Ако Негово величество присъстваше в катедралата „Света Неделя" по време на атентата", историята ни щеше да е друга
Автор: Борис Цветанов
Васил Икономов е най-видният представител на анархизма у нас, титан на революцията, забележителен практик, пише за него историкът Лъчезар Кръстев.
Икономов е организаторът на известното нападение срещу цар Борис трети при Арабаконак на 14 април 1925 година. Както и на друг, неизвестно защо все още непознат на историците, седмица по рано.
Нападението не е бил случаен акт, както мнозина смятат, а сериозно обмислена акция за отвличането на монарха, както пише Лъчезар Кръстев в книгата си за Васил Икономов "Пуста кюския" "венец на революционната му борба. тоя момент той се готви години. Трудно е да си представим какво би станало,ако бяха успели да пленят монарха, но при всички положения историята на България би била различна".
Този грандиозен план наистина би променил историята, но тя също би била променена и може би по-драстично, ако не бе съпроводена с неясно защо стрелба и убийствата на придружаващите царя Котев и Илчев. Защото в такъв случай цар Борис Трети обезателно щеше да присъства на опелото на генерал Константин Георгиев на 16 април 1925 година.
ДОБРЕ ОБМИСЛЕНАТА АКЦИЯ
започва на 13 април, когато по думи на Донка Жечева, съпруга на съратника на Васил Икономов Георги Жечев "от нашата квартира за Балкана със задачата да залови и задържи цар Борис Трети и да диктува политически искания тръгна Васил..."
В спомените си царският адютант Коста Скутонов (1890-1965) уточнява, че тръгнал за Орхание облечен в офицерска униформа.
За отиването на царя на лов предния ден Икономов научава от свой доверен човек в двореца. Пред Лъчезар Кръстев покойният историк от Велико Търново Весел Момчев уточнява наученото от архимандрид Ефтим от Троянския манастир, "че когато царят дошъл на лов, Васил Икономов вече знаел и подготвил засада".
Всичко това прави на пух и прах десетките писания особено преди Десети ноември, че сблъсъкът на четници с царския автомобил била чиста случайност.
Некомпетентноста на автори като Николай Христозов личи дори само по това, че не би могло врели и кипели войводи да не са били наясно, че като виждат насреща си автомобил, той ще е именно на царя. Колко са били колите в България онова време!
Освен това, за намеренията на Икономов да се отвлече царя говори и фактът, че войводата бил намерил и подготвил пещера в която Борис трети да бъде задържан.
ИСТИНАТА ЗА НАПАДЕНИЕТО
Щом колата с царя влязла в обсега на засадата, четниците излизат. Макар стрелба да не се е предвиждала (офицерската униформа на Икономов му е била, за да може да спре колата официално без да буди съмнения) срещу автомобила са отправени четири изстрела.
Лъчезар Кръстев е проявил голяма упоритост в търсене отговор на това кой и защо е стрелял, въпросът остава спорен.
Васил Попов - Героя е вероятния убиец на Котев и Илчев, но в своите спомени той не пише нищо за акцията при Арабаконак. Има неизпратено от него писмо до цар Борис Трети, в което той обяснява, че стрелял, за да предупреди монарха и да го спаси, чувствал се задължен, защото преди време величеството бил амнистрал баща му. Но вероятно се касае за фалшификат.
Така или иначе, стига се до преследване на царя от Васил Икономов, но появата на камион с войници осуетява на стигането му. Не е имало никакъв омнибус, на който Борис Трети да се качи, да отиде до Орхание и да се върне с войници, измишльотини на литературното недоразумение Николай Христозов и други, писали по въпроса.
Време е да намерим отговор на още една загадка - в архива на БКП спомени под номер 675, лист З,където Никола Златарев пише "имало е разговор между Икономов и царя и се стигнало до споразумение Борис Трети да смени правителството на Цанков... Царят дал обещание, но не го изпълнил". Това явно не е станало на 14 април.
