На 3 март на всяка от тях имаше поставено цвете и надпис с историческа информация за личността, дала името на улицата
Автор: Силвия Горанова
„Да се знае и помни!“ Под това мото премина една патриотична инициатива на читалище „Умение-2003“ в Ямбол – на всяка улица, кръстена на герои от борбите за национално освобождение, да бъде поставен надпис и цвете. Организацията е по повод 142-годишнината от освобождението на България от турско робство.
Общо 38 са улиците в града, които носят имена на хайдути, опълченци, борци за църковна и национална независимост. За някои от личностите се знае или много малко, или пък е изчезнал спомена защо и как те са свързани с Ямбол. Точно това е провокирало членовете на читалището да съставят списък на улиците и на всяка от тях да разлепят текст с историческа информация.
Ето и пълният списък на имената:
1. Добри войвода – байрактар на Трифон войвода, участник в четата на Вълчан войвода, един от участниците в Странджанската буна от 1802 г., войвода на чета от 70 юнака между 1821-1828 г.
2. Атанас Кратунов - един от основателите на Ямболския революционен комитет 1873 година, участник в четата на Стоил войвода по време на Априлското въстание в Сливенския Балкан. Обесен заедно със Захари Величков на 28 юни 1876 г. в Одрин, на 24-годишна възраст.
3. Жеко Андреев Съртмаджиев – знаменосец на ямболските четници, които се присъединяват към четата на Стоил войвода по време на Априлското въстание. След боевете при с. Нейково е предаден и заловен от турците. Обесен е заедно с Георги Дражев в Ямбол на 29.06.1876 г.
4. Неофит Бозвели, също Неофит Хиленда̀рец, е български духовник, един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането. Роден през 1785 година в Котел. Бащиното му име е Петров, а прозвището Бозвели, с което остава и до ден днешен в историята, означава на турски „необуздан“.
5. Александър Богориди - след Берлинския договор поема управлението на Източна Румелия. На церемонията по прочитането на фермана не носи фес, а астраганен калпак, и „пропуска” да издигне турското знаме.
6. Добри Чинтулов - Участник в борбата за църковна независимост и новобългарска просвета. От септември 1857 до април 1861 година учителства в Ямбол като главен учител. Реформира образованието в града, утвърждава българския език като основен предмет в ямболското училище и въвежда изучаването на руски език.
7. Ради Колесов - Участник в Дядо Николовото въстание 1855 г., един от водачите на борбата за църковна независимост в Ямбол, от учредителите на първото в Ямбол “Благодетелно българско читалище”, което е служило и за прикритие на революционния комитет.
8. Атанас Кожухаров - Активен участник в църковните и политическите борби на народа. Представител на редовните годишни законодателни сесии в Пловдив, когато градът е в границите на Източна Румелия.
9. Георги Гарабчи войвода – държал тираните в страх от Бургас до Лозенград, Одрин и Ямбол, Свиленград до Стара Загора и до Карнобат. Закрилял сиромасите без разлика за вяра и етнос.
10. Генерал Стелиян Ковачев - роден в Ямбол, участник в местния революционен комитет, където помага на Георги Дражев, като се занимава с кореспонденцията на комитета. Участник в трите последвали войни. Любопитна подробност от битието на семейството на генерала е отказа му към Кемал Ататюрк / „бащата” на турската революция/ да му даде дъщеря си Мити за съпруга.
11. Индже войвода – За откъсването му от еничарството заслуга имат предците на легендарния Стефан Караджа - родовете Узунниколови от Караджово и Бинбелови от Факия, които организират Странджанската буна през 1802 г., станала повод и за Караевренската трагедия впоследствие. Индже войвода обединява хайдушките чети от Югоизточна България.
12. Панайот Волов – Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876). При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др.
13. Будат Стоян войвода - Благодарение на него и съвременниците му – патриоти, фактически още през лятото на 1829 г. турската власт била отхвърлена в Ямбол, Сливен, в много краища на Тракия от Лозенградско и Созополско до Тополовградско и най-вече в Странджа и Сакар. Всички християни и останалите тук-там мюсюлмански жители престанали да плащат данъци, да се явяват в определени дни за ангария във владенията на местните управници и т.н. Четите на Будак Стоян войвода и Гълъб войвода, на Петър войвода и Бойчо войвода кръстосвали Странджа и Сакар надлъж и шир.
14. Захарий Величков – „Братя, време е да мрем за отечеството. Нека си подадем ръка и всички задружно, когато дойде часът, да въстанем и смажем нашия тиранин. Ние сме потомци на страшния Крум, нас ни е кърмила майка българка и в жилите ни тече българска кръв”. Това са думи на Захари Величков при учредяването на тайния революционен комитет в дома на Георги Дражев на 6 май (23 април по стар стил) 1873 г.
15. Стоил войвода – апостол на Иларион Драгостинов и войвода на чета във Втори Сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание през 1876 г., в която взема участие и четата на Георги Дражев.
16. Патриарх Евтимий – Вярвал е е, че един ден България ще празнува Освобождението, защото по времето на този пълен апокалипсис през юли 1393 г., когато в продължение на шест месеца всеки ден турците са атакували Велико Търново и по-специално Царевец, той пренася цялата тогавашна библиотека на българското царство и на патриаршията в църквата „Св. Петър и Павел” и я вгражда в едно тайно помещение, тоест той е убеден в това, че един ден свободни българи ще се доберат до тази библиотека.
17. Иларион Драгостинов - Водач на Втори Сливенски революционен окръг по време на Априлиското въстание.
18. Коста войвода –Панайот Хитов признава, че от него се е учил на хайдутлък.
19. Георги Дражев – В къщата на Дражо и Екатерина хаджи Георгиеви тайни събрания организират Георги Сава Раковски, Стефан Стамболов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др. Дражо хаджи Георгиев е сред ямболските дейци, които водят борбата за църковна независимост тук, както и за прогонването на гръцкия владика от Ямбол. В неговия дом синът му – Георги Дражев, създава Тайния революционен комитет за подготовката на Априлското въстание. Ставри Дражев, е този, който води митинга пред Безистена след Съединението през 1885 г.
20. Филип Тотю – хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода от Ямбол. Води дружина из Стара планина, участник във Втора българска легия, под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
21. Капитан Петко войвода – Наследниците на преселниците от Беломорска Тракия го почитат и до днес като свой закрилник.
22. Захари Стоянов – Един от ръководителите на IV-ти Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание (1876). От самото начало на въстанието става част от Хвърковатата чета на Бенковски. При Режима на пълномощията е служител в Дирекцията на правосъдието на Източна Румелия (1882 – 1885). Оглавява Българския таен централен революционен комитет, който организира съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885).
23. Ангел Кънчев - Деен участник в националнореволюционното движение, помощник на Васил Левски.
24. Антим I – На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. е избран за екзарх на Българската екзархия. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието.
25. Гаврил Кръстевич – сред учредителите на Българската екзархия. Той е и главен управител на Източна Румелия от 1884 до Съединението през 1885 година. Гаврил Кръстевич има огромна заслуга и за султанския ферман от 28 февруари 1870 г., с който се учредява и признава от османското правителство независимата българска църква. Знаел е за подготвяното Съединение между Княжество България и Източна Румелия, на която е главен управител, можел е да упражни насилие, но за негова чест, не си оцапва ръцете с кръв, защото, както казва самият той: „Аз знаех и ценях общонародното желание за присъединението към българското княжество...делото беше народно“.
26. Стефан Караджа – Наследник е на Вълчан войвода и Никола Узунниколов, както и на легендарния Момчил войвода. През 1802 г. неговите дядовци организират Странджанската буна в Стефан Караджово. Самият Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираните от Раковски Първа и Втора българска легия.
