Как бе спасен безценен ръкопис на ген. Георги Вазов


Как бе спасен безценен ръкопис на ген. Георги Вазов
Снимка: Марица
14 Февруари 2020, Петък


Монографията на генерала запълва една празнота в нашата история като единствен досега опит за отразяването на участието на българския народ в Освободителната война, казва директорът на къщата-музей „Иван Вазов“ в Сопот Цветанка Неделчева

Автор: Десант

Цветанка Неделчева е филолог, изследовател на живота на Иван Вазов и член на Съюза на учените в България. В продължение на 33 години е директор на къщата-музей „Иван Вазов“ в Сопот. В историята тя ще остане като писателката, спасила безценен ръкопис на ген. Георги Вазов. 

"Бог, съдбата или просто случайността подадоха в ръцете ми ценен ръкопис на генерал Георги Вазов, останал неиздаден цял век. Преди това бях разпитвала за този труд на пълководеца, превзел Одринската крепост през Балканската война, а веднъж дръзко го поисках от дъщерята на генерала  Вера Вазова. Но стана така, че монографията му „Участието на българите в Освободителната война“ дойде при мен съвсем неочаквано", зазказва пред в. Марица Цветанка Неделчева.

Монографията запълва една празнота в нашата история като единствен досега опит за отразяването на участието на българския народ в Освободителната война, коментира тя.

Дългогодишно и искрено приятелство я свързва с Вера Вазова. Генералската дъщеря е от най-изтъкнатите дарители на сопотския музей на  ценни снимки,  документи, спомени.

Както всички от прочутия род, и Вера е надарена с  интелект и писателски способности. Тя е учила в Девически пансион в Дрезден, а после завършила консерваторията в Цюрих с диплома за педагог по цигулка. Наследила е литературната дарба на чичо си и баща си.

Винаги когато Цветанка Неделчева  ходела на гости в дома на Вера  в София, носила цветя от Сопот. "Тя харесваше всички, но най-много розите, казваше: „Те са цариците", спомня си Цветанка. Дъщерята на генерала ги подреждала в няколко вази в хола, но първата  винаги поставяла  пред портрета на баща си.

Поднасяла своето ароматно  кафе каймаклия със сладки, приготвени от нея. И разказвала с преклонение и признателност  за всички от Вазовия род.

"Вера, освен музикант, беше и художник. Виждала съм нейните скици, моливни рисунки, потрети с бои.  Впечатли ме много един портрет на баща й - рисунка с молив, правена през 1928 г. Нарисувала е как Георги Вазов чете вестник, вероятно „Слово“, където по това време печатал своите спомени от пребиваването си в Закаспийския край като офицер на руска служба", разказва Цветанка.

Интересно е, че в  същата година  и генералът рисува по спомен от детските си години своя баща Минчо Вазов. Това е единствената творба с неговия лик.

Дарба да рисуват имат и другите деца на Георги Вазов - Александър, който е фотограф художник, Зорка и Димитър.

"Вера често ме канеше на обяд, когато бях в командировка в София.  Веднъж отказах, защото бях заета. Тогава тя сви дясната си ръка, тропна на масата и каза: „Аз съм генералска дъщеря, в един и половина те искам тук!“. Дисциплината и редът при нея бяха на завидна висота", спомня си директорката на музея.

На 5 юли 1994 година Вера Вазова стана кръстница на кино комплекса в Сопот, наречен на брат й Александър Вазов. Фотограф художник, той е завършил Мюнхенското фотоучилище  и открил свое ателие по художествена фотография в Берлин. Александър е един от създателите на българското кино.

През 1995 г. в книгата си „Непознатия Вазов“ Цветанка Неделчева за пръв път публикува писмото на народния поет от 27 юни 1898 г.,  който по това време е председател на Редакционния комитет на „Българско Отечество“ и министър на народното просвещение, до брат му подполковник Георги Вазов. С него министърът възлага на военачалника да напише монография „Нова военна история“, а именно „Участие на българите в Освободителната война“. Писмото било предоставено на Цветанка Неделчева от Вера Вазова.

През 1902 година предстои тържествено честване на 25-годишнината от Шипченската епопея. В чест на този забележителен юбилей Георги Вазов ускорява работата си и завършва труда си на 2 април същата година.

"Много пъти през годините питах Вера Вазова къде е този ръкопис.  Исках  да ми го покаже, но тя все мълчеше и така все повече ме заинтригуваше. Трябва да съм била много настоятелна, защото веднъж  ми показа разписка, от която бе видно, че този ръкопис се намира у Иван Цанов от София. Беше ми разказвала, че той често гостува и че пише статия за баща. Осъзнавайки ценността на ръкописа, внезапно ми  дойде кураж да я попитам: „Ти завещаваш ли ми, ако някога този ръкопис  попадне в ръцете ми, да го публикувам?“. Вера Вазова ми отговори лаконично: „Да!“. В следващия момент се стъпих от дръзкия си въпрос и от отговора. Освен това в разписката липсваше адресът на Иван Цанов", спомня си Неделчева.

На 16 юни 2007 година, заобиколена от своите близки, Вера Вазова чества своя вековен юбилей, а две години по-късно, на 25 юли 2009 година, почива.

"Минаха години, а аз и не мислех да търся Иван Цанов ​- не го познавах, не знаех адреса. Но веднъж Светла Петрова от Сопот, която живее в София, ме покани да ме закарат със съпруга до столицата. Оказа се, че Иван Цанов е нейният  съпруг. Говорихме за ръкописа, а наскоро родителите ми предадоха ръкописа с уговорката след обнародването му да бъде дарен на Държавен военноисторически архив - Велико Търново, където генерал Георги Вазов има фонд. И така стана", обобщава Цветанка Неделчева.
Източник: Марица


В категории: Новини , История

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки