Корабните сирени напомниха за кризата със смяната на екипажите в морето


Корабните сирени напомниха за кризата със смяната на екипажите в морето
13 Юли 2020, Понеделник


От общо 1,2 млн. души на море, над 200 000 са очакващите смяна моряци

Автор: проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев

Точно в 12 часа на 8 юли вой на корабни сирени напомни на правителствата по света за кризата със смените на екипажите, която продължава четвърти месец.

Обявената на 11 март от Световната здравна организация (СЗО) глобална пандемия COVID-19 промени из основи света. Кризата парализира икономиката, транспорта, образованието, социалата сфера и наложи невиждана изолация в градовете, които заприличаха на опустошени и опустели урбанизирани територии.

Въпреки кризата, моряците - новите герои на света, не спряха трудовата си дейност, корабите продължиха да плават и да осигуряват живота на планетата с всичко необходимо за живот.

Около 80% - 90 % от световния товарооборот се извършва по море. Без моряците животът на земята щеше напълно да спре.

Затова Международната морска организация (IMO) призова правителствата да признаят моряците като ключови работници и да се обърнат с лице към проблемите на корабните екипажи, моряците и техните семейства, най-големият от които е невъзможността за смяна на корабните екипажи.

Настъпването на хуманитарна криза на моряците и техните семейства е една реална опасност, за която министрите на 12 държави биха тревога в Лондон на 9 юли и която криза правителствата и корабоплавателните компании не трябва да подценяват и неглижират.

Хуманитарната криза на море се предизвиква от свръхсложен комплекс от фактори, които неблагоприятно влияят на работоспособността на корабните екипажи и взаимоотношенията между моряците на борда на кораба, сред които се открояват четири съществени причини:

На първо място хуманитарната криза се предизвиква от умората на моряците, които работят принудително и изнурително месеци наред над определеното от контракта време, а е добре известно, че умората е убиец № 1 в корабоплаването и първопричина за морски аварии и катастрофи.

На второ място хуманитарната криза се предизвиква от сложен комплекс психофизиологически, социални и ергономически фактори, които са неизбежни при продължителни плавания и са добре познати в морските среди. Те се обозначават с редица идиоми – българският идиоматичен израз е моряшкият жаргон „хвана го желязото”.

Синдромът на продължителните плавания „хвана го желязото” се проявява със сложна симптоматика:
- Личностно пресищане;
- Интерпретационен синдром;
- Когнитивен дисонанс;
- Сензорна депривация е сензомоторни нарушения;
- Усамотяване и отчуждаване, затваряне в себе си, самоизолация, нарушения в комуникацията между членовете на екипажа, ограничаване на употребявания запас от думи (речников запас);
- Разстройства на емпатията, клюки, слухове, конфликти, доноси, сплетни, дрязги;
- Носталгия и затруднена комуникация със семействата, близките и приятелите на брега;
- Хиподинамия с всичките й негативни последствия върху дееспособността на моряците;
- Повишена агресивност с двете й измерения – агресия навън и агресия навътре (автоагресия), вкл. суициден риск;
- Непоносимост, неприязън и омраза, влошаване на взаимоотношенията между трите управленски нива в екипажа - управленско, оперативно и изпълнителско);
- Насилие на работното място, сред което и сексуални деформации и сексуално насилие;
- Професионално изгаряне (изпепеляване);
- Нарушения във вниманието и бързината на реакциите, изменения във времевите и пространствените възприятия, възможни халюцинации и илюзии (зрителни, слухови, обонятелни, вкусови), нарушения в съня и още много други.

На трето място хуманитарната криза се предизвиква при ограничителни и рестриктивни мерки на пристанищните власти и невъзможността за слизане на брега и краткотраен отдих в брегови условия.
Рестриктивните мерки към моряците в някои пристанища и държави са толкова жестоки и нечовешки, че е трудно да ги възприемем без гняв и възмущение.

На четвърто място, при това най-същественото, това е невъзможността за редовна смята на екипажите след изтичане срока на трудовия договор и връщане в родината при нормални условия, което се причинява от глобалната пандемия COVID-19. Непозната до сега световна пандемия показа, че човечеството нямаше и продължава да няма пълна представа за характеристиката на пандемията и последиците от нея, не притежава и продължава да няма надеждни механизми за справяне с нея.

В редица държави бяха публикувани петиции на моряците, в които се призовават 174-те държави-членки на IMO да се обърнат с лице към проблема със смяната на корабните екипажи.
Моряците искат действително да бъдат признати за ключови работници, със съответните регулативни норми на национално и международно ниво.

Моряците настояват също да се осигури свободен достъп до техните кораби и достъп на екипажите в пристанищата и пристанищните градове, да се осигурят достатъчно количество авиорейсове за смяната на корабните екипажи, за отмяна на карантината на моряците при доказани отрицателни резултати на техните тестове и др.

Независимо от призивите на IMO, правителствата на редица държави-членки на IMO (общият брой на държавите-членки е 174) и корабоплавателни компании не са признали моряците за ключови работници и не предприемат конкретни действени мерки за осигуряване на редовната смяна на корабните екипажи.

На 9 юли Великобритания стана домакин на Първата международна морска виртуална среща на високо равнище (ниво министри), посветена на влиянието на COVID-19 върху смяната на екипажите (First international maritime summit to address impact of COVID-19 on crew changes). Причините за тази глобална морска среща са съвсем основателни - от общо 1,2 млн. души на море, над 200 000 са очакващите смяна моряци.

В срещата участваха Генералният секретар на IMO Китак Лим, Генералният секретар на ICS Гай Платен, представители на дузина държави – Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Индонезия, Нидерландия (до 31 декември 2019 г. наричана Холандия), Норвегия, Обединени Арабски Емирства, Саудитска Арабия, САЩ, Сингапур, Филипините, Франция.

Както се вижда, за съжаление името на Република България не фигурира сред участниците в този висш международен морски форум, който търси ефективни решения за смяна на корабните екипажи. Оставяме читателите да си обяснят сами причините за този факт.

Бяха достигнати договорености за нови международни морски мерки за отваряне на границите за моряците и увеличаване рейсовете на карабите и самолетите за репатриране на корабните екипажи.
Участниците в морската среща на високо равнище призоваха страните да предприемат действени решения и програми за отмяна на ограниченията за придвижването на моряците, смекчаване на визовите препятствия и за приложение препоръките на IMO и МОТ.

В резултат на предприеманите мерки от срещата, моряците ще получат статут на ключови работници във всичките 174 държави - членки на IMO и ще получат разширени права.

Представителите на 13-те държави, участници в срещата на високо равнище, приеха заключителен документ, в който призовават националните правителства да предприемат мерки за решаване на проблемите при смяната на корабните екипажи и предоставяне на медицинска помощ.

Ще се вслушаме ли в моряшкия протест и тревожния зов на корабните сирени? Дали в Република България морският протест и посланията на нашите моряци в Океана, изпратени с воя на корабните сирени, достигна до кабинета, парламента и президента? Какъв е техният отговор?

Моряците и моряшките семейства очакват и се надяват на тяхната държавна помощ и подкрепа!


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки