своята учителска дейност, споделяйки с читателя следното: „Гол отидох и гол се вратих без да присвоя нито ботка от сиромашка кръв.“
Той се изявява като енергичен и трудолюбив българин. Изучава френски и италиански език заради своите преводи на учебни помагала за нашите училища. Още през 1832 г. Васкидович пръв въвежда в свищовското училище взаимоучителната метода.
Общественополезната му дейност се изразява в редица мисии до Влашко, Цариград и Виена, при които събира средства за развитието на просветното дело у нас.
Той издава голям брой учебни помагала за училищата в България, като в книжовните си трудове подчертава, че си „служи с изражение, щото е живо в болгарский език“.
Негово дело са следните ученически помагала: „Перва понятие за детинско употребление, когато начнат свободно читат“ (превод от френски език), излязло през 1847 г., „Наръчна книжка, сочинена от Еманоила Васкидовича за болгарските деца и девици“ (1847 г.), „Християнско поучение или сокращение на Свещеният катихизис“ (превод от гръцки език).
Илюстрация към книга на Васкидович
През 1852 г. Васкидович издава в Цариград „Детинско прибавление или различни нравствени поучения и нравоучителни истории“, а пет години по-късно се появява неговият „Буквар за първоначалните училища“. През 1858 г. излиза от печат и „Чистописание за българските юноши“, съставено от мелнишкия просветител в съавторство Георги Владикин.
След като напуска Свищов, Емануил Васкидович се установява да живее в Плевен, където в продължение на девет години учителства в местното училище (от 1845 до 1854 г.). През 1854 г. той отново се завръща в Свищов, където продължава просветителската си дейност.
Видният български педагог и книжовник умира на 30 септември 1875 г. в крайдунавския град, на 80-годишна възраст.
