Капитан Райчо Николов – единствената жертва на Съединението


Капитан Райчо Николов – единствената жертва на Съединението
29 Май 2020, Петък


На 1 юни се навършват 180 години от рождението на видния български военен деец

Автор: Атанас Коев

Навършват се 180 години от рождението на Райчо Николов – виден български военен деец от първите години след освобождението ни от турско робство, достигнал до чин майор от Източнорумелийската милиция. Той е участник в Сръбско-турската война (1876 г.), в Руско-турската война (1877-1878 г.), както и в подготовката и осъществяването на Съединението през 1885 г.

Бъдещият славен офицер започва жизнения си път в търновското село Райковци на 1 юни 1840 г. в бедно, но патриотично и родолюбиво българско семейство. Едва деветгодишно момчето остава сирак и заминава за Търново, за да изкарва прехраната си. В старопрестолния град малкият Райчо започва работа като чирак. Впоследствие се отправя за Русе за да изучава кожухарския занаят.

След избухването на Кримската война (1853-1856 г.) той живее в къщата на майстора кожухар, който се е смилил над бедния 14-годишен юноша и го е приютил при себе си на долния етаж, където има кръчма. Именно там той случайно дочува разговор между висши турски офицери, които разпалено обсъждат предстоящо нападение на аскера през Дунава, където в Гюргево са разположени руските войски.

Райчо запомня всички подробности и решава да действа веднага. Втурва се с две кратунки в ледените води на реката и с неимоверни усилия успява да доплува до предните постове на русите. Премръзнало и капнало от умора, момчето е отведено в руския щаб, а информацията му се оказва безценна. Така благодарение на него, нападението на турския аскер е предотвратено.

За проявената храброст и решителност Райчо Николов е награден лично от самия руски император, като му е дадено дворянско звание. Той получава възможност да учи във Втори кадетски корпус във Военното училище в Санкт Петербург. Като кадет младежът се представя блестящо, дипломирайки се с пълно отличие. След като получава първо офицерско звание, постъпва на служба в руската армия.

Когато през 1876 г. избухва Сръбско-турската война, се записва като доброволец и заминава за Сърбия, където е назначен за командир на Втори батальон от т. нар. Доброволчески корпус, командван от руския генерал Черняев.

След като започва формирането на Българското опълчение, се включва в него, като му е поверено командването на рота. С нея той се отличава в боевете с турските войски при Стара Загора, Шипка, Шейново и др. За проявения героизъм при Шипченската епопея е награден с орден „Света Анна“.

След освобождението на България от османско владичество Райчо Николов постъпва на служба в Източнорумелийската милиция. Когато започва подготовката за Съединението, той е командир на пловдивската жандармерия, но нито за миг не се поколебава да се включи в подготвяната акция, като става един от изявените членове на създадения от Захари Стоянов Български таен централен революционен комитет (БТЦРК).

Райчо Николов участва на 6 септември 1885 г. с командваното от него подразделение на жандармерията при свалянето на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Веднага след акцията той е назначен за военен комендант на Пловдив.

Така се стига до трагичната вечер на същия ден, когато майор Николов се отправя към телеграфа, за да съобщи новината за Съединението. Издебнат е в гръб и е застрелян от пощенския началник Константин Тодоров, неприемащ съединистката акция.



Смелият български офицер, отдал целия си съзнателен живот за свободата на народа ни, загива от ръката на свой сънародник и е единствената жертва на Съединението.



Заради богатия си на превратности и премеждия краткотраен живот той остава в съзнанието на народа ни с прозвищата „капитан Райчо“ и „дядо Райчо“.


В категории: Добри Вести , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки