Ще стане дума за осем реда, които Патриархът на българската литература ги смятал за унижение да си признае, че са негови
Автор: Борис Цветанов
Няма да се спираме на връзката на Патриарха на българската литература с 27 години по-младичката от него Евгения Бончева Елмазова. Написаното за тях е в обем три романа „Под игото".
Ще стане дума за осем реда, които Вазов ги смятал за унижение да си признае, че са негови.
Никакъв грях, разбира се, Богомил Райнов казваше, че няма писател, който да не е написал неща, от които да го е срам. За своите казваше, че брой нямат.
Все пак малко известно е, че освен 70 любовни стихотворения, посветени на Жени Марс, има едно кратичко, посветено на ... снимката й:
На стената в мойта стая
женски лик виси прекрасен,
с него самота не зная
водя разговор безгласен.
През 1910 г. по време на разходка Вазов драсва нещо веселичко (направо стил Кръстю Пишурка: „Парахода ланка, ланка,/ стигнахме до Лом паланка", ама да не придиряме), не много характерно за класик като него:
Аз съм мома англичанка,
измамена от любов,
ще ходя да го диря
измамника си аз.
Преди петнайсет години
бях чиста като цвят,
сега не ме зачитат -
ни вдовица, ни мома.
Евгения Марс, с която през 1910 г. имат вече петгодишна връзка и даже я нарича „женичка", казва: „Крада го" и включва стихотворението в пиесата си „Божана". Постановката й се играе през 1911 и 1912 г.
И тръгват слухове, а от вестник „Въртокъщник" на Д. Крепиев се разнася диалогът между двама театрали, в който единият казва, че авторът бил „жена с мустаци". Из кафенетата зашушукват дори, че „жена с мустаци драпа за Нобел".
След което Вазов излиза с опровержение: „Считам за свой дълг да протестирам против тая идиотска клюка и заявявам категорически, че нямам никаква намеса в казаната пиеса и нито характера ми,
нито достойнството ми не би ми позволило безсъвестно приписваната ми нископробна мистификация".
Това, разбира се, никого не убедило.
След време, подир смъртта на Вазов, и самата Евгения Марс си го признава.
А стихчето става един от най-популярните шлагери за десетилетия. Песента била любима в репертоара на известната някога певица Екатерина Ванкова. В началото на кариерата си я изпълнява и Леа Иванова.
Никола Гешев дава псевдоним на агентката си Марика Теодосиева „Мома англичанка", работила за него сред дипломати от Английската легация през 1940-1941 г., след това в Истанбул, Атина... Което вече е друга история.
