Временното управление на княз Черкаски унищожава бъдещата политическа кариера на Найден Геров


Временното управление на княз Черкаски унищожава бъдещата политическа кариера на Найден Геров
21 Септември 2020, Понеделник


Въпреки големите си заслуги, той не е нито депутат, нито министър или посланик през следващите години

Автор: Борислав Гърдев

Найден Геров е едно от тринадесетте деца на копривщенския даскал хаджи Геро Мушек, обезсмъртен от Любев Каравелов като хаджи Генчо в брилянтната му повест „Българи от старо време”.

Ражда се на 23 февруари 1823 г. Строгият баща и даскал дава добро начално образование на сина си в училището, което се намира в неговия дом.

През 1834 г. Найден Геров продължава да учи в гръцкото  училище в Пловдив, но след две години се завръща в Копривщица, където по това време учителстува Неофит Рилски. Именно отец Неофит, разбирайки с какво даровито дете общува, ходатайства пред живеещия в Одеса копривщенец Христо Стойкович да поеме издръжката на младежа
.
Найден Геров завършва прочутия Ришельовски лицей през 1845 г., като през същата година издава и първата стойностна новобългарска поема в нашата художествена литература „Стоян и Рада”.

През 1845 г. Геров прави опит да замине за Виена, за да продължи образованието си,  но не намира друг сериозен спонсор и се завръща в родния си град.

През пролетта на 1846 г. започва своята просветителска дейност, става бързо прочут със своето класно училище, в което освен строгия ред въвежда и първата учебна програма, изготвена от него.

През 1848 г.е поканен в Пловдив да ръководи гимназия, финансирана от българската интелигенция,  с цел да се изтласка гръцкото влияние от града. С много усилия и такт Геров постига категоричен успех, чиято материализация е годишният му изпит на 20 юли 1851 г.

На 11 май същата година по негова инициатива в Пловдив за пръв път се чества деня на братята просветители св. св. Кирил и Методий - бъдещия празник на българската просвета и култура.

През 1857 г. е назначен от руското императорско правителство за пръв вицеконсул на Пловдив. На поста си остава цели 19 години. Получава голяма свобода на действие като руски поданик и представител на Азиатския департамент и  развива богата обществено – полезна и културна дейност, подпомагайки училища, читалища и църкви.



Геров следи изкъсо проявите на революционната ни емиграция. Той е против методите на действие на Каравелов и Левски. Това не пречи на Апостола на свободата да се срещне двукратно с него – първо в резиденцията му в града на тепетата на 18 август 1871 г., когато при Найден Геров пристига на посещение пловдивският мютесариф Азис паша, и на 25 август с.г. при срещата на Левски  с руския посланик в Цалиград граф Игнатиев.

Геров е против вдигането на въстание, тъй като знае, че то ще донесе само разорение в Тракия, а евентуалното освобождение ще дойде на руските щикове. Въпреки това събира старателно информация за подготовката на Априлското въстание, като е вън от всяко съмнение, че е поддържал конфиденциална връзка със съгражданина си Гаврил Хлътев – Георги Бенковски, главен апостол на Четвърти революционен окръг. По тази причина  на 19  юли 1876 г. Найден Геров тихомълком е отзован от Пловдив в Цариград.

След обявяването на 12 април 1877 г. на Руско-турската освободителна война  е на служба при руското главно командване, участва в териториалното устройство на България, която тогава е в рамките на т.нар. Дунавска област и е пръв губернатор на Свищов след освобождаването му от турско иго на 16 юни 1877 г.

За този период от живота му Вазов пише проникновения мемоар „Първите дни на свободата“, завършен малко след смъртта му на 1 ноември 1900 г.

За съжаление, точно в тези решителни месеци, когато се подбират кадрите за новоосвободена България, Геров е замесен в крупни афери и при снабдяването на войската, и при разпределението на средствата за Дунавската област. Става така, че временното управление на княз Черкаски, при когото е секретар и ковчежник, унищожава бъдещата му политическа кариера.

Него го няма в Търново при откриване на Учредителното събрание на 10 февруари 1879 г., нито при подписване на конституцията на 16 април 1879 г., той не е нито депутат, нито министър или посланик през следващите години.

Прибира се в Пловдив и се отдава на научното дело на своя живот „Речник на блъгарский язик, с тлъкувание речити на блъгарски и русски”, който в цялостен вид излиза след смъртта му през 1904 г. като уникален паметник на родния език и творчество.

След 25 ноември 1894 г., когато назрява необходимостта от помирението на България с Русия, княз Фердинанд търси дискретното съдействие първо от Найден Геров. Благодарение на неговите контакти и авторитет пред отговорните фактори в Петербург делегацията, водена от митрополит Климент, е приета на 5 юли 1895 г. в Петерхоф от император Николай II, а на следващата година, след минаването на престолонаследника Борис Търновски в лоното на православната вяра на 2 февруари 1896 г., са възстановени и дипломатимеските отношения между България и Русия.

На 9 октомври 1900 г. след двегодишно боледуване Найден Геров умира. Пловдивските камбани бият тъжно на 10 октомври, а обществото ни се прощава с най-големия си просветител и родоначалник на българската поезия.

Във вестник „Мир“ на 14 октомври 1900 г., бр.883, стр.2, излиза прочувствена кореспонденция от Пловдив от 11 октомври с.г., подписана от „Пловдивчанин“. От нея добиваме представа за скръбта и преклонението, с което съгражданите на „руския консул“ изпращат Найден Геров.

„В траурната колесница се забелязваха едно голямо число венци, възложени от родствениците и приятелите на покойния.Негово Царско Височество Князът беше натоварил флигел – адютанта капитан Радев да го представлява на погребението и един великолепен венец от живи цветя с надпис: „В знак на искрена привързаност“ беше възложен от името на Н.Ц.Височество.

Също така венци от живи цветя бяха възложени от окръжния управител в името на българското правителство и от градския кмет в името на общината.Руският консул в града ни, г.Акимович, придружавашае така също тленните останки на покойника, държащ една от лентите на ковчега,други ленти от който се държаха от кмета на града, от побелелите вече първи ученици на покойния, наши почтени граждани Хр.Г.Данов и Ив.Найденов и учителите на гимназията. Едно моногохилядно множество, наредено от двете страни на Станционната улица, благоговейно очакваше преминаването на печалната колесница, за да отдаде последна почит на заслужилия съгражданин.

Пловдив се слави със своите тържествени посрещания, изблика на силни чувства му е свойствен: и днес, след тридесет години, се приказва още за славното посрещане, например, което пловдивчане са направили на своя пръв народен духовен пастир, покойният митрополит Панарет.

Паметна е така също онази великолепна в своята траурност манифестация, с която пловдивчане приеха и съпроводиха тленните останки на покойната българска княгиня, уви, толкова преждевременно изтръгната из средата на живите.Това, което видяхме и участвувахме вчера, още веднъж показва, че Пловдив умее да тачи онова, което е за тачене.

Така стана погребението на дядо Найдена. Мир праху твоему, народний тружениче!“.


В категории: Добри Вести

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки