Псевдонимите на Васил Левски и какво значение криели те


Псевдонимите на Васил Левски и какво значение криели те
Снимки: Музеен комплекс – Банско
19 Февруари 2020, Сряда


Един от тях е „Хаджи Ахмед саръ чизмели кърмъзъ“ – т.е. „готовият да пролее кръвта си в името на пълната всеотдайност към идеята“

Автор: Дина Харизанова

Васил Левски е живял и развивал своята дейност в една деспотична държава, каквато е османската империя, със силно развита добре платена мрежа от агенти. Агенти е имало навсякъде – и в институции, и в революционни организации, и на улицата.

Знаейки, че не може да избегне всичко това, той е прикривал отлично следите си. Затова се е представял и като занаятчия, и като продавач на въглища, и като художник, и като турчин… Ползвал е многобройни имена, прозвища и псевдоними.

Специалистите от Музеен комплекс – Банско припомнят някои от най-известните му псевдоними и тяхното значение.

Османската власт го наричала „Джингиби“, което буквално означава „дух, жив дявол, неуловим“.

Някои от псевдонимите на Апостола звучат еднотипно: Драгню, Драган Мирчов, Драгойчо, Драгомирчо, Драгойчо Иванов. От тях научаваме, че той е „страдащ човек“, „човек, за когото светът е мил“.

Румънският му псевдоним „Станкулеску“ пък означава „бодрият, будещият се рано“. Българското „Тропчо“ се тълкува като „пъргав, мобилен, скитащ, неуловим, ведър“.

В турските му псевдоними, често присъства името Ибрям, което е все едно като Иванчо при българите.



Ето някои от турските му прозвища: „Афъз ефенди“ – „знаещият корана“; „Аамудая Дирнели“ – „могъщият пратеник от синьото море; „Аслан Дервишоглу“ – означаващ „синът на монаха, силен като лъв“; „Дервиш Мехмет Карджалъ“ – „прославеният отшелник“, „Асланоглу Видинли“ - „синът на видинския лъв“; „Мустафа“ – „синът на странстващия отшелник“, „Небол чизмели кърмъзъ“, което означава „господин пъстрият ботуш“.

Специално внимание заслужават имената, съдържащи термина „хаджи“: „Хаджи Ахмед саръ Азис Рашидоглу“ – означаващ „драгият и нежен монах с волна душа, сторил поклонение, хаджилък“; „Хаджи Ахмед саръ чизмели кърмъзъ“ – т.е. „готовият да пролее кръвта си в името на пълната всеотдайност към идеята“.

Други прозвища на Левски са: Главният книжар, арменското име Ованес, Петко, Стан Станчулеску, В. Лъ-кий, Кърджалията, И. Ив. Марков, Кешиш Първан, Филип, Афъз Ага, Мамудая Едирнели и много други.

През 80-те и особено 90-те години на XIX век в широка употреба навлиза прозвището Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.


В категории: История , Добри Вести

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки