Първите български марки са издадени на 1 май 1879 г. Тогава България все още няма своя валута и те са с номинал във френски сантими.
Първите със стотинков номинал се появяват на 22 април 1881 г. и са известни като „лъвчета”. От „сантимите“ и „лъвчетата“ са останали малко екземпляри и те са търсени от колекционерите, въпреки високите им цени - каталожната им стойност е около 2500 евро за серия.
Най-скъпата българска марка е „Обърнатата конница“. Тя е изработена през 1911 г. в Полиграфическия институт за ценни книжа в Рим. На пощенския знак е изобразен цар Фердинанд със синовете му Борис и Кирил на коне.
При отпечатването конниците се появяват с главите надолу. Работниците го забелязват и спират машината. За да не ги обвинят, че са допусали грешка, унищожават отпечатаните дефектни марки. По някава случайност обаче 28 от тях оцеляват.
Те попадат у печатаря Иван Пройков, който ги занася на Васил Йорданов - служител в БНБ и марколюбител. След 2 месеца той заминава на частно пътуване до Виена, а след завръщането си купува двуетажна къща на ул. “Иван-Асен II”, в близост до Орлов мост. Оттогава следите на 28-те екзпеляра от „Обърнатата конница“ се губят.
Един от притежателите на марка с „Обърнатата конница“ е председателят на Българското филателно дружество Спас Панчев, който заявява, че реалната й стойност е около 25 000 евро. Счита се, че по света има около 20 екземпляра на „Обърнатата конница“, докато у нас са само 5-6.
Източник: nationalgeographic.bg