27. Панайот Хитов – Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. При него хайдутстват Хаджи Димитър, Стоян Папазов, Дядо Желю от Ямбол.
28. Страхил войвода – Един от най-личните българи, който се отзовава на призива на австрийската армия за съвместна борба против поробителя, е Страхил. На 20 март 1690 г. четата му се нахвърлила върху врага, избила множество мюсюлмани, нанесли много щети в града и взели голям брой роби. Последни проучвания дават основание да се вярва, че в началото на 18 век Страхил войвода се установява с четата си в Странджа.
29. Жельо войвода – Хайдутин в четите на Димитър Калъчлията, Панайот Хитов. Участва в три войни: Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885).
30. Георги Сава Раковски - През 1858 г. Раковски гостува в дома на Дражо хаджи Георгиев в Ямбол и така успява да запали местните в борбата за просвета и за премахването на гръцкия език от църквата и училищата, както и за основаване на читалище, че после те организират изгонването на владиката от Ямбол.
Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Идеен вдъхновител на четническото движение. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година.
31. Кара Кольо – е роден в село Омарчево, край Нова Загора, но действал в Странджа-Сакар заедно с Вълчан войвода и Добри байрактар /войвода/. На него дължим завръщането на Индже войвода от еничарството към закрилата на народа. През 1802 г., заедно с Вълчан войвода, Добри войвода, Никола Узунниколов и други, Кара Кольо взема участие в Странджанската буна. Неговата задача е особено важна. За да скара Индже войвода с кърджалиите, убива тайно двама от неговите приятели, разхвърлят труповете им край Караеврен, а вината да прехвърлят на владетеля Юмер Драза. Планът се оказал сполучлив, защото Индже наистина се скарал с кърджалиите. Вероятно не е узнал истината, защото Кара Кольо му става един от най-доверените хора и байрактар на четата. Двамата дават живота си във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г. като хилядници, с надежда, че предвожданите от гърка Александър Ипсиланти – тогава генерал-майор в Руската императорска войска, въстаници във Влашко и Молдова, ще подкрепят и бунтовниците в България.
32. Паисий Хилендарски – Заради изразените в труда му „История славяноболгарская“ идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ е признат за основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.
33. Иван и Стиляна Параскевови – Националният ни трибагреник за пръв път е узаконен от Учредителното събрание във Велико Търново на 26 март 1879 г. Според историческите данни, изборът и редът на цветовете на националното ни знаме се свързва с Браилския трибагреник. Идеята за създаването му принадлежи на Иван Параскевов от Ямбол, а изработването и извезването му е извършено от неговата дъщеря Стиляна Параскевова.
34. Хаджи Димитър – Стоян войвода, Стефан Караджа, Георги Раковски – това савсе имена, които ще срещнете, когато четете за Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър. Излиза в Балкана на 18-годишна възраст, умира на 24 години, но със смелост и вяра в свободата, възпети от Ботев и редица негови съвременници. Байрктар на четата му е Стефан Караджа.
35. Константин Марангозов – Взел е дейно участие в духовните борби против гръцкото духовенство. По време на подготовката на Априлското въстание в неговия дюкан се леят куршуми.
36. Полковник Николай Бакланов – Участва в Руско-турската война от 1877-1878 г. Бие се храбро при форсирането на река Дунав при Зимнич-Свищов. Проявява се при овладяването на Шипченския проход на 7 юли 1877 г. Командир на руския гарнизон след първото превземане на Ловеч на 5 юли 1877 г. Участва в освобождението на Сливен и Ямбол. След войната е щабен офицер в 1-ви Донски казашки полк.
37. Анка Александрова – По време на Априлското въстание 1876г. успява да изнесе оръжие за въстаниците извън града. Първата милосърдна сестра в лазарета за ранените и болни войници в Ямбол.
38. Любен Каравелов - Поет, енциклопедист, революционер и журналист, но най-важното от всичко – той е национален герой с важна роля в Освобождението на България от османска власт.