Тогава кога, защото, както и от други източници, знаем, че
ВСЕ ПАК Е ИМАЛО СРЕЩА И РАЗГОВОР МЕЖДУ
РЕВОЛЮЦИОНЕРА И ЦАР БОРИС ТРЕТИ
На този въпрос отговор намери преди десет години покойната ми съпруга Кристина Кирилова и тя обнародва откритието си и във вестниците "168 часа", "Десант" и "Трета възраст", но нашите мастити историци не четат другиго, освен себе си.
Кристина Кирилова откри 98-годишната Гана Михова, която си имала и силна памет и отличен дух, годините й не личали и тя й даде грижливо пазена снимка на брат си Асен Михалев - личен шофьор на цар Борис Трети. Снимката е от погребението му и там личи датата на смъртта 7 април 1925 година.
На тази дата царят бил на излет само с шофьора си, негов любимец, когато изневиделица изникнали въоръжени Васил Икономов и четници. Михалев реагирал по най-достойния начин - изважда револвера си, но на секундата е прострелян.
Икономов идва до колата, отдава чест и заявява, че от тоя момент Негово величество е заложник срещу освобождаване на всички анархисти от затворите и указ за смяна на правителството на Цанков.
Царят, хладнокръвно, какъвто е бил неведнаж в трудни моменти, заявява, че не се колебае да остане в ръцете на юнаците, но в момента неговият верен служител се нуждае от бърза медицинска помощ и моли не като цар, а като човек, който иска да спаси живота на друг човеку да бъде освободен да го стори.
Васил Икономов отдава чест, царят обещава промени, сяда зад волана... Той прави всичко възможно да спаси любимеца си, но раната се оказва смъртоносна.
Васил Икономов
Проявата на човечност от страна на Васил Икономов да пропусне осъществяване на идея, с която живее години, е лесно обяснима, като вземем предвид характеристиката за него от близкия му приятел Георги Жечев, цитирани в книгата на Лъчезар Кръстев: "Не бяхме жестоки по природа. Васил никак не бе жесток. Беше добър, дори добряк. Той имаше усмивка и блага дума за всеки. Беше готов да помогне дори на врага си..."
Тази случка обяснява и много неясноти, като тази дали наистина в средата на април цар Борис Трети е бил готов да подпише указ за отстраняване от власт на Цанков и назначаването министър-председател генерал Никола Жеков.
Явно е било замислено такава промяна и вероятно Икономов е имал някаква информация за това при подготовката за пленяването на царя една от най-смелите акции не само в България, както я оценянява Лъчезар Кръстев. И войводата е смятал тая нова среща с царя да му търси сметка за обещаното преди седмица. За това, че е имало такава среща, пише и видният общественик Петър Пешев: "мълвеше се, че царят и преди 14 април имал подобно премеждие..."
Споменаването на това от някои историци се свързва със срещата на царя с Двойно Белев и групата му, но това е некомпетентно, защото е било преди година и широко известно. Пешев не би употребил израз като "мълвеше се".
ПРОВАЛЪТ НА ТАЗИ БРИЛЯНТНА АКЦИЯ НА ВАСИЛ ИКОНОМОВ
предизвикан, неясно защо от Васил Попов-Героя с неговата неразумна срелба, за което после бил упрекван (известният анархист Георги Константинов пише, че за подобна постъпка се разстрелва, а не се мъмри), проваля замисъла, който вероятно би променил историята на България.
Пленяването на царя може би щеше да принуди терористите на БКП и БЗНС да се въздържат от подпалването на фитила на 50-те килограма мелинит на тавана на "Света Неделя".
Убийството на ентомолога Илчев и ловеца Котев обаче е причината цар Борис Трети да не присъства на опелото в катедралата. Иначе той щеше да бъде в първата редица на посетителите. И по всяка вероятност щеше да е жертва, защото разположението на взрива е било така нагласено, че ударът да се стовари там, където е трябвало да се разположи висшият ешелон на властта.
Само поради многото пристигнали на опелото, свещенослужителят, водещ службата, ги моли да променят протоколния ред. Нещо, което не би си позволил, ако там е бил държавният глава.
И тогава наистина щяха да се отворят вратите Адови...
